Страхил Делийски е политолог, преподавател в Софийския университет. Завършил езикова гимназия в Плевен и политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“. Автор на множество публикации в периодичния печат върху българския политически процес и развитието на политическите идеи и идеологии.
Публикуваме коментара му във Фейсбук, без редакторска намеса.
И аз направих своя избор. Няма да гласувам. Не защото няма за КОГО. Напротив, в листите на повечето партии има много много приятели и познати, които заслужават подкрепа. Възхищам им се, защото това да се занимаваш с политика е едно от най-благородните неща. Но няма за КАКВО да гласувам. Нямам малък и среден бизнес и не ме е страх от джендърите. Гласува ми се за голяма идея, за позитивна представа за бъдещето и такива подобни фантасмагории.
Гласуване за по-малкото зло? Не, благодаря. Защо, да подкрепям някого, който не ме представлява? Как ви звучи: „Хей, зло, управлявай от мое име“. Каква би била мотивацията на партиите да стават „добри“, когато знаят, че винаги ще се намери някой по-лош от тях?
Да, гласуването е задължително – осъзнато и чинно ще си понеса огворността и обещавам да компенсирам неизпълнението на този граждански дълг с други форми на политическо участие.
Поздрави!
И гласувайте!
