Автор: д-р Галин Дурев
Седмите поред парламентарни избори от 2021 г. насам бяха свързани със сериозни очаквания за пречупване на крайно негативния за БСП електорален тренд. Смяната на председателя на партията, опитите за широко ляво обединение, връщането в оборот на някои традиционни за БСП теми даваха надежда, че можем да направим плах опит да се изправим на крака след катастрофалното управление на Корнелия Нинова. Плах, защото едва ли има някой, запознат със състоянието на партията, който да е очаквал електорален бум за БСП. Напротив, на всички отговорни членове и симпатизанти им е пределно ясно, че трудното тепърва предстои.
След всеки избор слушаме отегчителни софистични сблъсъци на различни групи, надпреварващи се да ни убеждават в голямата „победа“, която сме постигнали, или в „катастрофата“ в която сме попаднали. Баналните и несъстоятелни аргументи превръщат тези дебати в силен мотиватор за изключване на телевизора или скоростно напускане на социалните мрежи. Всъщност многократно съм твърдял, че реалната ситуация е представена единствено в сайта на Централната избирателна комисия. Изборите като обект на анализ са благодатна почва, тъй като имат универсален измерител за успеваемост – индивидуалните резултати за всеки един от участниците в тях. За да е пълна картината обаче, тези резултати трябва да бъдат поставени в ситуация на съпоставка – както хронологична, така и междусубектна. В желанието именно да заобиколя този какофоничен спор отново ще се опитам да представя обективно къде се намира БСП.
На преминалите през октомври избори очаквано първа политическа сила бе партия ГЕРБ с 26.39% или 642 973 гласа. Второто място зае коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ППДБ) с 14.20% или 346 063 гласа, а трети останаха от партия „Възраждане“ с 13.36% или 325 466 гласа. Драмата в ДПС се разреши в полза на коалицията „ДПС-Ново начало“ (ДПС-НН), която остана на четвърто място с 11.55% или 281 356 гласа. За „БСП-Обединена левица“ с фотофиниш остана петото място с 7.57 или 184 403 гласа, като на изключително близка дистанция след това е коалицията Алианс за права и свободи (АПС) – 7.48% или 182 253 гласа. Седмата позиция е за партия „Има такъв народ“ (ИТН) – 6.78% и 165 160 гласа, а осмата за партия МЕЧ – 4.56% или 111 965 гласа. На ръба под бариерата остана партия „Величие“ с 3.99% и 97 438
ГЕРБ са първа политическа сила в 24 многомандатни избирателни района. В три района първото място е за ДПС-НН – Кърджали, Търговище и Шумен, но следва да се отбележи, че преднината на ГЕРБ в Монтана пред ДПС-НН е само 246 гласа. В два района – Разград и Силистра, както и в чужбина, първо място заема АПС, а ППДБ са първи в 23-ти и 24-ти многомандатен район в София. За последен път БСП и коалиция са били първи в многомандатен район на изборите през април 2021 г. – в Ямбол.
Ако направим сравнение с изборите от месец юни, виждаме, че ГЕРБ подобряват своето позициониране, взимайки 25-ти МИР в София от ППДБ и Смолян от ДПС. ППДБ не печелят нов район. Шестте района, в които ДПС са първа политическа сила през юни се разпределят между ДПС-НН, АПС и ГЕРБ.
Освен 24-те района, в които са на първо място, ГЕРБ са втори в Разград, Силистра, Шумен, 23-ти и 24-ти многомандатен район в София. Заемат трета позиция в Кърджали и Търговище. Въпреки че ППДБ са на второ място на национално ниво, най-много втори места по многомандатни райони имат „Възраждане“ – в 15 района. ППДБ заемат второ място само в 25-ти МИР в София, Пловдив-град и чужбина. Това е показателно за високата концентрация на вота на ППДБ, за разлика от значително по-добре географски разпределения вот за „Възраждане“. ДПС-НН заема втора позиция в шест района – Благоевград, Видин, Враца, Монтана, Пазарджик и Хасково, но интересното е, че в тях коалицията не се конкурира с АПС, а с ГЕРБ. Алиансът пък е втори в Кърджали, Търговище и Смолян, като в първите два района е в пряка конкуренция с ДПС-НН (в Кърджали резултатът е в „центъра“ – 30 874 гласа срещу 28 851 гласа). Най-доброто класиране за „БСП-Обединена левица“ е в Ямбол, Пловдив-област, Добрич и Ловеч, където коалицията е на трето място (малко не достига за трето място и в Кюстендил). Най-задното място, на което се класира „БСП-Обединена левица“ е във Варна – седмо място.
