ДРУГАРИ!
Благодаря на всеки един от Вас за загрижеността към партията, която ви води тук. Вашето присъствие и участие в разговора днес е израз на тревога за състоянието на БСП.
Тревогата ни е споделена и вярвам, че заедно ще намерим изход.
Днес нашата партия е на съдбовен кръстопът – в ценностно, организационно и в политическо отношение. Справедливост, равенство и солидарност са основата на ценностната система на БСП. Днес тази основа изглежда чужда и неразбираема за част от членовете на партията. Ценностите все още стоят в програмните документи на БСП, но връзката между политическата програма и действията отдавна е скъсана. Организационният разпад е видим. Където все още съществуват организации, работата им в голяма степен е блокирана от междуличностни конфликти, от липсата на нови идеи…
Преди година ясно заявих, че от основен „играч“ БСП се превърна в брокер, за да трудоустрои дузина, а забрави за истинската кауза – промяна на системата. Работата за истинска промяна на обществото иска голяма, сплотена и силна социалистическа партия. БСП днес не отговаря на тези условия. Днес тясното ръководство на БСП още се смята за незаобиколим фактор. Сигурно е фактор, сигурно е незаобиколим, но на думи.
Преди по-малко от 8 години – през есента на 2016-та БСП издигна Президент на България. През 2017-та за нашата партия гласуваха близо милион избиратели.
Днес БСП е пета политическа сила в Народното събрание. На последните предсрочни парламентарни избори гласуваха около 220 000 или над 4 пъти по-малко хора. На местните избори през миналата година БСП загуби близо 164 000 гласа в сравнение с вота през 2019-та…
Днес тясното ръководството дели членовете на БСП на „наши“ и „чужди“. Цензурира, наказва и изключва различното мнение. Служи си с лъжи и манипулации при гласуванията по време на заседания на Националния съвет. Не допуска дори за разглеждане и обсъждане на програмни документи, върху които другари са работили с месеци…
Уважаеми другари,
Преди две години бях избран за председател на Градската организация на БСП в София. Приех поста с намерението да обединявам, да работим всички заедно, като истинска партия. В продължение на близо година говорих, призовавах за смирение, за разум, за това всички в партията да си подадем ръце, да се разберем и да вървим заедно напред. Резултатът от всичко това – наказание с изключване от партията на 10 знакови лица от Градската партийна организация и делегати на Конгреса.
Не приехме това наказание – концентрирахме усилията си за местните избори. Започнахме работа за формирането на широка лява коалиция и кандидат за кмет, който може да обедини левите гласове и да привлече широка периферия. Последваха трудни и сложни разговори с потенциалните коалиционни партньори. Разговори, в които не получихме подкрепа от националното ръководство, а пренебрежително отношение и сериозни пречки. Въпреки всичко в последния възможен момент успяхме да регистрираме местна коалиция „БСП за България“ с наш кандидат за кмет – Ваня Григорова. Твърдя, че направихме една от най-добрите кампании, правени в БСП въобще. Кампания, изградена върху нашите идеали и ценности, умело насочени към гражданите на София. Резултатът е видим. Победихме кандидата на ГЕРБ и го изхвърлихме от балотажа. Знаете какво се случи на втория тур. Победата ни беше открадната, както и възможността да имаме ляв кмет на София за първи път от 30 години. Все още не сме се отказали.
Градската организация беше оставена сама в тази местна кампания, вместо битката за София да бъде изведена като национална, като битка срещу кандидатите на Сглобката, така като искахме и предлагахме.
Вместо подкрепа, постоянно се обясняваше как Местната коалиция и Ваня нямали никакъв шанс. Е, опровергахме ги!
Наградата за отличната работа на районните организации и на Градския съвет на БСП в София беше налагането на предсрочен пълен отчетно-изборен цикъл. Решение, взето без кворум на заседанието на Националния съвет.
