Намираме се на прага на новия учебен семестър в Алма Матер, в който обучението продължава да се реализира в дистанционен формат. Преподавателите попадаха във втория етап на ваксиниране, който би следвало вече да е приключил. Именно затова разговаряме със Стоянка Балова, главен асистент в Софийски университет относно предизвикателствата пред онлайн обучението и ваксинационния процес на преподавателския състав.
Г-жо Балова, как бихте оценили продължаващото вече повече от 3 месеца обучение в електронна среда в повечето университети в страната?
Преминаването в онлайн форма на обучение всъщност за нас не е новост. Този път го очаквахме, дори имахме готовност. Ако през месец март миналата година ни отне малко повече време да влезем в ритъм с актуалните предизвикателства, следствие на пандемията от COVID-19, то този път бяхме готови, както по отношение на нагласата, така и с адаптирани лекционни материали за провеждане на обучение в електронна среда.
Въпреки, че някои експерти дават разнопосочни оценки относно ефикасността на обучението, бих казала, че далеч не е толкова лошо. И тук е редно да отбележим, че здравната криза не е причина за навлизане на новите технологии в обучението, този процес се реализира в известна степен от години, особено във висшите учебни заведения, където все повече навлизат специалности, които се изучават в дистанционен формат. Извънредното положение като че ли просто ускори процеса на използване на новите технологии в обучението. Разбира се нищо не може да замени традиционното обучение, живия контакт, но в една извънредна обстановка, преподаването в електронна среда е приемлив вариант за обучение. Сигурна съм, че някои специалности срещат все пак трудностите на средата. Но множеството онлайн платформи и техните функционалности, дават не лоша възможност за реализация дори на практически упражнения. Курсовете, които аз водя са свързани преди всичко с изграждане на комуникативни умения, които в електронна среда е доста трудно да бъдат усвоени, но този път имахме достатъчно време да адаптираме материалите си и мога да кажа, че усвояването на знания се получава ефикасно. Оценка за това е и обратната връзка от студентите, както и резултатите от положените вече изпити. Така, че ако мога да обобщя, оценявам обучението в електронна среда на едно добро ниво.
Как се реализира то в Софийски университет?
В Софийски университет използваме основно две онлайн платформи – Moodle и MS Teams. Като първата използваме предимно за преподаване, а втората за провеждане на работни заседания и защити на дипломни работи. Изключително бързо, още в началото на пандемията миналата година, цялата дейност на университета, включително и административната премина в онлайн среда. Преподавателите имаме онлайн подписи и сертификати за отдалечен достъп до системите за нанасяне на оценки. Премина се изцяло към електронно управление. За въвеждането му в редица сектори в страната се говори отдавна. Но ако в държавните и общински институции все още трябва да отидеш на място, за да си подадеш заявление или документ, то при нас в университета това вече е възможно да се случи по електронен път. Смело мога да кажа, че университетът може да послужи като пример на останалите институции, където електронното управление е все още „на хартия“.
Каква е мотивацията на студентите за учене в електронна среда?
Мотивацията сред студентите бих казала, че е същата като в присъствена форма. На първо място разбира се е личната мотивация на всеки един и до колко студентът иска да усвои знания и умения или просто присъства, за да изкара оценка. На следващо и смятам първо по важност е ролята на преподавателя. Ако преподавателят е достатъчно „атрактивен“ и използва по-нестандартни начини за преподаване, каквито традиционно се използват при обученията в неформална среда, то тогава интересът на студентите се увеличава. Разбира се не трябва да се прекрачва границата на формалното образование и използваните методи да бъдат за сметка на качеството, но смея да твърдя, че начинът на представяне на материала е от първостепенно значение за задържане интереса и засилване мотивацията на студентите.
Учителите и преподавателите в университетите попадахте във втората фаза на ваксинационния план в страната. Вие успяхте ли да се ваксинирате?
Интересен въпрос. Водещите новини в страната от последните два дни са, че вече сме на четвъртата фаза от ваксинацията, а всъщност никой не споменава, че още не е приключила втората фаза. Снимат се огромни опашки от желаещи, които според мен имат за цел да засилят интереса на гражданите, които по последни проучвания остават скептични относно ефективността на ваксината. При нас в университета, още в първата седмица на януари академичното ръководство организира акция по подаване на заявления от страна на преподавателите и администрацията, които желаят да им бъде поставена ваксина. Аз подадох своята заявка, тъй като вярвам на науката и считам, че само по този начин можем да се върнем към нормалния си начин на живот. Ваксините са се ползвали и продължават да се използват в целия свят като ефективно средство за предпазване от редица инфекциозни заболявания.
Ваксинацията стартира в началото на месец февруари, като естествено с приоритет бяха по-възрастните колеги. Първо бяхме уведомени, че ще бъдем ваксинирани с една ваксина, след това по независещи от ръководството на университета обстоятелства, тя бе сменяна с друга. Мястото на извършването на ваксинация също бе променяно. Имаше недоволни колеги и общо взето остана усещането за хаос и несправяне от страна на здравните власти.
И тук е иронията на съдбата, докато чакам вече почти месец от старта на кампанията по ваксиниране, се заразих с коронавирус и вече съм накрая на неговото преболедуване. Така че не успях да се ваксинирам, а дори и да получа обаждане, че вече е дошъл и моят ред, то вече няма да има смисъл.
