Ако днес трябва да посочим учебникарски пример за това как се разлага тъканта между държавата и човека, то пост-тоталитарна България е „златният стандарт“ на тази поквара. Тук изкуството на манипулацията не просто се практикува, то е издигнато в култ, превърнато е в индустрия. Партии, анализатори и онези вездесъщи архитекти на общественото мнение, пиарите, превърнаха българския избирател в лабораторен субект.В държава, в която неравенството крещи от всеки ъгъл, а социалната несигурност е постоянният спътник на българското семейство, отсъствието на силно, автентично и модерно Ляво в Парламента не е просто политически дефицит. То е предателство към мнозинството българи. Защото в душата си нашият народ е социален. Българинът вярва в солидарността, в закрилата на слабия, в справедливото разпределение на благата.
Докато обществото ни се дави в дефицит на справедливост, от телевизионните екрани една самопровъзгласила се „експертна“ каста – армия от либерални анализатори и дежурни „умнокрасиви“ гласове, неуморно чертае некролози. От години обясняват как БСП била „отживелица“, как лявото трябвало да умре, за да освободи място за техните стерилни, пазарни експерименти.
БСП трябва да бъде там. Но не като останка от миналото, а като визия за бъдещето.
И тук идва моралният залог. Истинското лидерство не се измерва с моментни изборни проценти, а с посока и интегритет. Крум Зарков показа нещо рядко срещано в нашите ширини – че можеш да носиш отговорност, да имаш идеи, които надскачат тяснопартийния интерес, и да притежаваш европейска физиономия, без да губиш корена си.
Неуспехът понякога е само по-стръмното стъпало към върха. Защото идеите му са правилните, дори времето още да не ги е догонило. Подкрепата за такива личности е инвестиция в нормалността. Нека спрем да бъдем терен за експерименти. Да си върнем държавата от пиарите и да я дадем на идеите.
Лампите на „Позитано“ няма да угаснат! Напротив, те ще светят по-силно от всякога.
Оптимист съм. Успех, Крум Зарков!
