
Историята започва с така наречения Бузлуджански конгрес, свикан по инициатива на Димитър Благоев. В него участват социалистически дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други градове. Именно тогава се полагат основите на организираното социалистическо движение в България с учредяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП).
През 1894 г. партията променя името си на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Десетилетие по-късно, през 1903 г., БРСДП се разделя на две течения – „широки социалисти“ и „тесни социалисти“. Именно от второто крило през 1919 г. се ражда Българската комунистическа партия (БКП).
Политическият път на партията преминава през редица забрани и трансформации. След като БКП е обявена извън закона през 1924 г., през 1927 г. се създава Работническата партия като нейна легална форма. И тя обаче е забранена през 1934 г. През 1938 г. двете партии се обединяват в Българска работническа партия (комунисти), а през 1948 г. възстановяват името Българска комунистическа партия.
Години по-късно, след промените от началото на 90-те, на 3 април 1990 г., партията приема днешното си име – Българска социалистическа партия (БСП).