Райна Душкова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ – социология и връзки с обществеността. Експерт по комуникации и ПР, с дългогодишен опит в администрацията. Хоноруван университетски преподавател по журналистика и нови медии. Кандидат за народен представител в 46-то НС от „БСП за България“ в 23 МИР София.
Защо решихте да се кандидатирате за народен представител от БСП?
Отговорът на пръв поглед ще бъде тривиален – за да помогна за промяната на България. Аз не се идентифицирам толкова като политик, колкото като обществен деятел. Не оставам безразлична към проблемите на общността, в която аз и семейството ми живеем. Винаги имам позиция и съм активна за промяната на това, което не е справедливо в ежедневието и средата ни на живот. Дали ще събираме подписи да учредяваме читалище в квартала, дали ще протестираме срещу липсата на детски градини или ще се борим срещу застрояването в района ни, това са все места, на които активно участвам. Просто участието ми в листата за депутати е следващо ниво да се опитам да дам своя принос, опит и енергия, за да имаме закони с човешко лице и реално създаващи по-добра среда за живот в България – но за всички, а не за избрани 10-15% от българското общество.
Какви според вас са причините за катастрофалното поражение през април?
Липсата на реална кампания, поради Ковид ограниченията, даде своя принос за лошия резултат. Добрата или лошо проведена кампания може да добави или отнеме между 3-4% от резултата на избори. Но за мен по-важен е анализът, който в партията трябва да бъде ясно направен и артикулиран по отношение на посланията, които излъчваме към обществото. За мен един такъв пример беше предложението за данъчна промяна от плосък данък към подоходно облагане. Тук не поставям въпроса, че нашето предложение е по-справедливо. Ще акцентирам на това, че в предизборна кампания по такъв важен за всяко домакинство в Бълагия въпрос – не влизаш, без преди това да си орагнизирал и провел сериозна разяснителна и информационна кампания с експерти по темата. И не е случайно това, че накрая резултата като отзвук беше, че БСП ще вдига данъците. А всъщност ползите ще са повече от минусите за българите. Но уви – това е щетата от зле изпълнената комуникационна кампания. В платформата на БСП има много ясно откроени социални мерки и предложения, на които ние трабваше да дадем акцент. Например, предложението нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години и жилищна програма за младите хора, за увеличените средства за млади майки да не говорим. Всичко това остана нечуто от младите, активни хора в големите градове. А тези предложения могат и да спечелят избори.
Как преценявате шансовете на БСП за предстоящите избори?
Смятам, че резултатът няма да е драстично по-различен от този, който получихме на 4 април. Нищо реално не се е променило в политическата обстановка, за да очакваме и коренно различно поведение на гласоподавателите. Не е изключено 46-то НС да изпадне в същата патова ситуация и да не може да излъчи стабилно правителство. И да се наложи да правим трети парламентарен вот в една година. Но мисля, че БСП все пак ще индексира по-висок числов резултат на тези избори. Като цяло на всеки следващ вот, смятам, че партията ще качва резултата.
Кои според вас са потенциалните партньори на левицата в едно бъдещо управление?
Само и единствено партии, с които няма идеологически различия. При всяка друга ситуация, БСП ще изгуби едно от големите предимства, които има пред партиите – проекти, а именно нейната лява, социално ориентирана и прогресивна идея.
Кои според вас трябва да бъдат основните акценти в предизборната платформа на БСП?
БСП е длъжна да се обърне към една от най-ощетените социални групи от годините на прехода – пенсионерите. Техният труд остана неоценен, пенсиите им са ниски, ежедневните разходи за живот ги притискат и превръщат в социално изключени и бедстващи хора. На фона на това и липсата на всякаква физическа сигурност в малките населени места. Длъжни сме да направим всичко възможно, за да осигурим по-достойни пенсии за нашите баби и дядовци, както и нормално човешко съществуване. Но паралелно с това трябва да се мисли и за хората, които ще понесат икономическата тежест за едни подобни политики. А това са младите, работещи хора. Тези, които плащат данъци в България. Техните потребности също са важни, политиките за тях и техните семейства ще гарантират, че утре ще останат и работят в България, ще отглеждат децата си тук. Те също имат нужда от сигурност – както финансова, така и на средата, в която ще растат децата им.
И не на последно място, БСП трябва да комуникира политики за трудещите се хора, да работи за разширяване и защита на техните трудови права. И като цяло борбата с неравенствата в обществото.
Какво според вас трябва да направи БСП, за да преодолее този срив в доверието и да разшири влиянието си особено сред по-младите?
Да бъде искрена и открита към тях. Да приеме критиките с гордо вдигната глава на една достойна 130-годишна партия. Защото само тя може да бъде техен дългосрочен изразител на политики. Наблюдавам задълбочено политическия процес от около близо 15 години. Младите поколения все се лутат между различни партии – проекти, дори и еднодневки. Подкрепят ги активно, после след един изкаран парламентарен мандат ( а понякога непълен такъв) рязко се разочароват и оттеглят подкрепата си. И така вече толкова години. Естествен политически съюзник на интересите на младите поколения, може да бъде само лява партия. Смятам, че и предразсъдъците срещу БСП вече взеха да отстъпват на заден план. Това е бъдещето, въпрос на време е.
Много хора очакват нова патова ситуация след изборите и виждат решение в това служебното правителство да се превърне в редовно – според вас удачен ли е един такъв вариант?
Когато хората са доволни от едно управление, то винаги е удачно. Аз обаче съм от тези, които предпочитат решенията да се взимат от мнозинството, разбирайте народно събрание. За мен това е демократичният процес. Служебното правителство се радва на висока подкрепа, а има и министри, които видимо искат да свършат това, за което са предложени. Няма лошо да им се даде шанс и в едно редовно парламентарно избрано правителство.
Най-работещият за мен държавен модел е този на взаимен контрол на властите, така както е мислен и заложен в конституцията. Трябва да се върнем към него. Изгубихме повече от ценно време в различни политически експерименти, повече от десетилетие.
