Теодора Овчарова-Драганова е завършила Първа немска гимназия в София. Бакалавър по Политология от университета в аутхемптън и магистър от UNIVERSITY COLLEGE LONDON. Работи като съветник в офиса на евродепутата Петър Витанов. Работила е в Международния отдел на НС на БСП, по кампаниите на вицепрезидента Илияна Йотова. Член на НС на БСП и ГС на БСП София. Владее английски и немски език. Кандидат за народен представител в 23 МИР София – преференция 104.
Това е трета кампания за парламентарни избори в рамките на една година. Какво ще бъде различното в нея?
На първо място, много от маските бяха свалени. Гледайки действията на самопровъзгласилите се за „партии на протеста“, хората вече си дадоха сметка, че тяхната воля за промяна не е достатъчно силна. Това, което видяхме, бяха много приказки, но когато дойде време за създаване на правителство, се търсеха само разделителни линии. Смятам, че донякъде избирателите ще са „поизтрезнели“, въпреки че голяма част от тях като че ли нямат търпение да се „опиянят“ от следващия проект – на Кирил Петков и Асен Василев. На този етап не знаем много за този проект, но може пък те да изиграят роля на спойка в следващия парламент, която ни липсваше.
От друга страна, очаквам президентските избори да вдигнат избирателната активност и мисля, че това ще е от полза за БСП. Ако сравняваме с предните избори, мисля, че този път резултатите ни ще бъдат по-добри. Тогава голяма част от избирателите на БСП не отидоха до урните поради една или друга причина, но може би сега кандидатурата на Радев ще допринесе за тяхната мотивация.
Кои според вас трябва да са основните предизборни послания на БСП и какъв е вашият личен ангажимент към избирателите?
Моят ангажимент ще е не само към избирателите, а към хората като цяло. Работя над няколко каузи, които се надявам да стартирам през идните седмици, като тяхната идея е не просто да се появят временно в предизборна кампания, а да бъдат продължителни и смислени за гражданите инициативи. Отделно продължавам да работя по важните за мен теми като опазване на зелените площи, социална политика в полза на младите семейства и помощ за социално слаби. Разбира се, основният ми професионален интерес продължава да бъде геополитиката, международните отношения и европейската интеграция.
Какво очаквате от следващия парламент?
Очаквам на първо място да се създаде редовно правителство. Надявам се ГЕРБ и ДПС отново да нямат достатъчно гласове, за да създадат правителство. От друга страна е крайно време всички партии, които сме опозиция на ГЕРБ да докажем, че наистина сме такива като създадем правителство без тях. Тук е важно да подчертаем, че все пак БСП беше единствената партия, която търсеше диалог и беше готова на компромиси само и само, за да имаме правителство. Но Демократична България постоянно поставяха разделителни линии, партията на Слави Трифoнов силово отново се опитаха да се наложат, и в крайна сметка не съумяха да поставят интереса на българския народ над партийните и лични амбиции. Но редовно правителство трябва да има. В момента имаме три кризи – политическа, енергийна, здравна и те до голяма степен са взаимно свързани. За това имаме нужда от работещ парламент и управляващо стабилно правителство.
Като специалист в европейската тематика как ще коментирате двете най-актуални теми – планът за възстановяване и българската позиция по македонския въпрос? Каква ще бъде тяхната роля в процеса на създаване на следващото правителство?
Виждайки прогнозите, надявам се избирателите на по-десните формации да не бъдат излъгани. Най-вече що се отнася до въпросът за Северна Македония – някои от тях говорят за компромис със Северна Македония. Истината е, че трябва да се постигне съгласие, а не България просто да направи компромис. Друг е въпросът, че ние не успяхме да обясним ясно позицията си в Европа и като че ли оставаме изолирани, защитавайки я. Надявам се едно следващо правителство да има дипломатически капацитет да обясни нашата позиция и да намери подкрепа за нея. И следователно да не се получава така, че Северна Македония да разчитат на натиск над нас от запад, за да бъдат приети в ЕС. Преди всичко те трябва да се разберат с нас.
