Аз тоз човек не го познавам. Никога не съм го виждал и той мен.

Червен Ефир публикува личен коментар на Любомир Петков.

В петък се бях поотчаял и написах нещо преди вчерашния исторически пленум на моята партия. Сега се чудя какво да кажа след новините от Заседанието на НС на БСП. Един от моите не толкова многобройни читатели, другар и приятел, ме предупреди да нямам големи очаквания. И аз като съм се пооткъснал, му повярвах докрай. Не съм имал право, мога да кажа сега. Решенията не само надминаха очакванията ми, със своята необичайност направо ме сащисаха. Ето защо :

– С първото решение вероятно се цели самоопределение в политическото пространство. Това само по себе си навява съмнения, че сме се поизгубили (самокритика-похвално). „Няма да се преговаря с ГЕРБ и ДПС, продължаваме да се бием с тях“- седма година, после може би осма или колкото е нужно. Как върви боя-откъм биещите се или откъм битите сме, това не става ясно. Може би на някакъв следващ етап такава яснота ще е нужна, защото подкарваме и Възраждане.

– Оценката на резултатите от изборите е „Имаме проблем. Не може да продължава така“. Първата част от това концептуално заключение звучи обнадеждаващо- изразява известен реализъм на Ръководството спрямо ситуацията. Втората част е традиционно ударна- има подчертано негативна конотация към неизвестен адресат. На него трябва да му е ясно, че от този момент нататък търпимост няма да има. Този субект добива очертания в следващите решения.

Тези следващи решения са насочени към справяне с проблема и могат шаблонно да бъдат обобщени като партийна реформа. То в една партия по принцип няма сто неща, които да се реформират. Реформира се ръководството, най-често като се заменя с друго. Може да се промени програмата, може и устава, може да се подходи по нов начин към партньорствата и толкова. Е, може и да се боядиса сградата на централата в розово например, но това последното да не се приема като предложение от структурите, а само като теоретична възможност. В този смисъл какво се е решило днес:

-за ръководството нищо, т.е. там всичко си е ок. Това добре. Но пък явно всичко останало не е.

-за Програмата- трябва нова, тип модерна. Алелуя, как не съм се сетил, че точно програмата ни е препъвала досега. Хайде аз да не се сетя, ама нали имаме професионални политици в НС, професионални в смисъл хранени- съвет за програмно и идейно развитие, още десетина секторни съвета по отделни политики. Чувал съм, че нещо не работели напоследък, няколко години. Те от вътрешната опозиция много фалшиви новини пускат, та може да съм се подвел. Ако е така, сори.

Тогава значи ще се оправим овреме – ще изкарат своите проекти и готово. Е, ще трябва някой да синтезира разработките в един документ. Но и това не е болка за умиране, те тия съвети се координират по устав от ръководството, а ние сме уставна партия. Все ще се нагърби някой от ИБ с по-добри умения по текстообработка. Тия работи преди ги правеше другаря Пирински, но нали го вкараха и него в забранителния списък на последния Конгрес и не влезе в НС. Ама незаменими хора няма. Та в заключение по въпроса с програмата сме оптимисти. Сигурен съм, че ще е модерна, в смисъл кратка и изчистена откъм съдържание. Бях написал изпразнена, но се коригирах. „Имаме да ви казваме, народе 3, 4 до 5 неща, туп-туп и готово“. Аз много уважавам това умение, защото не го притежавам. Може би защото не съм много приказлив, като реша да се изказвам, обикновено имам да споделя 17, 28 или например 35 неща.

Как такъв човек да се помести в рамките на модерната политика. Тенденцията просто се смени в посока по-просто говорене „на езика на хората“. Те някои и едно нещо нямат да казват, пък са публични говорители на партията и продължават да ни представляват в медиите. Като се спретне програмата обаче, вече ще имат. Ще я заучат и ще я повтарят, докато я набием в главите на избирателите. По тая точка от реформата казвам най-официално евала за идеята.

– за Устава посланието беше, че ще се променя по сигнали от структурите. Искали да бъдат по- оперативни и ръководството се заема да ги реформира, като не могат да се оправят сами. Ето това е отговорност. Как ще се повиши тази оперативност с уставни промени за мен е загадка. Но ръководството явно има подготовка по въпроса. Председателката сподели, че тя имала предвид направо нов Устав, но на заседанието кандисала само на промени. Ето как се стига до компромиси, когато има дискусия. Тя този нов Устав вероятно от доста време го е приготвила, даже като гледам какво става на портала на Позитано вчера, пък и по-назад във времето, явно при необходимост дори го прилага. Нещо като тестови период. Ама да се върнем към структурите. Те ще трябва да се подложат на реформа, което имплицитно съдържа извода, че пак те са ни издънили на изборите. Те, местните организации, че са си за бой, не подлежи на съмнение. Май се събирали само за редене на листи, иначе не. То добре, че последната година избори не липсват, та така покриват уставната норма от едно заседание на три месеца. Те и едни листи редят – накрая Ръководството трябва да ги разбутва до дъно, че да добият приличен вид.

