Има много хора тук, които никога няма да се изкажат. Има много хора в нашата партия, които никога няма да кажат какво мислят, не защото не го мислят, а защото ги е страх, че каквото и да кажат, ще бъдат причислени или към едни лагер, или към друг. Никой под 40-годишен в нашата партия не смее да вземе думата, за да не го причислят дали е с председателя или не. Резултатът от това е загубата на допир между нашата партия и така нареченото активно поколение. Това заяви на заседанието на Националния съвет на БСП депутатът от левицата Крум Зарков. Той продължи: нашата програма е абсолютно неадекватна, макар че е правилна в големите си посоки към нормалния начин на живот на хората. Неслучайно в четирите най-големи града сме четвърти, защото казваме: един учебник за един клас на хора, които нямат къде да запишат децата си на детска градина. Не че един учебник е лоша идея, но е извън житейския аспект на борбата на хората. Имаме ли представа, че докато се делим на ваксъри и антиваксъри, много хора са онлайн на работа, където кодексът на труда изцяло е зачеркнат и масово хората получават бърнаут и те въобще не излязоха да гласуват. За тези проблеми ежедневно на всеки един, ние не казваме и дума. Не знам каква трябва да е позицията ни за данъците, но най-накрая да имаме някаква. Когато кажем, че ще махаме плоския данък, в следващите изявления започваме да се извиняваме, че ще го махаме. Не можем да обхванем всички избиратели, дайте да се концентрираме върху тези, до които трябва да сме близко и да кажем: богатите ще плащат повече. Друга причина за резултата ни е спиралата, в която се озовахме след четвърти април. Ние загубихме изборите на четвърти и въпреки добрите действия на следващия щаб, няма организационни усилия, които могат да компенсират грешките, които бяха направени и спиралата, която ни завъртя. Твърдя, че прекият избор беше добър ход и вечерта на избора бяхме в добра кондиция, хората очакваха от нас поход към властта и тогава бяхме способни да го направим. И от следващия ден започнахме да правим грешка след грешка. Първата от тях беше амбивалентното ни отношение към президента, което не спря с няколко гласувания и въпреки решението ни се пренесе в неясно отношение към служебния кабинет. Служебният кабинет влезе в истинска война с ГЕРБ, а ние – гледаме. Това хората също го усетиха. Гледам как хора тук, а и отвън се сочат и обвиняват. Истината е, че никой от нас не е перфектен и грешки сме правили всички. Въпросът е заедно да можем да потискаме грешките си и да даваме шанс на талантите си. Ние правим обратното непрекъснато. 365 000 гласа е резултат отчайващ, близък до точката на незавръщане и ако ние ще го правим като след четвърти парил – дискусии, протести, реакция на протести, апаратни игри, замитания, то бъдещето съвсем не е розово. Аз мечтая за деня, в който наистина тази партия ще покаже своя инстинкт за самосъхранение, ще се сплоти и няма да гони целия възможен електорат, а ще се концентрира там, където от нас има нужда – сред най-слабите и уязвимите. Бизнесът може и без нас.
