Автор: Велиана Христова
Източник: ДУМА
Съществени промени в образованието текат в последните месеци и се предвиждат нови. Министър Красимир Вълчев предприема множество добри промени и несъмнено трябва да бъде подкрепен в усилията му например да върне осмия клас към основното образование, да се превърнат математическите гимназии в специализирани училища и да осъществяват прием от пети клас, да се увеличат часовете по математика и по български език и литература и пр. Активно се подготвя и промяна на учебните програми, като новите варианти тепърва ще се поставят за обществено обсъждане.
В същото време има един основен проблем, чието решаване би трябвало да даде солидна основа на промените. Според Закона за нормативните актове резултатите от всеки новоприет закон трябва да се отчетат след първите пет години на неговото действие. Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) замени действалия дотогава Закон за народната просвета в края на 2016 г. Ерго, той действа вече над 8 години, но не сме видели от МОН сериозен анализ на резултатите и последиците. А те са много и са твърде нелицеприятни.
“Аллаху екбер” в училището ни
Сред купищата проблеми обаче много спешно трябва да се отдели един, тъй като се предвижда бърза промяна на ЗПУО, която може да влезе в сила от учебната 2025/2026 г. Става дума за предложението на Красимир Вълчев за обучението по религия в училище. Досега религията по закон съществува като незадължителен предмет. Но години наред особен наплив от желаещи да учат религия няма – нито от страна на православните, нито от страна на ислямските деца. Не е ясно дали това е причината, но новата идея е религията да стане задължителен предмет от първи клас нагоре, като ще е в три варианта и всеки родител ще може да избере за детето си един от тях. Два са с конфесионални елементи – “Религия – православие” и “Религия – ислям”, третият без верски уклон “Добродетели – етика”. А учебниците по религия, които МОН неотдавна е разрешило за използване в училище през 2025-2026 г., са одобрени още през 2023 г., когато предметът не е бил задължителен. И в тях за третия вариант изрично е записано, че предметът е “религия (неконфесионално обучение). Т.е. първите два варианта за православие и ислям са конфесионални. Излиза, че единствената разлика от тази есен ще е, че предметът ще стане задължителен в един от трите си варианта.
Чудесно е да се изучават православието и културата му, но то не е единствената религия по нашите земи. Много близко до ума е какво ще се случи. Децата, за които българският език не е майчин, наближават вече 50 на сто от всички български деца във всеки випуск. Те ще бъдат вкарани под строй в часовете по ислям. Светият синод на БПЦ много отдавна настоява за задължителна религия в училище, но не си дава сметка, че ако едни ученици учат православие, а в същото време други редом с тях – ислям, това разделя децата и създава предпоставки за противостоене и вражди помежду им и в обществото. Ако двете религии отделно една от друга станат задължителен предмет, етническото противостоене, каквото досега, слава богу, нямаме, става не просто вероятно, а неизбежно. Дали това е завоалираната цел на въпросния демарш – да прибавим най-сетне и етническия проблем към разделеното и без това българско общество? Да не говорим, че в България има и атеисти, и протестанти, и тамплиери, и будисти дори… Религиите трябва да се изучават от всички деца в един предмет с акцент основно върху историята им. Може да се изучава история на религиите, културни устои и добродетели на религиите и т.н , но едновременно на всички религии, без верско разделяне на учениците. Впрочем, и в часовете по история и литература учениците се запознават с историята и същността на религиите.
Да не говорим, че по Конституция българското образование е светско, а според ЗПУО в училището не може да се насаждат религиозни доктрини. И би било прецедент да върнем религията в училище – такова нещо не се е случвало от 1835 г., когато възниква българското светско образование.
Закъде сме тръгнали?
Резултатът ще е разпространение на исляма в България и противопоставяне на децата. Конфесионално обучение би могло да има в неделни школи към църквите или джамиите, но не и в училището. Слабо успокоение са уверенията, че щели да преподават светски лица, начални учители, подготвени набързо по религия, а не свещеници или имами. Студентите по религия и теология през миналата учебна година са всичко на всичко 420 при 1940 училища по данни на НСИ. Забравяме ли, че неотдавна имаше проблеми и в Родопите, и в Делиормана, включително с чужди емисари, дори без да я има законовата вратичка за тях.
Какво ще съдържа третият вариант пък – за добродетели и етика, тепърва щяло да се мисли. Може да се очаква, че православните родители ще се насочат именно към него. Щял да възпитава морал, духовност, да прави децата добри хора. Само че добродетели и духовност се възпитават чрез всички предмети в училището, особено чрез литературата, философията, етиката – която бе премахната впрочем от учебните програми. Кой е казал, че добродетели съществуват само в религиите?! Предметът Гражданско образование не предлага ли добродетели на младите хора? Образованието е основата и бъдещето на всяка държава, България трябва да има национално бъдеще.
Явно, цел на начинанието не са нито религиите, нито добродетелите, а създаването на един нов обществен проблем, който категорично е в интерес на чужди сили. Да припомням ли за плановете на Давутоглу, а и на Ердоган? Лидерите на БСП и нейните депутати, ако искат да са отговорни към страната и да запазят поне някакъв обществен авторитет, трябва да се противопоставят категорично на замислената поправка в закона, която вече създаде напрежение и остри спорове в обществото.
