Боряна Здравкова е кандидат на народен представител от 23 МИР, преферениця 114.
Тя е завършила бакалавърска и магистърска програми по Електроенергетика в Техническия университет в София през 2006 и 2008 г. със специализации в областта на проектирането, строителството и експлоатацията на електрически мрежи и централи, както и управление на електроенергийната система. Проектант с пълна проектантска правоспособност по част „Електрическа“, член на КИИП, секция „ЕАСТ“ и член на IET и Engineering Council във Великобритания, с над 15 години
проектантски опит в областта на преноса и разпределението на ел. енергия по отношение на големи инфраструктурни проекти както в България, така и във Великобритания.
Госпожо Здравкова, на петия поред парламентарен вот през последните 2 години е задължително да Ви попитаме защо решихте да участвате в тази кампания?
Първо, позволете ми да благодаря на социалистите от основни партийни организации, на ГС на БСП и на Националния Съвет за доверието да издигнат и подкрепят кандидатурата ми за народен представител в 49 Народно събрание от листата на БСП за България в 23 МИР. Може би е добре тук да споменем, че съм социалист от над 20 години и малко или много това е моето семейство. Един от основните мотиви да приема е, че искам да помогна да върнем доверието в БСП в труден момент на вътрешнопартийни междуособици и нежелание на по-популярните другари да участват в битка с предизвестен край. Едни напуснаха с течение на годините, а напоследък, други ги изключиха, някъде заслужено, някъде не съвсем, трети се спотайват… Направих го и за да покажа, че в БСП има млади, интелигентни и образовани хора, с отличен житейски и трудов опит извън апарата на БСП, които имат какво да предложат като конкретна експертиза в тяхната област. Вярвам, че ще дойдат и по-добри времена и че всички ще се съберем отново.
БСП сякаш няма толкова сериозна експертна фигура в енергетиката, особено в листите за този парламент. На какво според Вас се дължи това и чувствате ли се готова да заместите поколението политици и експерти на БСП в сектора, което вече е за пенсия, както физически, така и политически?
Факт е, че Румен Овчаров беше най-компетентният министър на енергетиката на България в редовен кабинет, от тези , които аз помня. Но в БСП има и други много сериозни колеги и опитни експерти в областта на енергетиката и не всички са залезли от небосклона. Даже някои от тях (но не достатъчно) са в нашите листи и в момента. Тъжно е, че БСП, която навремето организира цял Референдум за ядрената енергетика, в момента не само, че не изпраща отчетливо това послание до избирателите си чрез включване на колеги в листите и публично говорене, но и няма да има възможност за реално диктуване на политиката по тези въпроси поради ниския си изборен резултат. Не само в енергетиката, но и
като цяло вече не се забелязва последователна политика на приемственост и обучение. Узряла съм да вървя по пътя на колегите от БСП в сектора, защото съм натрупала житейски и
професионален опит, имам какво да споделя като идеи и най-вече имам енергията да ги реализирам при възможност. Не бих могла да кажа все още, че мога да заместя някой от ранга
на Румен Овчаров обаче. Това би било несериозно, а аз съм сериозен и отговорен човек. Това следва да е продължителен и методичен процес. Обаче, знаете ли кое е по-притеснителното? По притеснителното е че доста некомпетентни хора, нямащи нищо общо с енергетиката (тук не визирам БСП), коментират теми и по-лошото – произвеждат политики в същата тази област. Направи ми впечатление например, че в последния „ Референдум“ по БНТ от онзи ден участниците от различните партии коментираха новините, които произведе зам. Министър Еленко Божков същия ден по време на форум за развитие на ядрената енергетика без изобщо да знаят какво е „фийд стъди“ (FEED – Front End
Engineering Design). Това са предпроектни проучвания, обикновено необходими на инвеститора (дъжавата в лицето на Министерски съвет и Народното събрание), за да прецени дали технико-икономическите показатели на един такъв проект удовлетворяват държавата и да вземат съответното решение.
