Утре ни предстои може би най-важното гласуване в рамките на мандата на този парламент. Най-важното гласуване за това как ще осъществим трансформацията на европейската икономика, така че да постигнем заложените климатични цели. Докато ние говорим за климатична неутралност и намаляване на емисиите, много от най-бедните граждани на страните-членки се питат, дали утре ще имат работа, как ще си платят сметките за ток и как ще посрещнат базовите си разходи за живот. За тези хора Зелената сделка е синоним на несигурност, на неясна промяна, която ще ги направи още по-бедни отколкото са. Те не обмислят покупка на електрически автомобил и соларни панели, защото дори топлоизолацията на домовете им е инвестиция, за която се налага да пестят с години.Надявам се, че социално- климатичният фонд ще бъде гарант за това. Той трябва да позволи на всички европейски граждани да се възползват от средствата, които климатичните политики ще генерират. Средствата от търговията с емисии, които в момента се разходват непрозрачно, могат да се превърнат в ефективен инструмент срещу енергийната бедност. Като социалист съм удовлетворен, че успяхме да постигнем компромис, с който голяма част от тези приходи ще бъдат насочен към мерки за енергийна ефективност, инвестиции в мобилност с нулеви емисии и намаляване на броя на уязвимите домакинства.
Като представител на Източна Европа призовавам нашите правителства да засилят действията си в онази посока, която не само ще ускори енергийния преход, но и ще го направи ефективен и справедлив за всички.