По отношение на получения брой гласове почти всички партии и коалиции увеличават резултата си в сравнение с изборите през юни 2024 г. Ръстът за ГЕРБ е 21% или 112 371 гласа, са ППДБ – 12% или 38 215 гласа, за „Възраждане“ 10% или 29 551 гласа, ИТН – 29% или 37 174 гласа, МЕЧ – 75% или 47 973 гласа. Партия „Величие“ обаче бележи спад с 2% или 2 414 гласа. Увеличението на гласовете за МЕЧ е впечатляващо. Дори да спекулираме, че са прилагани неконвенционални методи за придобиване на електорална подкрепа, то няма как и да отречем, че в този ръст със сигурност голяма дял представляват търсещите новото и протестни елементи на масовата политическа култура.
Подобно сравнение е по-сложно за коалициите ДПС-НН, АПС и „БСП-Обединена левица“. Общо двете формации, претендиращи за наследник на ДПС, са получили 97 047 гласа повече, отколкото единното ДПС през юни 2024 г. Можем спокойно да кажем, че острото противопоставяне между тях и борбата за политическо оцеляване са имали силно мотивиращ ефект за активистите на двете коалиции и техните избиратели, които очевидно са били сериозно ангажирани в предизборната кампания. Крайно несъстоятелна изглежда другата версия, че коалиционните партньори, участващи в двете коалиции, имат сериозно отношение към увеличението на резултата.
Интересно би било да се отбележи как ръстът на общите гласове на ДПС-НН и АПС е разпределен по многомандатни райони, тъй като той далеч не е равномерен. Колосален е в Ямбол – 215%. През юни ДПС получава в района 1 198 гласа, а през октомври ДПС-НН и АПС получават общо 3 775 гласа (2909 за ДПС-НН и 866 за АПС). Впечатляващ е ръстът в Сливен – 118% и Варна – 110%. По-интересен е резултатът в 23-ти МИР в София, където двете коалиции получават 3 225 гласа (1 804 за ДПС-НН и 1 421 за АПС), което е с 94% повече от гласовете за ДПС през юни. Само в един многомандатен район в страната сумата от гласовете на двете коалиции не надвишава резултатът на ДПС от юнските избори и това е Ловеч. Само пет пък са районите, в които АПС има по-висок резултат от ДПС-НН – Разград, Силистра, Смолян, Пловдив-област и Габрово, като в тези райони АПС е и най-близо до резултатите на ДПС от юни, а резултатът за ДПС-НН по-скоро се дължи на новопридобити гласове. Спрямо изборите през юни прави впечатление също, че в Монтана, Видин и Кюстендил на практика ДПС-НН абсорбира всички гласове и „занулява“ АПС.
По отношение „БСП-Обединена левица“ нещата са още по-сложни, тъй като елементите на настоящата голяма коалиция имаха много разнообразно политическо битие на предходните избори. Това значително затруднява реалната преценка за ефекта от коалицията и естеството на отбелязания електорален ръст от 22% или 32 846 гласа спрямо месец юни. Тема обаче вече я разгледахме в предходен анализ и сега просто ще отбележим наличието на такъв ръст и ще обърнем внимание как той се разпределя по многомандатни райони. Най-значително увеличаване на гласовете на база изборите през юни се наблюдава в Пловдив-област – 37.4%, 23-ти МИР в София – 37.3%, Бургас – 35.9%, 25-ти МИР в София и София – област – 33.7%, Кюстендил – 33.2%, Плевен – 32.9%. Може и да е случайно, но, с изключение на Бургас, в районите с най-голямо увеличение на гласовете водачите на кандидатските листи са различни от тези през месец юни. За съжаление обаче се наблюдават и многомандатни райони със спад в гласовете, като: Кърджали – 4.3%, Ямбол – 6.8%, Смолян – 9.9%.