Енергетиката е особено актуална в последните години и то не само заради газовия сектор. Обикновено се говори за енергийната зависимост от Русия, за бъдещето на Марица Изток и ядрената ни енергетика. Как вие виждате бъдещето на ядрените и мощности и тези от въглища? Има ли новото поколение енергетици в БСП нова визия и нови решения?
Енергетиката винаги ще бъде актуална. Хубавото е, че се базира на точни науки, а не на астрологични прогнози. Газовият сектор е извън моята експертиза, но … карате ме да се сещам с известна доза ирония за тази така модерна дума „диверсификация“. Разбира се, не мога да отрека, че с оглед на националната сигурност, както и разумната и отговорна употреба на държавния ресурс, е по-добре да не носим всичките си яйца в една кошница, но също така и да вкараме в употреба вече закупените реактори например. Но каквото и да правим в тази насока, и по отношение на газ, и по отношение на ТЕЦ и на АЕЦ, ние трябва да търсим по-скоро регионални партньори. Не защото например трансатлантическите технологии и газ са по-лоши, а защото са по-скъпи, и от гледна точка на доставка/логистика, и по отношение на ремонт и по отношение на експлоатацията. Няма как нещо, което идва от другия край на земята да е по-евтино. А нека да не забравяме и ограниченията за пътуване на хора и стоки по време на ковид кризата, която винаги може да се повтори в най-неподходящия момент, и по отношение на наличните човешки ресурси, образованието, което имат и езиковата бариера. В тази връзка, считам че е крайно време и е от значение и за националната сигурност да се усъвременят учебните програми в Техническия университет с помощта на държавата и бизнеса или пък да се създаде нова магистърска програма, която да кове кадри в областта на проектирането и изграждането на критична енергийна инфраструктура. Защото ако искаме да внедряваме и да ползваме съвременни технологии и да цифровизираме енергийната система трябва да имаме и подходящо обучен човешки ресурс. В това отношение съм готова да помагам „про-боно“ в лично качество ако намеря съмишленици и даже и в момента продължавам да търся такива. Ето, сега например Великобритания мисли усилено в посока изграждането на интерконектор с Мароко, от където ще идва под вода енергия от огромни 10,5 GWT соларни паркове, окомплектовани с 20 GWT батерии за съхранение по 3800 км. кабели с надеждата, че ще това покрие 10% от нуждите от електричество на Великобритания. Като оставим целесъобразността на един такъв проект настрана (поради технико-икономически и политически фактори), колегите коментират, че например за този проект работната ръка не само че не стига, ами и вече завършилите бакалавърска/магистърска степен налични специалисти ще трябва да се обучават допълнително поне 3 до 5 години. Сами разбирате колко е важно от стратегическа гледна точка да имаме Университет, който предлага съвременна магистърска програма в областта на енергетиката с техническа и приложна, а не икономическа насоченост. Можем да се превърнем и в регионален център за коване на кадри в партньорство със западни университети и професионални инженерни организации. В тази връзка някои от нашите професионални инженерни организации, които в годините имаха известни проблясъци по отношение на ръководните органи и визията за развитие, е хубаво малко да се размърдат и да сътворят нещо полезно, а не само да отпечатват едни удостоверения и да раздават печати, защото сме станали за смях като организация. На запад да членуваш в професионална организация е въпрос на чест и престиж и влизаш с изпит, а не по документи. Защо това е така оставям на читателя да се досеща. Моята визия, в българския контекст, е за малксимално дълго запазване на държавните ТЕЦ-ове от Маришкия басейн, незабавното строителство на АЕЦ Белене, а след това защо не и нов реактор в Козлодуй, спешно ни трябва и „Smart Grid“. Тя е продиктувана по-скоро от професионалните ми познания, отколкото от някакви политически и геополитически съображения. Новите тенденции за енергия от водород са хубаво нещо, но в хоризонт от 10-20 години напред изследвания на международни институти сочат, че ще могат да бъдат покрити едва 2-3% от нуждите ни. Или както каза великият учен Леандър Литов след една лекция, и което аз винаги ще си спомням заедно с иронията в отговора му: „Бермудският триъгълник ме вълнуваше, когато бях млад“. Така и с тези нови технологии, които сега вълнуват много хора, но не им решават ежедневните проблеми, а в последствие могат да се окажат една илюзия. Затова, в нашия роден контекст, хубаво е да даваме път на новите технологии, но и да отчитаме продължителността на преходните процеси и да проявяваме повече здрав разум, а не да действаме популистки или опитвайки се да удовлетворим нечии външни интереси, вместо нашите държавни интереси. Например, зискването за ограничаване на въглеродните емисии с 40% за българската действителност значи ограничаване на емисиите с около 8 млн. тона, което се получава след производството на около 6млн. Мвтч. електрическа енергия, което пък отново отнесено към нашата действителност се равнява на затваряне на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ напълно или пък да спрем производството на двете американски централи за регулиран пазар. Това ще доведе до много големи загуби за българската икономика, които могат да възлязат и на над 10 млрд. лв.
