Спешно заседание на Конгреса и пълна мобилизация за победа на Румен Радев и Илияна Йотова Измина една година от 50-ия Конгрес на партията, пет години откакто К. Нинова беше избрана за председател на партията и една година от началото на втория й мандат начело на БСП. Време достатъчно за равносметка и преценка накъде сме тръгнали, какво остана от нас, от нашите идеи, какво постигнахме? Псевдодемократична реторика, зад която прозират откровени манипулации за оцеляване на председателката и неколцина приближени след изборните катастрофи. Брутален натиск върху партийни организации, натрапване на провалили се „водачи на листи”, превърнали сe в много от избирателните райони във водачи на самите себе си.
Резултатът от тези действия на Нинова е: демотивация за участие в изборите на всички нива, масови откази от участие в листите и разпад на останалата само „на хартия“ „голяма лява коалиция”. И в крайна сметка, тези действия на председателката логично се увенчаха с издигане на други, несмислени кандидатури и политическо мишкуване вместо безусловна подкрепа на Радев и Йотова, което разколебава и разделя социалистите. Само за последната година имахме три парламента (два нови и един избран преди това), три парламентарни избора, идващи от всички страни заявки за „промяна“, „рестарт“, „ново начало“, „отстраняване на статуквото“. Партията получи последователно най-лошите си изборни резултати от десетилетия.
Последната мода в изказванията на ръководството на БСП е да се изтъква, че партията е носител на стабилност, разум и диалогичност (дори няма намек за лява политика). Опитът да се състави правителство с 36 мандата в 46-то Народно събрание издава, че най-напред отсъства разумът, а доколко би бил „стабилен“ подобен кабинет не е трудно да се предвиди. При всички тези събития К. Нинова, като еднолично представляваща БСП, не можа да посочи пред социалистите (какво остава за целокупното гражданство) каква промяна искаме ние днес, утре за България! Не проумя простата истина, че спечелването на изборите и доверието на гражданите е пътят за осъществяване на лява икономическа и социална политика и всички други комбинации и обяснения нямат стойност. Доверието в партията на Нинова е на критично ниско ниво и това се дължи изцяло на публичния образ изграден от самата нея и обкръжението й през последните години!
Нинова и помагачите й създадоха „личния режим“ вътре в партията и днес трябва да приемат, че общественото отхвърляне на Нинова, доказано с два катастрофални изборни резултата, е непреодолима бариера за възвръщането на силата на БСП. Затова, промяната на председателя на БСП и на инсталираните от нея говорители е единственото възможно действие за частично възвръщане на доверието към партията на предстоящите избори. В навечерието на наистина решителен избор между старото и новото, между демокрацията и авторитаризма, БСП има шанса да започне от себе си, да се определи еднозначно и да постигне такъв изборен резултат, какъвто всички очакваме. Спешно се нуждаем от заседание на Конгреса, но не в добре познатия казионно-фанфарен стил от последните години. Конгрес за реално обновяване на партията е единственият път към възстановяване на доверието на гражданите.
Да го направим!
ИК на ИПО Платформа „Социализъм XXI век“
29.09.2021 г.
