„Винаги много трудно говоря тук на паметника на Балванската битка. Саможертвата на убитите млади хора ни задължава да продължим тяхното дело. Битката за свобода, солидарност и справедливост е актуална и днес.“ – това каза кандидатът за народен представител от Габрово Кристина Сидорова. Тя се включи в отбелязването на 77-та годишнина от битката край село Балван. „Те са вярвали в идеала за свободна и солидарна България, те са обичали страната си и са дали своя живот за нея. Винаги когато си тръгвам оттук си мисля, достойни наследници ли сме. Защитихме ли идеалите им. Днес отново сме изправени пред избор да продължим по същия начин или да изберем свободата и справедливостта.“ – допълни Кристина Сидорова.
„Никой не е забравен и нищо не е забравено!“ – беше категоричен и председателя на общинската структура на БСП във Велико Търново Михаил Михалев.
В отбелязването на годишнината се включиха областният председател на БСП Велико Търново Марияна Бояджиева, общинският председател на БСП Габрово Здравко Кънчев и кандидати за народни представители от двете области.
Балванската битка е сражение между български армейски и полицейски части и Габровско-севлиевския партизански отряд по време на комунистическото партизанско движение в България през 1941-1944.
Бойните действия се развиват край селата Крушево и Балван. На 28 март 1944 г. отрядът е открит от полицейска част, която разбива след кратка престрелка. Отрядът бързо се изтегля към сухиндолското село Горско Калугерово, но е застигнат и обкръжен от въоръжени сили, изпратени от Севлиево. След няколко успешно отбити атаки партизаните минават в настъпление и пробиват обръча. В боя е тежко ранен командирът на отряда Иван Райков.
През нощта партизаните се насочват към село Малкочево. На 29 март сутринта отрядът е открит и обстрелян от самолет югозападно от Балван, а впоследствие е наново обкръжен. В тежкия бой, продължил до вечерта, е убит новият командир Стоян Бъчваров-Мишо. Командването е поето от Цанко Цанков. Партизаните успешно отбиват атаките на правителствените сили и успяват да пробият обръча. Отрядът се изтегля към село Добромирка, като в цялата битка дава жертви – 11 убити, 2 ранени и 2 пленени, които по-късно също са убити.
Оцелелите 14 партизани се присъединяват към основните сили на отряда. Подвигът на партизанския отряд е паметен, тъй като срещу него в битката са изправени няколко хиляди войници от редовната българска армия.