Това също може да постави под заплаха и целостта на енергийната ни система ако до тогава не сме построили нов АЕЦ. Затова, трябва да има активен диалог с ЕС, където България има не само задължения, но и права и интереси. Трябва ни енергийна дипломация с държавите членки, както и съседните ни държави, в чието лице можем да намерим партньори.
В тази връзка, едно от хубавите неща, което Парламентът задължи да направи служебното правителство, бе да инициира предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в
частта за намаляването на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали. Това ще позволи ТЕЦ-овете да работят до 2038г. надявам се. При сегашните тенденции на пазарите за електроенергия по отношение на цените, бумът на изграждането на фотоволтаични централи ще отшуми през следващите години. Цените ще се успокоят и инвестициите няма да се възвръщат толкова бързо, а цената на електроенергията от въглищните централи в маришкия басейн ще бъде толкова висока поради цените на емисиите, че на практика епродаваема, което ще доведе вероятно до необходимост от намеса на държавата за осигуряване на работата на централата, плащане на заплатите и ремонтите през лятото, които всички ТЕЦ-ве извършват. ТЕЦ на лигнитни въглища играят важна роля за първичното и вторично регулиране на честота на синхронната зона на Континентална Европа, както и за непрекъсната и сигурна работа на единната електроенергийна система (ЕЕС). В тази връзка замяната на ТЕЦ-вете може да се осъществи, когато в ЕЕС има мощности с еквиваленти функционалности на ТЕЦ. Затова, през това време ние трябва спешно да изградим 2 реактора по 1000 МВ в Белене, а защо не и допълнителни такива в Козлодуй, както и ВЕЦ-ове за балансиране. От друга страна, критичната инфраструктура, мрежите, те също трябва да се развиват, но едновременно с осигуряването за всички производители, както и потребители/просюмъри на интелигентни средства (smart grid решения). Това ще позволи интелигентно управление и следене на производството/потреблението от/на крайните клиенти на енергийната система. По такъв начин ще се избегне необходимостта от непрекъснато увеличаване на капацитета на мрежите на пропорционален принцип, а ще се увеличава там, където и когато има нужда. За да можем ефективно да ползваме енергия от ВЕИ отново ни е необходимо да интегрираме SMART GRID решения. Сегашните енергийни пакети на ЕС, одобрени от Европейския парламент, предвиждат 80% от потребителите да имат инсталирани интелигентни измервателни системи. На местно ниво се предвиждат децентрализирани интелигентни мрежи да покриват неелектрифицираните райони на развиващите се страни, вместо централизирани мрежи, използващи стари технологии и в тази връзка индустрията за интелигентни мрежи само ще расте през следващите десетилетия и ще бъде един от най-големите световни пазари по обем за технологии, оборудване, апаратура, софтуер и услуги. Само държави с ясна стратегия, интегриран подход и адекватни реакции спрямо бързо променящите се технологични тенденции ще трансформират успешно своята енергетика с минимални разходи. Въпросът е дали България ще го направи на принципа „да почакаме, пък да видим“ или „действаме тук и сега“. Рискът при първия подход е България да продължи да продава стоки и услуги с висока енергийна интензивност и ниска добавена стойност както и да продължи да купува стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Ако обаче успеем навреме да възприемем новите технологии, то България може да се възползва от печеливши възможности в новата зелена икономика.
