Вървим към нови избори и въпреки заявките на социолозите, че съществени промени в нагласите и резултатите едва ли ще се случат почти всички политически субекти желаят и ще работят за разширяване на влиянието си. От радикално подобрение на резултата се нуждае най-вече БСП, която изненадващо се оказа най-големия губещ на 4 април като абсолютен брой гласове и процент от избирателите в сравнение с 2017 година.
Тъй като навлизаме в нова кампания, темата как партията може да подобри изборния си резултат отново е актуална. Нещо повече, предвид случилото се на 4 април тази тема трябва да бъде основна във всички вътрешнопартийни дискусии, защото очевидно имаме много да наваксваме. Въпреки че кампанията е нова, продължавам да смятам, че поне част от важните въпроси са същите и повторението на неща, казвани и преди е неизбежно. Мисля, че следващите 5 въпроса в кампанията са важни и тяхното решаване може съществено да подобри резултата на БСП:
- Подкрепата за президента. Трябваше да стигнем до тежката загуба на 4 април, за да ни дойде втория акъл и да вземем някакво решение за подкрепа на президента следварително. Това не изчерпва обаче темата за взаимоотношенията между БСП и Румен Радев. Реално вече сме в кампания и за президентските избори. Служебното правителство и по тази причина ще бъде ежедневно и системно критикувано най-вече от ГЕРБ, а вероятно и от други потенциални опоненти на президента. Оценката за служебното правителство ще е база за оценка на Радев като президент и важен терен за дебат на президентските избори. По тази причина е важно БСП чрез своите публични говорители и през медиите, които ползват партийно финансиране да защитава политиката, както лично на Радев и Йотова, така и на служебното правителство.
Нещо повече, окончателното разсейване на всички съмнения, че БСП не стои зад президента минава през ежедневното повтаряне от всичките ни говорители по всички медии на това, че БСП дава много висока оценка за първия мандат на Радев и Йотова. Това е и безспорен факт, тъй като подобна оценка дадоха по-голямата част от общинските партийни конференции проведени преди парламентарните избори. Критично важно е и лично Корнелия Нинова да оценява висока мандата на Радев и Йотова. На практика тази висока оценка на Радев, която Слави Трифонов даде по средата на кампанията изведе неговата партия пред БСП на 4 април.
- Въпросът за съюзника. Най-сериозният плюс в иначе трагичната ни кампания през март и началото на април беше категоричната заявка, че БСП няма да се коалира с ГЕРБ. Но това се оказа недостатъчно. Ако БСП иска да се позиционира като алтернатива, като партия на промяната, а не на статуквото, е задължително от възможните коалиционни партньори да се изключи и ДПС. В предишната кампания темата беше заобикаляна категорично от нашите говорители и това имаше негативен ефект, защото се съчета с анти Радев позицията на ДПС и отказа на ръководството на БСП да подкрепи президента.
На следващо място, но не и по важност, БСП трябва да продължи да разглежда ГЕРБ като основен опонент и да води предизборната битка срещу ГЕРБ, а не срещу новите протестни формации. Ако искаме да се борим за висок резултат на изборите, трябва да се борим срещу Борисов и ГЕРБ, а не срещу Слави и Мая. Битката с „Има такъв народ” е битка за второто място. Ако БСП има претенцията да е основна алтернатива, първа сила и основен фактор за демонтиране на модела, това не е нашата битка. Още повече, че Борисов мечтае в кампанията БСП да се бие със Слави. Груба грешка ще е да губим фокус от основния опонент, а именно ГЕРБ. С другите партии, които се заявяват като алтернатива, ние задължително трябва да водим диалог, колкото и да е трудно.