Ми за водачите – само рев и негодувание. Тоя бил такъв, оня онакъв. Добре, разбъркани бяха водачите. Станаха като пътуващи артисти. Някои извъртяха по три МИР-а за нула време. Сега пък не ги били познавали. Губели се били по улиците, че за пръв път идвали. Няма угодия, ама в 9 Области, на ви водачи сега. Да видите какво е без депутат. То само изборите да бяха. Уж мудни, остарели, закостенели, тез наши структури, пък не се спират проблеми да правят. Едни не си искат местния лидер. Дига се ръководството да бие път до там да му взема главата. Вземе я – те пък пискат за вътрешнопартийна демокрация. Хайде сега наопаки- пришива му главата обратно, само мир да има. Други пък и нагли, всичката Мара втасала, ми щаб-квартира на вътрешната опозиция станали. И пак, тичане от София в провинцията, работни групи, ревизии. Бе я закривай направо, ма нали сме демократична партия, трябва винаги първо с добро. То прави добро Ръководството – а насреща черна неблагодарност, като при младежите. Толкова голобради за политиката измъкна от купа и ги разстави на позиции, че в партията, че в Парламента, че в изпълнителната власт. А останалите бунтове тъкмят. Вместо да си налягат парцалите и да се молят да ги издърпа и тях някой от по-първите хора, скачат, че избраниците смешници били, че само такива дето имат някой лев за кампания издигат. Кариеристи. Не слушат, че трябва да си извървят пътя. Някои от тях по-стари от ръководството били, пък все в началото на този път си стоели. Ми ще стоят, като са незрели.

Е кажете ми, кое Ръководство ще търпи такива работи повече. Така не може да продължава. Изходът е модернизация. Има добри примери. Ето, ПП „облачна партия“ направиха и са си рахат. Партия само от ръководители отгоре до долу- облачната част е членската маса. Днеска са едни, утре са други. Излиза съответния ръководител на площада, усмихва се и си набира фенска маса. Хваща фейса и всеки лайк- глас на изборите. А наште старци събрания искат, внимание също, въпроси задават, критикуват, акъл дават и накрая- уплашили се от машините. Ма и тия машини как ни ги набута вътрешната опозиция и Президента, та да ни провалят. Ама организационната реформа ще ги оправи и тях. Един запис в Устава, че ние таквиз работи не приемаме и край с тях. Позитано ще го гледат откъм отсрещния тротоар. А Президентът как ли го е яд, че не се предадохме, не се продадохме и под 4% не паднахме.

В крайна сметка и по тая точка пишем 6. Отлично хрумване.