Напълно ясно е, че с този председател на Партията и с една малка част от ръководството на БСП е невъзможно да се разберем. Очевидно е, че на езика на политиката не можем да си говорим. Защото, ако можехме, БСП нямаше да се стопи до малка политически маргинализирана партия. Не можем да си говорим и на езика на ценностите. След като социализмът и антифашизмът са теми табу за председателя, трудно можем да споделяме едни ценности. Явно не можем да се разберем и на езика на принципите. Много са примерите за двойни стандарти и безпринципни действия на това ръководството.
Докато трескаво търсят врага с партиен билет, Партията загива. Ако този факт, по обясними причини, не интересува тези хора, то все още има достатъчно социалисти, които не са безразлични към съдбата на партията.
Има ни нас!
БСП има мисия, различна от това да бъде убежище на болни амбиции и лични изгоди!
Уважаеми другари,
Дотук с констатациите!
Сега трябват действия!
Действахме решително, когато започнахме кампанията за местните избори в София. Знаехме, че ако искаме да съживим партията, трябва да действаме въпреки председателят и нейните съучастници в ръководството. А когато те правеха всичко възможно да пречат, да действаме въпреки тях.
И успяхме!
Успяхме да върнем идеологическия разговор в партията.
Обединихме се зад манифест с изцяло леви послания.
Бяхме против тоталната разпродажба на общинска собственост, на концесионирането на услугите. Против отказа на общината да управлява своята собственост. Показахме, че има и друг начин. И хората го възприеха.
Предлагам днес да продължим този разговор.
Вече на национално ниво.
Да се върнем към корените, към истинските ценности, които БСП е отстоявала през годините. Само така ще обединим лявото.
Само така ще изпълним нашия дълг, завещан ни от патриарха на социалистическата партия Димитър Благоев – да смъкваме маските на тартюфите, византийците и лъжците. Трудно е било да бъдеш социалист през 1891 г. Трябвало е, по думите на Благоев, човек да има здрави нерви и дълбока вяра в социализма.
Трудно е да бъдем социалисти днес, но ние не сме сами. Зад нас е 132-годишна история. Цели пет поколения българи се обрекоха на борбата за достоен, справедлив и солидарен социалистически свят. Не сме сами, защото и днес можем да повторим думите на Дядото „… ние сме част от всесветската социална демокрация“.
Да, ние тук имаме право да ги повторим.
Днес трябва да се върнем към миналото, да разберем настоящето и да се опитаме да прозрем бъдещето. Трябва да го направим разумно и смело. Защото бъдещето на БСП и лявото днес е наша отговорност. Пред нас стои редовен пълен отчетно-изборен цикъл в партията. Той трябва да даде силен тласък на БСП с 4-годишен хоризонт, с нови лица, със свежи идеи, със смелост да отстояват левите ценности.
От Дядото пазим и друг завет – да не вярваме на баналните очевидности и да търсим изхода в безизходността. Защото няма безизходни ситуации, има безизходни партии, които умират и изчезват от политическата сцена…
БСП обаче е жива. БСП е тук днес, защото ние сме БСП.
Предстоящите избори налагат бързи действия. На основата на това, което направихме през последната година в София, предлагам да създадем обединение в Партията, което да наречем „Бузлуджанци“.
Да си дадем възможност да вършим истинска, смислена политическа работа, без да разчитаме на „идеите“, „инициативите“ и „мотивацията“ от централното ръководство.
Да покажем как може да работи истинската социалистическа партия. Защото ние сме партията, а не тясното ръководство. Да, председателят държи писалката и печата, но това не бива да служи за оправдание. Ако ръководството от „Позитано“ може без партия, защо партията да не може без ръководството от „Позитано“?! Да опитаме да спрем очертаващата се поредна електорална драма, в името на оцеляването на партията. Да поемем инициативата и работата по свикване на конгрес в кратки срокове.
Всички знаем, че за политическия успех са необходими ясни цели и хора.
Мисля, че ги имаме и двете.
Трябва да действаме сега!
Възраждането на БСП е високата цел, за която работим!
България има нужда от силна социалистическа партия.
Убеден съм, че БСП отново ще бъде тази сила!
Ние ще я направим силна отново!
Такава, каквато Благоев и първоапостолите я създадоха на Бузлуджа.
Защото ние сме като тях.
Ние сме бузлуджанци!