Всъщност класациите кой кое място заема в даден район са доста показателни, но доста субективни, като често са под влиянието на неполитически фактори. По-добър измерител са реалните проценти, които са получили партиите във всеки многомандатен район. Рекордьори за ГЕРБ са Ловеч и Перник с почти 40%. Това до голяма степен е парадоксално, тъй като само до преди десетилетие двата района бяха определяни като „червени“, но поради редица причини, преди всичко вътрешни за партията, ситуацията вече е коренно различна. Отличен резултат ГЕРБ получава и във Враца – 37.3%. Интересно е, че след появата на ППДБ традиционните бастиони на ГЕРБ извън столицата вече не са големите райони – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, а по-средни по-размер областни градове и райони. Най-слабите резултати за ГЕРБ логично са в Разград – 17.7%, Шумен – 17.7%, Търговище – 14.8% и Кърджали – 7.4%.
Предвид изложената по-горе закономерност, най-висок резултат ППДБ получава в 23-ти МИР в София – 34.4%, 24-ти МИР – 29.9% и 25-ти МИР – 20.8%. Извън столицата най-висок е резултатът в Пловдив-град – 18.7%, Варна – 14.4%, Видин и Разград – 13.7%. Най-слаб е резултатът за коалицията в Враца – 6.9%, Търговище – 4.7%, Кърджали – 3.3%. Прави впечатление, че ППДБ са доста добре позиционирани в районите Разград и Шумен.
Най-високите резултати за „Възраждане“ са в Ямбол – 17.8%, Габрово – 17.3% и 25-ти МИР в София – 17.1%. Във Велико Търново и Стара Загора партията има около 16.5%. Най-ниският резултат е в Смолян и Търговище – 7.8%, Разград – 6.3%, Кърджали – 3.1%. Прави впечатление, че „Възраждане“, ако изключим така наречените „смесени райони“, има най-добре разпределена електорална подкрепа с най-слаби регионални отклонения.
ДПС-НН са с най-висок резултат в Кърджали – 41.3%, Търговище – 35.9% и Монтана – 26.8%. Най-слаби са резултатите в трите района в София: 24-ти и 25-ти – 1.4% и 23-ти – 0.9%. Извън София най-слаб е резултатът на Движението в Перник – 2.8%. Паралелно ще разгледаме и силните райони на АПС. Най-висок е резултатът в Разград – 41.6%, Кърджали – 38.6%, Силистра – 27.9% и Смолян – 22.7%. Най-слаби резултати Алиансът получава във Видин, 24-ти и 25-ти МИР в София – 0.7%, Кюстендил – 0.6%, Монтана – 0.5%. „Зануляването“ на АПС в някои от тези райони е показателно къде ДПС преди разцеплението основно е разчитало на гласовете на ромската общност.
ИТН получава най-силна подкрепа в Плевен – 9.7%, Перник и Русе – 9.3%, а най-слаба в Търговище – 3.7%, Разград – 2.7% и Кърджали – 1.6%. Партия МЕЧ са с най-висок резултат в Стара Загора и Пловдив-област – 6.2%, Русе – 6.1% и Сливен – 6.0%. Най-нисък е резултатът в Смолян – 2.7%, Разград – 1.8% и Кърджали – 0.8%. Като изключим факта, че най-високият резултат за „Величие“ е в чужбина – 7.7%, то партията се представя най-добре във Велико Търново и Варна – 6.3%, Русе – 5.8% и Габрово – 5.3%. Най-нисък е резултатът в Смолян, Търговище и Видин – 2.2%, Разград – 2.1% и Кърджали 0.5%.
Остана да се спрем по-задълбочено на позиционирането на коалицията „БСП-Обединена левица“. Предвид отбелязания вече ръст в гласовете по райони, не е изненадващо, че най-добрите резултати за „БСП-Обединена левица“ са в Ямбол – 14.0%, Пловдив-област – 12.3%, Кюстендил – 11.1%, Плевен – 10.4%, Добрич – 10.2%, Велико Търново – 10.0%. С най-ниски резултати са Варна – 6.0%, Силистра и Хасково – 5.8%, Разград – 5.5% и Кърджали – 2.3%. Сред районите с най-добро представяне обаче, както също бе отбелязано, Ямбол отбелязва спад в гласовете спрямо месец юни, макар да запазва своето първо място. Следва да обърнем особено внимание на 23-ти район в София. Това е единственият район в страната, в който коалицията има по-голям брой гласове не само от изборите през юни 2024 г., а и от тези през месец април 2023 г. До това постижение се доближава и Разград, като не достигат по-малко от сто гласа.