Ще закриват висши училища
И в програмите на БСП, и при срещи на ръководствата и на членове и симпатизанти председателят на партията Атанас Зафиров и други отговорни лица на няколко пъти подчертават, че БСП няма да позволи да се закриват висши училища и ще се противопостави на всички опити за това. Уви. Тези дни в парламента мина на първо четене проект за промени в Закона за висшето образование (ЗВО), предложен от ИТН и Комисията по образование и наука, който предвижда лесно закриване на висши училища и пряка намеса на политическата изпълнителна власт в съществуването им. Приет бе и с гласовете на БСП-ОЛ.
Според предложената законова поправка парламентът ще закрива вузове “по предложение на Министерския съвет за висше училище, което трайно не осъществява образователен процес”. Според обясненията, причината била, че в т.нар. Пернишки университет било установено, че няма студенти, няма лекции и че той служи за трафик на мигранти. По думите на министър Вълчев, такова висше училище е само едно. Та заради това едно училище се променя законът и се дават права на изпълнителната власт да преценява кое висше училище е качествено и кое не обучава, като в целия закон няма определение какво е образователен процес, както отбелязват и от Съвета на ректорите. Още по-малко се дава обяснение какво е “трайно” нарушение. Освен това, Пернишкият университет е частен, а тук става дума за държавните висши училища.
В закона е подробно разписано как става оценяването на висшите училища – чрез оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), легитимна да оценява качеството на висшето образование. Отсега нататък политическото лице министър и политическият кабинет на управляващата власт ще могат да притискат висшите училища, да се намесват в работата им. Ако се “поправят”, няма закриване. Това пряко подчинява ректорите и висшите училища на субекти с власт, които могат да оказват натиск в зависимост от своите политически цели.
И на този фон депутатка от БСП, която явно има само бегла представа за висшето образование, излиза на трибуната да хвали законопроекта, защото целял “защита на работещите университети” от други, които “симулират образователен процес”. Напротив, ще бъдат защитени онези университети, които помагат на политиката на властимащите в момента, които и да са те. Странно е, че никой от депутатите на БСП не потърси мнение по законопроектите от Съвета по образование към НС на БСП, създаден тъкмо с цел да дава обосновани професионални становища по актуалните теми. Ако този законопроект бъде приет и на второ четене, много лесно е всеки университет да бъде обявен за “трайно” нарушаващ функциите си, ако примерно не е запълнил изцяло отпуснатите му места за прием на студенти.
Би трябвало парламентът да поиска от Министерския съвет актуализирана концепция за развитието на висшето образование и за пътната карта на висшите училища, която сега не е съобразена с това, че икономическите задачи на отделните региони у нас се променят, не се реализират, както са били замислени. Как може да се очаква висшето образование да компенсира икономическото изоставане, липсата на работни места за цели професии и недостига им в други в момента?
Наистина са крайно необходими промени в Закона за висшето образование, но –
в съвсем друга посока
Подобряване на работата на НАОА, прецизиране на правилата й за работа и изрично изискване да се спазват законовите правила, особено за брой преподаватели на щат. В момента това е последна грижа за всички, затова цели направления, специалности и дори цели висши училища работят с приходящи преподаватели – по данни на НСИ над 8000 (от общо 21 000) са “летящите” преподаватели, които работят в два и повече университета.
Втора важна стъпка е да се сложи ред в структурата на висшето образование, като чрез регулиране на приема всяко висше училище бъде насочено към профила и професионалното направление, за които е създадено и в които е най-силно. Не е нормално в технически университети да се преподава право или пък да се учи медицина в държавния университет в Бургас, създаден като химико-технологичен и проявил се изключително силно в това научно направление. Висшите училища откриваха масово нетипични за тях специалности с цел да си докарат повече пари при недостатъчно финансиране, при това на глава студент по порочната формула “парите следват студента”. Такъв подход за връщане към профилирането би помогнал и за създаването на по-ефективна национална карта на висшите училища. Като, разбира се, държавните средства за висшето образование трябва да достигнат поне средния за ЕС размер и да се спази записаното в ЗВО, че за наука във висшите училища се дават 10% от издръжката, което така и никога не е изпълнено. Не за първи път напомням, че докато страните на континента инвестират в науката средно 2,22% от БВП, у нас се дават… 0,4%! При това в този процент влизат както бюджетните средства, така и парите от ЕС, от фирми и собствените приходи на научните организации и висшите училища. От публичните средства за наука и развитие в ЕС дават средно 0,74%, а ние – под 0,2%.
Освен това – трябва най-сетне да се прекрати възможността частните висши училища да се подчиняват на свои си правила, а не на тези, които в закона се отнасят само за държавните. Частните и държавните висши училища трябва да са подчинени на еднакви професионални образователни правила и изисквания, независимо от различния начин на финансиране. Щом държавата признава еднакво дипломите им, трябва да има еднакви правила и изисквания за тях.
БСП трябва да защитава своя политика – да отхвърли проектите за нови промени на парче, които ще създадат нови проблеми, да настоява за цялостна оценка на действащите закони и да насочи вниманието към същностните въпроси, които продължават да си висят за необозримо бъдеще.