-за коалиционната политика стана пределно ясно, че Голямо ляво обединение ще се прави. Аз това май съм го чувал и преди, ама то не значи нищо. Особено ако е било преди повече от 6 години, т.е. преди смисления живот на партията. Сега, то коалиция имаше и за отминалите избори, ама очевидно е била от по-малките. То така се прави, пробваш първо с малко, после увеличаваш. Тя коалиционната политика е тънка работа, не е за всеки. Мен ако някой ме пита как го виждам аз да стане туй Голямото ляво обединение, аз ще почна да мигам като плъх в брашно. Ми то с кого да е, над 1% има само Мая Манолова. То и с един процент да дигнем, малко ли е. Ама тя Манолова ще иска ли, при положение, че нейната формация като гледам листите им е съставена минимум на две трети от социалисти с отпаднало предназначение като мен. Е, те са си изключени по каналния ред. Аз ги нямам тия проблеми и не дай Боже да имам. Просто ми се вижда много клисава работа да се коалираш с някого, който наскоро така да се каже си изгонил. Но това е един дилетантски поглед към тази специфична работа. Сигурен съм обаче, че ръководството е далеч по навътре в тази материя. Възможно е да провижда някаква несъществуваща на този етап партия, която да уплътни малкото оставено от БСП пространство в ляво и веднага след това да се упъти с протегната ръка за коалиция към Позитано. Съществува вероятност БСП да продължи да бъде Гласът на разума като в четворната коалиция и да упъти идейно тези залутани младежи от ПП, които иначе имали леви цели. Това последното е висш пилотаж, но имаме хора, които в света на големите идеи се чувстват в свои води. Чу се на пресконференцията, че и с ляво мислещи личности, експерти ще се гради Голямото ляво. Това е то модерно мислене- коалиция с физически лица. То част от партиите, които при самостоятелно явяване се класират в графата „Други“ са си на практика от такъв тип. Но има хляб и в това. Я си представете като почне да се изрежда състава на новото Голямо ляво обединение на откриването на кампанията- една партия, втора, трета, пета, Асоциация на гълъбовъдите, Независим съюз на бившите кранисти, Политически клуб Залез, Обединение Рога и копита и така десет минути. Айде говорете ми тогава за мащаб. То коалициите на са само сбор от проценти. Всеки има какво да даде за общия успех. Обикновено има само един единствен малък проблем. За повечето потенциални партньори очакването за коалиция се свежда до един и същ алгоритъм: „Коалиция с БСП = избираемо място за мен“. И като се направи обоснованото предположение, че тази партия гласове за един общински съветник не може да събере, камо ли за депутат, разговорът неминуемо преминава в необятните полета на ирационалното. Но и това ще се намери изход – може тези партньори да бъдат пращани в региони, които от сума ти избори не са имали един и същ, камо ли местен водач. Тези организации са виждали всичко, какво толкова ще ги изненада. Малки са шансовете да намерим такива наивници, но все пак е отворен вариантът да „устроим“ някой стълб на Голямото ляво в районите без мандат на БСП. Така ще си решим проблема с обстоятелството, че в самата БСП със сигурност няма чак толкова големи наивници, които да искат тези места. Абе, правим заключението, че ако предните идеи за реформи са от по-консервативен вид, то в сферата на коалиционната политика има потенциал направо да се твори изкуство.

Както казахме, като има дискусия, ето как почват да стават нещата- седем часа, при това разгорещена. Това половината пленуми на подпис дето минаха, от един път ги компенсирахме. Сега нека да викат, че им липсвал живия контакт. Пък и медийно се пласирахме добре – всички излъчваха сутринта кой влиза и още по-обстойно кой изхвърча предсрочно през портала на Позитано. Затвърдихме образа на подредена партия, партия с безкомпромисни органи. Тук трябва да се отдаде нужното на медийната стратегия. Аз тия от пресцентъра, дето ги познавам от преди са все уволнени. Ми какво щяха да правят те, като веднага след сутрешните скандали и гласуването на дневния ред медиите си дигнаха чукалата, щото няма вече интрига. Провал, провал щяха да произведат. Затова с нови и верни хора се работи. Ето, другите си тръгнаха, ама БСТВ подпря ли ни, подпря ни. ИБ е добре да промени с решение програмната схема на нашта телевизия за другата седмица- запис от пресконференцията да се върти минимум 8 пъти на ден през 2 ч. Сутрин да се почва от 6,00 ч, че пенсионерите стават по нощите. В предаванията да се остави всичко друго настрана и само бой по опозицията, вътрешната де. Сигурен съм, че са се сетили. Те ги правят професионално нещата в БСТВ, вижда се.

Видя се също, че с няколко хода напред мислим. Местни избори имаме да правим догодина, ей. Как по-красноречиво да им се напомни на тея заспалите местни структури, че работа ги чака на терен. Ето, пернишкия кмет директно още на входа го засилихме обратно. Ние двама кметове имаме общо на областни градове, ама единия вече не го бройте. Кмет на годината ми бил. Бил, ама партийно вироглав. Я го изгони като куче пред входа, че да си знае и другия какво го чака, ако си повярва много. Трябва да се удържат позиции, да се поддържа авторитет, че и русенския ако залитне, пак ще почваме от нулата като преди шест години.

Другари мои, каквото било – било. Аз се заредих с енергия, като разбрах, че ръководството продължава да владее партията. Захраних се от неговата сила и искрено се извинявам, че бях така критичен и черноглед онзи ден. Написал съм маса глупости. Щом вътрешната опозиция днес ги говореше същите неща, значи са пълни глупости. Аз тези хора не ги познавам по принцип, не съм ги виждал никога, даже не знам за кои става дума. Ако някой от тях твърди, че сме стари познати, хеле пък приятели- това е само за да злепостави един човек, да му съсипе бъдещето и така да продължи да отслабва партията. Не вярвайте на такива провокации, бъдете все така бдителни и мнителни.