След като позиционирахме „БСП-Обединена левица“ на националната карта, както и на ниво многомандатни избирателни райони, следва да видим как коалицията е позиционирана на ниво общини. Предвид националните резултати, ГЕРБ са първа политическа сила в 176 общини. След тях се нареждат ДПС-НН с 46 общини и АПС с 26 общини. Със значително по-малко остават „БСП-Обединена левица“ – 8 общини (Болярово, Трекляно, Макреш, Садово, Невестино, Попово, Дряново, Долни Дъбник), ППДБ – 4 общини (София, Разград, Хитрино и Грамада), „Възраждане“ – 4 общини (Раднево, Белене, Антон и Чавдар), а накрая – без изненада, коалицията „Синя България“ с 1 община – Мирково, където дългогодишен кмет е Цветанка Йотина.
Спрямо изборите през юни почти не се забелязва динамика по отношение географското позициониране на общините. Тогава ГЕРБ са на първо място в 173 общини, ППДБ в три – София, Грамада и Хитрино. „Възраждане“ са първа политическа сила също в три общини – Белене, Антон, Сопот, като в община Чавдар „Възраждане“ и ГЕРБ са имали равен брой гласове. „БСП за България“ са били първи в Болярово, Трекляно, Созопол, Ковачевци, Попово, Правец, Садово и Генерал Тошево, т.е. отново в осем общини. Интересно е, че ДПС през месец юни са победили в 77 общини, т.е. в пет повече отколкото през октомври. Заради разделението ГЕРБ успява да победи в Айтос, Балчик, Девин, Криводол, Куклен, Левски, Летница, Полски Тръмбеш, Хаджидимово и Чупрене. Пет общини – Бойчиновци, Лом, Медковец, Твърдица и Якимово, в които победител през юни е ГЕРБ, през октомври преминават при ДПС-НН. Всички тези общини включват и компактно ромско население. В това отношение интересен пример е община Летница, в която през юни ДПС получават близо 30%, а ГЕРБ почти 25%. През октомври обаче ГЕРБ вече получават 51%, а ДПС-НН заедно с АПС – 14%.
В октомврийските избори ГЕРБ получава най-добри резултати в Симитли – 77.2%, Долна Баня – 69.6%, Доспат – 69.4% и Любимец – 64.5%, а най-ниски в Стамболово – 3.3%, Никола Козлево – 2.8% и Черноочене – 2.3%. ППДБ се представян най-добре в Хитрино – 68.4%, Грамада – 52.7% и 23-МИР в София – 34.4%, а в Руен, Върбица и Белица получават под процент. „Възраждане“ се отличават в Копривщица – 25.6%, Антон – 24.6%, Раднево – 22.9% и Чавдар – 21.6%. В Руен, Джебел, Сърница и Черноочене партията получава под един процент.
ДПС-НН е с най-добри резултати във Върбица – 84%, Джебел – 83.6% и Сърница – 83.2%, най-ниски – под един процент – в Априлци, Сопот и Трявна. АПС пък напълно доминират в Самуил – 80.8%, Крумовград – 71.9%, Ардино – 68.3%, Момчилград – 66.6% и Цар Калоян 65.8%. Алиансът не получава гласове в Земен, Чавдар и Мирково. ИТН запазва най-високия си резултат в Тополовград – 18.6%, след което се нареждат Елин Пелин – 14.7%, Кочериново – 13.5% и Белене – 13%. Най-ниски са резултатите в Белица, Каолиново, Никола Козлево и Венец. Начело при МЕЧ са общините Раднево – 11.7%, Съединение – 10.5%, Марица – 9.5% и Нова Загора – 9.1%. Най-слаб резултат партията има в Самуил, Джебел и Черноочене. „Величие“ пък отбелязват най-висок процент във Ветрино – 17.9%, Бяла (Варненско) – 15%, Гулянци – 11.9% и Вълчи дол – 10.4%. Най-слаб е резултатът в Черноочене, Джебел и Сърница.
