„Първото заседание на Националния съвет след Конгреса на БСП премина успешно, в дух на другарство и разбирателство. Предложенията, които направих като новоизбран председател бяха приети. Мандатът, който Конгресът даде на всички ни бе уважен.” Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков на пресконференция след заседание на пленума на партията.
Според него днес е даден ясен сигнал, че пророкуванията за Българската социалистическа партия няма да се сбъднат, а напротив – тя тръгва по пътя на възстановяване на своето значение. „Това е добра новина не само за българските социалисти”, подчерта Зарков.
По неговите думи с днешния пленум БСП започва да се завръща своето значение в българската и европейската политика и освен кадровите върпоси са били обсъдени и важни политичски такива. Председателят на българските социалисти запозна обществеността с изразените от Националния съвет на БСП притеснения от присъствието на военна авиация на летище „Васил Левски”. „Въпреки обясненията от Министерството на отбраната и други органи, продължават съвсем естествени притеснения и ние ще настояваме за информация по този въпрос чрез парламентарната си група и други представители”, обяви той.
Крум Зарков подчрта, че в последните години и особено в последните месеци е било създадено усещането, че има някакъв многонационален консенсус в Европейския съюз по отношение на курса, който Европа заема към по-голямо въоръжаване и милитарилизация. „Това не е така. Левите партии в Европа не приемат безкритично този курс. Днес БСП също обяви, че и тя не го приема”, каза още Зарков, с което представи следната позиция, приета на Националния съвет на партията:
ПОЗИЦИЯ
БСП предупреждава: Европейският съюз поема курс към опасна милитаризация, която подменя основните ценности и приоритети на Общността.
БСП се обявява за:
ЕС на солидарността, не на оръжейна надпревара
ЕС на равноправни държави, не на ядро и периферия
Последните дебати на европейско ниво, включително в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността се превърнаха в трибуна за легитимиране на нова оръжейна надпревара и утвърждаване на логиката на силата като основен инструмент в международните отношения.
БСП заявява ясно: повече пари за въоръжаване не означават автоматично повече сигурност. Истинската сигурност не се измерва единствено в проценти от БВП или в обем на въоръжение, а в способността на държавата и обществото да гарантират стабилност, социална устойчивост, икономическа сила и върховенство на закона.
Европейският съюз се нуждае от ясно, комплексно и стратегически обосновано виждане за сигурността, което включва и политически, икономически, енергийни и социални измерения.
България, като член на ЕС и НАТО, трябва да провежда разумна и прагматична отбранителна политика, съобразена с националния интерес, която укрепва държавата и служи на обществото, без общественият дневен ред да марширува в ритъма на нарастващ военен бюджет.
Ние сме против безкритичното и безконтролно увеличаване на военните разходи, особено когато те се извършват чрез промени във фискалните правила, натрупване на нови дългове и ограничен обществен дебат. Сигурността не може да бъде отделена от демократичната легитимност – тя изисква прозрачност, парламентарен и граждански контрол, обществено доверие.
Средствата, отделяни за въоръжение, трябва да бъдат съпоставени и балансирани спрямо нуждите на здравеопазването, образованието, социалната сигурност, сближаването, културата и климатичната устойчивост.
Сигурност без социална кохезия е илюзия. Подкопаването на социалния договор в името на милитаризацията носи риск от вътрешна нестабилност, която може да бъде не по-малко опасна от външните заплахи.
Важно е когато се говори за мир в Европа да се отбележи, че България е една от създателите на Световния съвет за мир в Хелзинки през 1950 г. Това показва едностранно нашата позиция през годините за съхраняването на мира.
БСП оценява критично и все по – засилващите се гласове за развитие на ЕС на две скорости.
Предлаганата двускоростна интеграция не е временен компромис или адаптация, а дълбока структурна промяна, при която ядро от държави ще задълбочат едновременно икономическата, военната и регулаторната интеграция.
БСП приема, че в условията на ескалиращи военни конфликти, енергийна несигурност и засилена глобална конкуренция е необходима по-голяма гъвкавост и прагматизъм. Но тази гъвкавост не трябва да се превръща в структурен йерархичен модел, който институционализира неравенството и е извън съществуващата договорна рамка.
Рискът от социално-икономическо разслоение е реален. Ако ускорената интеграция осигурява различен достъп до инвестиции, отбранителни проекти или финансови инструменти, това може да задълбочи разликите между центъра и периферията. В дългосрочен план подобна динамика подкопава самата идея за сближаване, която стои в основата на европейския проект.
За България подобни перспективи имат стратегическо значение. Страната е част от еврозоната и Шенгенското пространство и по този начин принадлежи към най-интегрираните формати в ЕС. В същото време България е в Източна Европа – регион, изложен пряко на геополитическите последици от войната в Украйна и на енергийната и военната динамика в Черноморския район. Страната ни не бива да остава встрани, а трябва да има лидерска и активна роля във всички ключови регионални формати в Югоизточна Европа.
С оглед на гореизложеното, БСП призовава за широк национален консенсус относно мястото на България в евентуален Съюз на две скорости. Това не е тема за партийно противопоставяне, а стратегически избор с хоризонт десетилетия напред. Българската позиция трябва да бъде ясна и категорична, по отношение на всякакво разделение и противопоставяне между страните членки на ЕС.
