Скъпи делегати,
За първи път излизам без да се готвя, не за друго, а защото смятам, че тук емоциите трябва да надделеят.
Първо – никога не съм виждал по минорен Конгрес. Никога! С по-загрижени и по-притеснени лица. От една страна ни казват – ние сме във властта, но от друга страна всеки вижда състоянието на партията. Участието в управлението не е тъждествено на състоянието на партията и това хората добре го виждат.
Второ – последните може би 10-тина заседания на конгреса, винаги съм бил насарчаван да говоря, сега стана обратното и може би това се дължи на факта, че БСП е в упадък.
Трето – само преди час бяхме на по-малко от километър от НДК, където встъпваше в длъжност президентът Радев и там настроението беше друго. Там имаше тържествено настроение, смях и надежда. Това показва, че лявото не е в упадък и един ляв човек може да събере доверието на хората от целия политически спектър.
Знаете ли миналата седмица присъствах на една младежка среща, на която бяха може би 2 или 3% от всички млади хора, гласували за БСП. Те изразиха своите притеснения и опасения от това, което се случва в партията. Изразиха своите опасения, че на следващите избори можем да не минем бариерата или ще имаме 6-7%. Те чакаха да чуят някаква надежда. Чакаха тяхното доверие да бъде поискано. Вместо това хората от ръководството им казаха, цитирам: „Продължаваме така“! Питам аз тогава – къде ще стигнем ако продължаваме така? Затова днешния ден е решителен. Защото днешният ден може да постави началото на въпроса за бъдещето на БСП. Да, няма да можем да го решим сега проблемите на партията, но можем да поставим началото. И това начало минава през лидерския въпрос и през констатиране на оставката. След този въпрос можем да говорим за идейното обновление, и за условията на труд, и за правата на трудещите се, и за зелените теми и екологията – за всичко останало. Но този въпрос трябва, призовавам хората в залата, това е решителния ден за БСП. Това не е лична битка. Това е опит за изваждане на БСП от тресавището. Ще ви кажа нещо персонално – не съм се крил по време на последните избори. Участвал съм активно в трите последователни избора, агитирал съм за БСП със сърце и душа и съм помагал на част от колегите, това е въпрос на дълг. Днешните обвинения в предателство приемам по-скоро с разбиране, защо – защото службогонството едва ли е най-удачното и най-голямата ценност на членовете на БСП. Сигурен съм, че и тези, които милеят за местата си или очакват назначения, си дават сметка, че няма по-голям интерес от този на партията и затова този ден е решителен.
Или ще успеем да изградим отново отбор, или ще бъдем пометени!
Не се предавайте!