Накрая, на фона на тази картина, ще обърнем внимание на позиционирането на БСП и коалиция по общини. Най-висок резултат е постигнат в Болярово – 42.4%, Трекляно – 40.2%, Макреш – 35.6% и Садово – 32.8%. Един процент и под един процент коалицията получава в Каолиново, Черноочене, Якоруда и Самуил. Ако погледнем първите петнадесет общини за БСП и коалиция на последните два избора, лесно ще отбележим, че разликите не са много, а отсъстващите в класацията в единия и другия избор не са загубили от резултата си и са около тази челна група. От най-добре представилите се общини в двата избора само в Долни Дъбник, Братя Даскалови и Лъки общинските кметове не са от БСП (в различен цвят е обозначено коя партия е първа политическа сила в общината съгласно цветовата легенда на горните карти).
Тези резултати не са изненадващи, нито пък са продукт на някаква политическа случайност. Ако се върнем назад не само към седемте избора от началото на 2021 г., но и към тези от 2017 г., 2014 г. и 2013 г. (в които БСП е в различна позиция в електоралния цикъл), ще видим, че десет от показаните горе петнадесет общини са си все същите. За съжаление обаче се забелязва изчезването на общините от област Видин, като Брегово, Чупрене, Ружинци, Ново село, както и спадането на резултата на Опан, Белене, Стралджа, Медковец, които до 2017 г. също са сред водещите общини.
От гледна точка на анализа е интересно и как партиите се представят в областните центрове и къде е позиционирана „БСП-Обединена левица“. От 27 такива в 23 първа политическа сила е ГЕРБ. В София и Разград първото място е за ППДБ, а в Кърджали и Търговище – ДПС-НН. Прави впечатление, че 70% от всички гласове за ППДБ са от областните центрове. На второ място по този показател е ИТН – 62%, след което “Възраждане“ с 60%. За ГЕРБ, МЕЧ и „Величие“ този процент е около 55. Като изключим ДПС-НН (28.3%) и АПС (15.2%), „БСП-Обединена левица“ е с най-нисък дял гласове от областните центрове – 50%.
Сред областните центрове най-доброто представяне за „БСП-Обединена левица“ е в Ловеч – 12.2%, Ямбол – 11.2%, Шумен – 10.7%, Разград – 10.6% и Пазарджик – 10.1%. Най-ниски са резултатите в община Варна – 5.8%, Хасково – 5.4% и Кърджали – 3.0%. Налице са и няколко случая, при които в центъра коалицията получава процент, значително по-висок от процента за съответния многомандатен район – Разград, Силистра, Смолян, Шумен и Ловеч.
Интересен би бил прегледът на това, как ръстът за БСП и коалиция с над 30 000 гласа е отразен върху отделните общини. Във 190 от 265 общини „БСП-Обединена левица“ повишава резултата спрямо месец юни. В 71 общини коалицията бележи спад в подадените гласове, а в 4 общини – Крумовград, Бяла (Русенско), Сливо поле и Хитрино, резултатът е равен. Най-голямо увеличение на гласовете отбелязваме в Несебър – 146%, Асеновград – 130%, Самоков – 126%, Съединение – 116%, Бяла (Варненско) – 97%, Садово – 94%, Бобошево – 91%. Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че високият процент за Асеновград и Самоков има отношение към факта, че водачите на листи в двата района са от съответните общини и бяха пренебрегнати от ръководството на партията на предходните избори, въпреки желанието на съответните области.
Най-голям процентен спад в гласовете наблюдаваме в Златоград – 64%, Никола Козлево – 53%, Доспат – 47%, Мизия – 45%, Лъки – 42%, Елхово – 39%, Мездра – 38%, Опака – 35%, Полски Тръмбеш – 33%, Стамболово – 32%, Горна Малина – 30%. Преобладаващата част от общините със сериозен спад са или в смесените райони, или са свързани пряко или косвено с бившия председател на БСП и лица от близкото ѝ обкръжение. Така направимер в Мездра влияние има членът на ИБ на НС на БСП Генади Събков, който е в тясното обкръжение на бившия председател Нинова, а в Златоград отговаря Емил Хумчев също член на ИБ, който също е от приближените на бившия председател. Забелязва се и определена географска концентрация на общините, които имат спад в получените гласове. В Ямбол, Смолян, Търговище, Кърджали, Шумен и Велико Търново половината или повече от половината от общините имат по-слаби резултати. Има само два многомандатни района, в които всички общини бележат по-високи резултати в сравнение с изборите през юни – Плевен и Сливен.
