За пръв път от много време държавният бюджет беше представен като социален и намаляващ неравенствата. Дали това в действителност е така? Това ли означава „леви цели с десни инструменти“? Възможен ли е един друг бюджет? Това са поредица от въпроси, които обсъдиха участниците в дискусия, проведена в клуб „Перото“ тази неделя. Панелисти в първата дискусия, търсеща отговори за по-справедливо общество бяха политологът Страхил Делийски, финансистът Константин Проданов, доцент Иво Инджов, юристът Никола Вапцаров и предприемачът Юлиян Ненчев. Водещи на дебата бяха журналистите Мирена Филипова и Николай Драганов.
За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което правят другите държави. По думите му имаше две обяснения за бюджета: „От ляво се казваше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно критиката беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А ако човек погледне числата в бюджета може да реши, че е правен от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ.“ Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен данък се очакват 3,8 млрд. лв. или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за миналата година физическите лица са платили 23 млрд. лв. данъци, осигуровки, ДДС. И ако бизнесът плаща данък печалба, то хората плащат данък върху целия си доход. За тях няма приспадане на данъци за разходите им. Според Проданов у нас се харчи по-малко за публични услуги като образование, здравеопазване, социални плащания в сравнение с останалите европейски страни. Но даваме почти два пъти повече в сравнение с Европа за вътрешен ред и сигурност.
Страхил Делийски определи българския бюджет като „абсурден, нечовешки, брутално ултрапазарен“. Затова всяко минимално увеличение на подкрепата за някоя група се представя като голямо социално постижение. В Европа държавата преразпределя повече и се дават средно по 20% от БВП за социални плащания. В България тези плащания са няма 12% от БВП. Другите дефицити у нас са при разходите за образование и здравеопазване – подчерта Делийски.
В дискусията се включиха и редица представители на неправителствени организации и представители на гражданското общество като „Системата ни убива“, пациентски организации, собственици на малък бизнес, артисти, експерти в сферата на енергетиката.
Голяма част от големите социални групи остават непредставени в този бюджет. Пенсионерите ще получат само 6,1% повишаване на пенсиите при 9% инфлация и близо 30% поскъпване на малката потребителска кошница. И тази лъжа е в ярък контраст с лайтмотива на кампаниите на всички управляващи партии, че пенсиите им ще бъдат преизчислени.
Хората с най-тежки увреждания и с нужда от лична помощ реално живеят с под 300 лв на месец. Не просто под прага на бедност, но с 290 лв на месец. Това е геноцид. Работещите бедни не получават повишаване на доходите, което да компенсира инфлацията, защото с 60лв ръст на минималната заплата не решава проблемите. Всяка партия от четворната коалиция обещаваше необлагаем минимум. Това щеше да даде поне по 70 лв на работещите бедни.
