През 2021 година вече преживяхме две кампании за парламентарни избори. Те донесоха най-ниските резултати за БСП през последните 90 години. Съвсем логично партията не се разглежда като фаворит за предстоящите парламентарни избори. Факт е, че след срива при ИТН социолозите дават солидна преднина на ГЕРБ, а на този етап само новият проект на бившите служебни министри изглежда има достатъчно „политическа засилка“, за да стигне резултата на ГЕРБ. В същото време социолозите продължават да дават на БСП не особено обнадеждаващи резултати.
И все пак няма предварително спечелени или загубени избори. Завършилата наскоро кампания в Германия показа как след пребиваване на трето място няколко поредни години и в почти всички изследвания ГСДП изведнъж изкарала последния месец от кампанията като основен фаворит за спечелване на изборите и то със солидна преднина пред християндемократите, които съвсем до скоро бяха първа политическа сила и то цели 16 години. След като дори в една Германия е възможна такава рязка промяна на електоралните нагласи защо да не се случи такава и в България – най-малкото БСП е в позицията да направи няколко политически хода, които рязко да подобрят шансовете и за успех:
Първо. Безспорно първото и задължително условие за това БСП да се оттласне от електоралното и политическо дъно е незабавна оставка на председателя на партията. Със сигурност може няколко отделни анализа да се направят за причините Нинова сама да стигне и да докара партията до това положение, но това е друга тема. Достатъчно е тук само да посочим, че уникалния за почти век срив на БСП се дължи, както на образа на самата Нинова като лидер и предполагаем кандидат за премиер, който явно не се харесва на българските избиратели, така и серия от грешки, които тя направи още миналата година и не спря да прави през цялата 2021.
Но не това е важното, защото няма гаранция, че следващия председател на БСП ще е много по-добър. В случая бързата смяна на Нинова просто ще даде нужния знак за промяна и импулс в партията, за да може да се оттласне от дъното и да влезе в кампанията с по-висок потенциал от 100-200 хиляди гласа. Ситуацията в момента е такава, че по-висок резултат БСП ще регистрира веднага след смяната на председателя.
Против тази идея има два еднакво абсурдни аргумента. Първият е, че няма време. Напротив, съгласно действащия Устав председателят подава оставка и на негово място временно застава избран от Националния съвет заместник. Тази промяна може да стане всеки почивен или делничен ден до 14 октомври. Стига да има желание мое да се намери и подходящия начин за провеждане на заседание на Националния съвет дори в тази епидемиологична обстановка. Има достатъчно големи зали, за да се спазят мерките, а винаги може да се направи и заседание на открито – Бузлуджанският конгрес преди 130 години не се е случил в зала, на поляната и сега няма такава.
Вторият аргумент против тази промяна е още по-абсурден – не може в партията надживяла Благоев, Димитров, Живков и Лилов да няма с кого да смени Корнелия Нинова. Самото разсъждение е доста нелепо, а и личността на временния председател не е толкова важна. Следващо заседание на конгреса може дори да промени устава и да замени председателя на партията с колективно ръководство – германските социалдемократи и в момента имат двама лидери, а Лебйръстката партия във Великобритания също мина през период на колективно ръководство. В това няма нищо фатално.
Разбира се, за да се случи това, е нужно Корнелия Нинова да постави интересите на партията над своите лични, егоистични интереси, което е слабо вероятно. Но все пак тази възможност все още съществува, а с нея и шанса БСП да има много по-висок изборен резултат поне от този през юли.
Второ. От изключителна важност е БСП бързо и рязко да промени своята позиция по отношение на президента Радев. Дори дните, които остават до формалната номинация от Националния съвет са критично важни. Вместо да задават тъпи въпроси на Радев за дейността на Петков и Василев нашите представители в медиите трябва да се концентрират в заявяване на пълна подкрепа за президента и вицепрезидента, както и за назначеното от Радев служебно правителство. Не е нужен голям интелект, за да се сети човек, че назначените за 3 месеца даже и за министри български граждани са свободни хора, а не крепостни селяни на президента и той не може да им налага дали, кога и как да се занимават или да не се занимават с политика. Ако има политически терен за новия проект, то този терен се е формирал от неуспеха на БСП през последните 4 години да се докаже като алтернатива, както и от неуспеха на т. нар. протестни партии да съставят правителство.
Нещо повече, неадекватното публично говорене срещу президента и вече бившите му служебни министри ще има негативен ефект най-вече върху резултата на БСП. Ние вече сами констатирахме, че липсата на подкрепа за Радев ни е донесла негативи през април. Няма на каква база да очакваме, че сега ще бъде различно.
Постоянното „обвиняване“ на Петков и Василев, че са проект на президента, може да доведе до това част от привържениците на Радев да повярват, че именно това е президентската партия и да гласуват за тях вместо примерно за БСП. Последното също ще има негативен ефект върху нашия резултат.