Трябва да имаме предвид, че понякога дори класирането на общините по резултати може да ни въведе в заблуда и за да сме точни трябва да следим по-дълъг динамичен ред от електорални данни. Често пъти доброто представяне на едни избори може да се дължи на конюнктурни причини и неполитически фактори, а в такъв случай то не дава съществена информация за реалните позиции на БСП в съответната община. Ако искаме да видим как е разпределено географското влияние на БСП и коалиция, доколкото в някои общини все още такова има, тогава следва да видим какво е представянето ни поне в последните три избора в дадената община, без значение на кое място сме се класирали. Честотата на провеждане на избори през последните години, от друга страна, ни дава възможност да вземем дори последните седем за база.
Абстрахирането от класирането в случая е нужно, защото в някои общини 25% могат да те направят безапелационно първи, а в други с този резултати може да си трети. За да си отговорим обективно на въпроса къде все още има БСП, тогава би следвало да ни интересува какъв процентен дял от гласовете в дадената община успяваме да получим. С цел обективност ще въведем и критерий за извеждане на общините, в които сме добре позиционирани. В случая това ще бъдат всички общини, които са получили по-висок процентен резултат от удвоения процент на национално ниво за всеки от последните седем избора. За да избегнем ефекта на случайността, ще подберем само общините, които покриват това изискване в поне пет от разглежданите седем избора. Ясно е, че ще има специфични случай, които ще имат много добри резултати, но близки до поставената граница, което не значи, че ще ги неглижираме. Тези гранични случаи ще бъдат изведени и споменати в отделна група.
Прегледът показва, че в проведените седем парламентарни избора от април 2021 г. до октомври 2024 г. само 12 общини са имали по-висок резултат от удвоения среден за страната във всички седем избора: Болярово, Тунджа, Трекляно, Невестино, Макреш, Садово, Брезово, Сухиндол, Ковачевци, Созопол, Генерал Тошево и Добричка. Ако можем да си позволим тази заемка от военноморското дело, това са флагманите на БСП и коалиция от началото на политическата криза през 2021 г. Оставяме настрана факта на кое място се е класирала дадената община във съответния избор. По-важното е, че те е имала достатъчно голям процент гласували за БСП и коалиция, за да надхвърля постоянно двукратния размер на средния за страната процент. Все пак, ако трябва да посочим общините, запазващи най-добър резултат, то несъмнено ще отличим Болярово, която само през октомври 2022 г. не е на първо място по резултат за БСП и коалиция (остава втора след Кресна, но това е по-скоро изключение). Дежурният втори е община Трекляно, която отстъпва второто място също само на изборите през октомври 2022 г., а усреднено за седемте избора трети най-добри резултати показва община Макреш. Следват общините Садово и Ковачевци.
Критерият в шест от седемте избора е покрит от пет общини – Дряново, Искър, Опан, Чавдар и Правец. При тези общини се наблюдава по-голяма динамика в резултатите, но те все пак са сред водещите за БСП. Четири общини покриват електоралния критерий в пет от седемте избора – Долни Дъбник, Никопол, Белене, Стралджа и Павликени. Тези три групи, включващи общо 22 общини, през последните няколко години трайно се оформят като електоралното ядро за БСП и коалиция на парламентарни избори.
Към тази група могат да бъдат добавени и общини, които покриват критерия в поне четири избора, а в още два са с по-колебливи резултати, но все пак сравнително близо до определената граница. Такива са Братя Даскалови, Полски Тръмбеш, Гоце Делчев, Нови пазар, Пордим и Попово. За да сме обективни, следва да отбележим, че общините Сопот, Пещера, Каспичан, Горна Малина и Етрополе, макар да не попадат в горните категории, също имат добри показатели в три от проведените избори и може да се каже, че са с добър електорален потенциал.
Факт е, че подходът, който е приложен, представлява моментна снимка, която следва да бъде проверена в бъдеще или допълнена чрез данни от избори, които са още по-назад във времето. В рамките на тази снимка можем да видим как някои общини изчерпват до средата на динамичния ред своя електорален потенциал, а при други едва тогава се появяват успехите и продължават до края на реда. Вероятно при разширяване на данните с резултатите от бъдещи избори една част от първите общини въобще няма да бъдат повече предмет на анализ, а друга ще станат част от общините с устойчиви успехи. И в двата случая обаче трябва да се търсят причините за тези възходи и падения.