- Кандидати за министър-председател и министри. В предишната кампания говорителите на БСП системно бягаха от темата за лицата, които олицетворяват управленската алтернатива на БСП. Част от членовете на Изпълнителното бюро и водачите на листи заявяваха, че Корнелия Нинова е кандидатът на БСП за министър-председател, а друга част бягаха от въпроса и сякаш се притесняваха от кандидатурата на Нинова. Резултатът на БСП показва, че по-скоро трябва да се търси друг кандидат за министър-председател и нови лица като потенциални кандидати за министри.
Но със сигурност, за да подобри резултата БСП трябва да излезе с лицата, с които планира да участва в Изпълнителната власт. Те да бъдат публични говорители и носители на новата платформа и новите послания, които са задължителни в кампанията след гафа с предизборната платформа от преди 2 месеца. Критично важно е да се покажат различни идеи и различни лица, които да ги „пропагандират”.
- Радикална промяна на лицата начело на листите. Новата кампания започва на практика само месец след най-тежката изборна загуба на парламентарен вот в последните 30 години. Критично важно е особено в тези кратки срокове да се даде много ясен знак за промяна не само като се излезе с кандидати за участници в следващо управление, но и като се променят водачите на листи и кандидатите от гражданската квота.
От резултатите е очевидно, че най-тежки са проблемите в големите градове София, Пловдив и Варна. Но смяната само в тези райони няма да е достатъчна и заради напрежението в много други райони между водачите и структурите. Това в никакъв случай не означава да заклеймим досегашните кандидати на първите позиции, но те могат да работят за партията и без да са претенденти за участие в следващия парламент.
Няма нищо лошо в това начело на листите отново да застанат хора верни на председателя, но е важно да бъдат верни преди всичко на партията и освен вярност да имат и други качества.
- Консолидацията на БСП. На последното заседание на Националния съвет Корнелия Нинова изрази желание да консолидира партията, което със сигурност трябва да се оцени положително. Със сигурност важен знак за тази консолидация ще бъде не толкова съставът на Изпълнителното бюро, което тя ще предложи, колкото отношението към местните структури и особено към тези, които веднага след изборите поискаха оставки и заседание на конгреса. На тях председателят може да подаде ръка като им даде възможност да излъчат сами водачите си на листи. Редно и логично е и в другите райони изборът на водачи да стане след консултации и със съгласието на местните партийни ръководства. Нинова има възможност дори да постъпи още по-демократично от своите предшественици и наистина да чуе гласа на партията като предложи за водачи само кандидатури, които се подкрепят от мнозинствата в областните съвети.
Но не по-малко важни от мерките за обединение във вътрешен план са и усилията за медийно отразяване на това обединение. Противоречия вътре в партията винаги е имало различни мнения и те винаги са се изразявали публично. Днес БСП не е толкова разделена, колкото изглежда отстрани.
Имаме специфичен ПР проблем. Досега винаги в годините на прехода за разделението са говорили съответните гласове в партията, критикуващи ръководството. Проблемът не е изглеждал толоква голям, тъй като всяко партийно ръководство в БСП има в пъти и дори десетки пъти повече медийни изяви от инакомислещите в партията. За това и винаги вътрешнопартийната демокрация се е разглеждала като богатство за партията.
За първи път от 30 години ние сме в нова ситуация – не инакомислещите в партията критикува ръководството, а самото ръководство всекидневно и постоянно вместо да громи по медиите политическите опоненти на БСП атакува вътрешните си „врагове”. Извън читателите на няколкото сайта, които всички до един си гласуват за БСП, никой няма да знае нищо за никаква различни мнения в партията, ако всички медийни говорители на Нинова не се занимаваха само с враговете с партиен билет. Нещо повече, от октомври миналата година почти до изборите Националният съвет има толкова решения за изключване на „опозиционери”, колкото и за кампанията и предизборната платформа, което е абсрудно. С поведението си Нинова и хората около нея сами създават впечатлението, че тази опозиция е някаква могъща сила, а разцеплението в БСП е тежко. Ако искаме други резултати на 11 юли, това говорене трябва да спре.