Трето. БСП ще получи стабилен политически и електорален „бонус“, ако влезе в кампанията със свой кандидат за министър-председател. Позитивното значение на един такъв ход вече е доказано и то в близката партийна история. През 2013 година влязохме в кампанията с кандидат за министър-председател Пламен Орешарски. Кабинетът на Орешарски остана злополучен най-вече заради казуса „Пеевски“, но преди това в кампанията с една такава кандидатура БСП успя да спечели доверието на същите 950 хиляди гласа, които получихме през 2017, а преди това през 2016 гласуваха на първия тур за Радев.
Един такъв ход би бил силен предвид факта, че единственият очевиден кандидат за премиер на терена е Кирил Петков. Със сигурност БСП не трябва да копира образа на Петков, а да търси по-различен типаж, но една такава кандидатура може да ни даде ценен бонус . В Германия социалдемократите успяха да преодолеят третото си място именно със силен кандидат за министър-председател.
Четвърто. Стар и винаги тежък и актуален в БСП е въпросът за съюзника. Много е важно в това направление също да отчетем грубите грешки, направени през годината и да не ги повтаряме. БСП два пъти получи трети мандат за съставяне на правителство, но и двата пъти потенциалните партньори дори не влязоха в сериозни разговори за евентуално съвместно управление.
Причината за досегашната ни изолация от другите партии на протеста е в липсата на политическа последователност. Ние 4, ако не и 12, години обясняваме, че ГЕРБ ни е основен опонент и изведнъж особено след април месец нашите представители в медиите започнаха да нападат по често т. нар. „протестни партии“, а не ГЕРБ. И след като няколко месеца ги атакувахме в парламента и предизборно изведнъж поканихме същите тези хора за съвместно управление. Логично е те най-малкото да ни нямат нужното доверие.
За това подходът към потенциалните ни партньори още от сега трябва да бъде различен. От новия проект на Петков и Василев макар и без политически опит се оказаха по-адекватни от нашето ръководство. Те не приеха съвместно участие в изборите с формациите на Христо Иванов и Манолова, но вместо да ги засипват с нападки се изказват за тях изключително позитивно и на практика от сега отварят врати за бъдеща коалиция. В същото време ние ги атакуваме, а покрай тях и президента. Това поведение е груба политическа грешка и трябва веднага да се промени, ако искаме БСП да е част от следващото управление. Доброто отношение към другите анти-ГЕРБ формации трябва да се види още в кампанията. Ние трябва и на гражданите да покажем, че може да има единен фронт срещу ГЕРБ и диалог между алтернативните формации. Това ще даде електорален бонус на всички и може да донесе общо покачване на активността за сметка на ГЕРБ и ДПС.
Пето. След последните два избора от изключително значение е почти повсеместната смяна на водачите на листи. Дори да се смени председателяна партията смяната на поне 20 от 31 водачи ще бъде важно допълнение като знак за промяна. В по-вероятния сценарий, при който Нинова не се оттегля като председател, смените трябва да са повече, а самата Нинова е най-добре да не води в дълъг район, за да минимизира щетите за партията. Би могла вместо в София, Пловдив или Варна да бъде водач в родния си край – във Враца.
Макар водачите да не са решаващи за парламентарния вот всеки от тях може да донесе или отнеме по няколко хиляди гласа, което в национален мащаб означава 50-100 хиляди гласа надолу или нагоре. Предвид последният унизително нисък резултат от 360 хиляди гласа въпросът за водачите става особено съществен.
Шесто. Макар и вече никой да не се вълнува от предизборната платформа, с която БСП влиза в кампанията, този документ има своето значение и то би нарастнало, ако в някакъв момент партията се окаже сред фаворитите за спечелване на изборите. Със сигурност цялата програма трябва да бъде пренаписана – поне да няма текстове и абзаци преписани от Института за пазарна икономика. За необходимостта от нейната промяна говорят и новите предизвикателства с промените в цените на енергоносителите, които започнаха през лятото. БСП трябва да предложи свое решение на тези проблеми.
Тези шест не толкова трудно изпълними стъпки могат много рязко да вдигнат резултата на БСП и дори да върнат партията в битката за първото място на 14 ноември. Факт е, че иначе динамичната предизборна ситуация не дава на БСП много поводи за оптимизъм, но не е толкова безнадеждна, колкото изглежда. След свободното падане от последните два избора партията достигна такова дъно, че ще е трудно дори на Корнелия Нинова да задълбае по-надолу въпреки уникалния и талант в това отношение. БСП има всички шансове да подобри своя резултат на парламентарния вот, а на президентските избори можем да се поздравим с една убедителна победа!