За разглеждания период няма как да не отбележим, че се отличават общините Стражица, Кресна, Медковец и Гулянци. Първата община бележи сериозни резултати до изборите през април 2022 г., когато на практика БСП изчезва от сцената. Още по емблематичен е случаят с Кресна. Общината постига впечатляващи резултати в четири поредни избора, като през октомври 2022 г. дори измества Болярово от първото място, след което резултатът на БСП намалява драматично. Сходно е положението и с Медковец и Гулянци, в които, отново след изборите през 2022 г., се бележи драстичен спад в гласовете за БСП и коалиция. Причините за подобни явления са различни, но в случая става дума преди всичко за създадените от тогавашното ръководство на БСП проблеми с местните власти в общините или пък проблеми в политическото позициониране на самите местни власти. Тези ситуации следва да бъдат анализирани и, ако все още е възможно, да се потърси вариант за тяхното решение.
Отделно внимание заслужават една група общини – Левски, Бобов дол, Елхово, Етрополе, Земен и Брегово, които се движат в минимални отклонения от поставения критерий, но само епизодично получават резултат, който да го удовлетворява (най-забележителният пример е община Левски, която за последните седем избора в шест остава с малко по-нисък резултат от критерия). Въпреки това тези общини следва да се разглеждат като такива, в които БСП има потенциал за добри резултати.
С така обобщената информация можем ориентировъчно да направим картата на политическото влияние на БСП, изхождайки, разбира се, от явяването на парламентарни избори. За общините от първата група можем да кажем, че само две от тях не са управлявани в целия разглеждан период от БСП – Тунджа до 2023 г. и Брезово от 2023 г. И двете общини обаче има дълги традиции в управлението на БСП. Преобладаващата част от останалите общини също са с кметове, издигнати или подкрепени от БСП, или пък дълго време са били с такива начело. Това още повече ни фокусира върху ролята на местната власт върху политическото позициониране, което не е тайна за нито една партия, но за съжаление в БСП през последните години се подхождаше доста лекомислено по този въпрос.
Виждаме ясно, че в малкото части на страната, в които сме запазили сравнително устойчиво политическо присъствие, и дума не може да става, че то е подвластно на някакви идеологически постановки или пък се влияе в прекомерна степен от национални политически решения. Напротив, ако можем да обобщим, то в по-голямата част от тези общини последователните добри резултати за БСП и коалиция, значително надвишаващи средните за страната, се дължат преди всичко на силна и популярна местна власт, която работи в симбиоза с местните партийни структури, както и добра организация. Именно поддържането и развиването на тази основа следва да е приоритет в бъдещата работа на БСП.
През последните години не се работеше ефективно с представителите на местната власт и самоуправление, поради което немалко наши представители се отчуждиха от БСП или бяха целенасочено изпратени в „забвение“. Ако тази практика не бъде прекратена, то постепенно червените нюанси на картата ще стават все по-малко. Преди да тръгнем да преследваме голямото, то трябва сме сигурни, че сме направили всичко необходимо да съхраним и надградим по-малкото, всяка една община, всяка една общност, защото именно тези все по-малко на брой очертания на картата поддържат статуса на БСП като национална партия.
Едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че добрите резултати са функция на добра организация, наличие на ресурси и представяне на обществено приемливи политически лица. Липсата или недостатъчното ниво на който и да е от тези фактори вече е предпоставка за влошаване на резултатите. Ако погледнем по-задълбочено всяка една от тези общини, ще видим, че споменатите базови фактор са налични до нива, удовлетворяващи изискванията на съответните местни общности. БСП трябва да работи много усърдно с успешните модели, като дори много от тях са приложими на партийно ниво. Отделен въпрос е, че в момента БСП изпитва остри дефицити освен в организационен план, така и по отношение на ресурсите и политическите лица, които натрапва на обществото. Нивото, на което се намира всеки един от тези фактори в БСП, все по-малко ще удовлетворява изискванията на българското общество и критериите за национално представителство.