Що се отнася до Плана за възстановяване и устойчивост, България най-вероятно няма да получи аванс и съответно пари по Плана в България няма да влязат в следващите 6 месеца, тъй като планът трябва да бъде одобрен до 31 декември тази година, а това е малко вероятно да се случи – все пак ние сме внесли една версия, над която предстои да започнат преговори и коментари. По съдържание в някои отношения той не се различава толкова от първоначалната версия на ГЕРБ, например изграждането на нова газова централа. Основните въпроси пред България, обаче, така и не намериха решения в последния вариант – става въпрос за съдебната реформа, за проблема с въглищна енергетика и поминъка на хиляди хора.
Според някои хора енергийната криза, която споменахте, отчасти е и заради така наречената „Зелена сделка“ на ЕС, съгласна ли сте?
Енергийната криза в България е в следствие на геополитически причини – първо заради възстановяването на икономиката и последвалото търсене и повишаване на цената на енергийни ресурси на световния пазар; второ – заради недалновидните решения на дългосрочния проблем на енергийната сигурност единствено чрез развитие на възобновяеми енергийни източници; и трето – на вътрешнополитически причини, но отново с геополитически характер – фактът, че спряхме изграждането на АЕЦ Белене, което се дължи на правителството на Бойко Борисов. ГЕРБ не постави националния интерес на първо място, а слугуваше на американските интереси, които в случая бяха да не се трои тази централа. И ние си платихме, и продължаваме да си плащаме.
Наскоро излезе проучване, че българите масово не са запознати със Зелената сделка, а повечето от запознатите, смятат, че тя няма да донесе полза за България. Какво смятате Вие?
Знаете ли, още януари 2015 година Бюлетинът на ядрените физици премести стрелките на своя Часовник на страшния съд на три минути преди полунощ – ниво на заплаха, което не е достигано от десетки години. Последват още две местения на стрелката, последното през 2018, до две минути преди полунощ. Това ниво на заплаха има два проблема в основата си – несправянето на световните лидери със заплахата от ядрена война и изменението на климата. Климатичните промени и околната среда са един от най-големите проблеми пред нас като цивилизация. Идеята на Зелената сделка не е да ни „прецакат“, а да изберем курс за Европа, който да ни води към едно по-устойчиво бъдеще. Между другото, в контекста на климатичните промени, на 31-ви октомври започва Конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу. Предстои да бъдат заложени конкретни цели за мащабно намаляване на емисиите на парниковите газове. Друг е въпросът, че при тези срещи всичко договорено, обикновено следва да бъде ратифицирано от съответното правителство. Например на Конференцията в Париж през 2015 Обама обеща САЩ да са едни от най-активните борци срещу глобалното затопляне, но малко след това Конгреса гласува за снижаване на стандартите на Агенцията за опазване на околната среда относно въглеродните емисии. От друга страна виждаме, че Китай – най-големият замърсител с парникови газове, пое ангажимент да спре да инвестира в нови въглищни енергийни проекти. Имаме и обещания от Джо Байдън САЩ да удвои помощта за развиващите се икономики за адаптация с климатичните промени на 11 млрд годишно до 2024 (по принцип бяха обещани 100 млрд за тези икономики до 2020, но това не бе изпълнено).
Тук можем да направим един паралел със Зелената сделка – имаме заложени цели в Зелената сделка, и някой трябва да помогне на държави като България да се справят с тези изисквания. Но идеята на тези сделки, на тези споразумения е да решим проблема със замърсяването на въздуха. България е една от държавите с най-висока смъртност заради мръсен въздух. И участието на България в тях не е просто символично. Напротив, ние имаме възможността да изискваме и да поставяме условия, но за съжаление невинаги го правим. Между другото, тази година Европейската комисия призна ядрената енергетика за зелена, и въпреки че Европейския съвет се бави също да я подкрепи като такава, надявам се следващото правителство да има волята да започне най-накрая строежа на АЕЦ Белене. Защото това ще доведе до по-зелена и по-евтина енергия за България. Отделно това би ни дало и сериозно геополитическо предимство.
