
Винаги съм вярвал, че може да има разказ, надмогващ наглостта, цинизма, простотията и крясъците. Такъв, излизащ извън театралната поза, презрението и елементарния слугинаж на чужди нам интереси. Разказ за едно политическо бъдеще, в което Народното събрание е безкрайно скучен форум, занимаващ се с политически дебати и търсене на решение на ежедневните обществени проблеми.
Моят призив не е конкретен. Той е покана да подкрепим една политика, разчитаща на повече разум и по-малко крясъци. Не знам дали е изчерпанo клишето „български политически модел“, както напоследък се твърди, но със сигурност знам, че ако друг модел би разчитал на същите семена, то родната политическа почва едва ли ще роди друга реколта.
Желая успех на всички кандидати. Но още по-голям успех желая на нас избирателите. Нека подхождаме с повече разум, смирение и загриженост към всичко, което ни заобикаля. Във времена на множащи се ежедневно разделителни линии все още не е късно да открием важното, което може да ни накара да погледнем в една посока.