Разбира се, не трябва да очакваме само от икономисти, юристи и еко активисти да разбират спецификата на българската енергетика и да могат да дават адекватни на ситуацията
предложения/решения. Енергетиката ни не е опитно поле, а част от националната ни сигурност и в тези процеси държавата трябва да събере на една маса всички участници (ЕРП-тата, ЕСО, НЕК, доставчиците на оборудване, софтуерни услуги, регулатори , академични среди, правителствени и неправителствени организации, производители и потребители на ел. енергия, научно- изследователски организации и др.) за активен диалог. Доколко геополитическата и респективно вътрешнополитическата ситуация ще го позволи е друг въпрос. Но аз като българин и професионалист бих се борила за тези каузи.
Българските граждани сякаш са изморени от тази политическа криза и кампаниите през няколко месеца. Трябва ли според Вас да се правят големи компромиси за съставяне на правителство? Какви и с кого?
Предвид очаквания резултат на 2 Април и прогнозата, че влизат 5 политически партии, и опита от предишното ни участие в правителства и коалиции не съм сигурна БСП какъв компромис и с кои партии може да формира правителство в случай, че ме питате от гледна точка на БСП. Ако се обединим с ГЕРБ и ДПС, което от математическа гледна точка ще направи едно правителство възможно, то това би било пагубно за нас в обществено-политически план и ще бъде в разрез с това, за което са гласували нашите избиратели. С ПП не мисля, че вече са възможни каквито и да било обединения след лошия опит, който добихме по време на предното управление, където се вземаха решения и се правеха изявления в разрез с коалиционните договорености и държавния интерес. Освен това, те смятат да предложат правителство на малцинството стана ясно от изявление на Лена Бориславова.
Разбира се, това решение (за компромисите) би следвало да бъде взето на вътрешно-партийно допитване, каквото се надявам, че ще има и там всеки член ще си каже мнението.
Гражданите са уморени и аз изцяло ги разбирам след такава спирала от избори, които само произвеждат повече от същото. Аз също съм в ролята на гражданин и се уморих, но не трябва „да се давим по средата на Дунава“. Трябва да излезем и да гласуваме на 2 Април. Ако ме питате по принцип, то личното ми мнение, като обикновен човек, е: да, трябва да се
правят компромиси, а не само да се чертаят червени линии. Всички лидери трябва да действат отговорно и държавнически и да направят усилия да съставят правителство. Политическото говорене трябва да е премерено, за да могат лидерите след това да се погледнат в очите и да си стиснат ръцете. В такава ситуация трябва да загърбят популизма. Всъщност, като се погледнат политическите платформи на партиите се вижда, че в тях има значително по-малко популизъм и се обещава по-умерено отколкото по телевизията. Т.е. дават си сметка кое е възможно и кое не.
В следващия парламент ще има две леви формации. След конгреса на БСП през февруари изглежда разделена не само левицата в България, но и самата партия. В лявото пространство нужни ли са компромиси и какви?
Новата лява формация „Левицата“ ще намали резултата на БСП, ще набере вот и от други разочаровани граждани, но не мисля, че ще мине 4%-та бариера, което си е чиста загуба на ляв вот, която можеше да бъде предотвратена с едно логично обединение в ляво. Само че за да се възприема сериозно едно такова обединение от негово величество избирателя инициативата за това трябва да е у БСП и обединението да стане около БСП, тъй като БСП е разпознаваема запазена марка и символ на дългогодишни традиции. Отново обаче се връщаме на проблемите на лидерите в лявото пространство, някои от които си отправят откровени обиди в публичното пространство, а как след това ще се съберат на една маса и ще се гледат в очите? Може би трябва да отстъпят на по-малко изхабени политически и по-консенсусни личности? Конгресът през Февруари беше един огромен срам за над 120 годишната ни партия, в който аз не съм участвала и не бих искала да коментирам. Разбирам упоритостта и от двете страни, но всичко това е непродуктивно и отблъскващо. Днес компромисите са най-необходими в лявото пространство.