Превърна се в група хора, които трудно могат да се обединят и подкрепят смислена кауза. Заприличахме на треторазряден филм със слаби актьори, които декламират едни и същи реплики, отново и отново. „4 конкретни решения, 5 точки за справяне с кризата, 3 предложения“, думи, думи…Позитано и жълтите павета не пожелаха да чуят левите хора в страната ни, нямаха желание да започнат една истинска реформа и да я доведат до край, не направиха опит да разнищят един скандал.
За сметка на това се превърнаха в послушен придатък, загубвайки идентичността и собственото си лице. От най-голям привърженик и защитник на машинния вот станахме възкресителите на хартиените бюлетини. Пускаме в тъмната стаичка купеният и контролирен вот. С надежда, че ще върнем избирателите в секциите. Хората не са уплашени от машините, хората са уплашени от липсата на субекти, за които да дадат гласа си. И това е кошмарът на българската политическа система – стотици партии, но няма на кого да дадеш доверието си .
БСП се загуби, а дали ще намери пътя?
С това ръководство, едва ли…