Членът на Националния съвет на БСП д-р Галин Дурев коментира знаците за промяна в руската външна политика от последните седмици в интервю за сайта хроники.бг
– Господин Дурев, след сагата „Навални” Русия рязко втвърди тона към европейските партньори – каква според вас е причината?
Събитията от последните месеци трудно биха могли да бъдат наречени сага. Те са по-скоро традиционна руска сказка, в която през последните десетилетия участваха поредица от Алексеевци, които след като изиграха своите роли просто изчезнаха от политическата сцена. Руската политическа система след края на СССР е дебалансирана основно от вътрешносистемни актьори, както по време на Държавния комитет за извънредно положение през 1991 г. или на конституционната криза през 1992-1993 г. Сега също е много малко вероятно подобно нещо да бъде причинено от отглеждана опозиция, особено когато залогът има ясен международен характер. Втвърдяването на тона на Русия е очаквано и дори закъсняло. То следва естествената логика на развитие на процесите в международната система, а причините са доста учебникарски. На първо място са някои основни международни принципи, като принципът за ненамеса във вътрешните дела на държавите, за суверенното равенство, за неизползването на сила, за териториалната цялост, за правото на самоопределение и т.н., които са достатъчно абстрактни, а често и взаимно изключващи се. Те са крайъгълен камък в отношенията между Русия и Запада през последното десетилетие, но тяхното тълкуване остава твърде подвластно на политическата конюнктура, а това е стабилна основа за така наречените двойни стандарти в международните отношения. Гледайки протестите в Русия няма как да не си спомним протестите на Жълтите жилетки в Франция през 2019 г. и протестите по повод смъртта на
Джордж Флойд в САЩ през 2020 г., в които смъртта си намериха няколко десетки граждани на тези страни, а стотици бяха арестувани. Еднакво ли подхождат елементите на международната система към всички подобни случаи? На второ място, следва да отбележим развиващия се вече три десетилетия процес на универсализация: на ценности, на стремеж към определен начин на живот, а не на последно място и на политика. Естествено е не всички да са съгласни с този процес, особено когато им се казва как трябва да се самоуправляват. Преди малко повече от десетилетие Кремъл вкара в оборот термина “суверенна демокрация”, като акцентът беше на първата дума, което е предизвикателство за американския модел “каквото кажем, става.”. Доколкото американската и руската позиция са лесно обясними през призмата на класическата концепция “агент-структура”, значително по-трудно може да си обясним шизофренната позиция на ЕС по отделните въпроси в казуса. За Европа обвиненията в авторитаризъм нямаха проблем, когато Кадафи разпъваше шатрите си в центъра на Париж и Рим, а днес държавите, подкрепящи различни санкции нямат проблем да се възползват от демократичните китайски инвестиции. Предвид всички тези ограничения, когато разглеждаме подобни въпроси, имащи отношение към взаимодействието на първостепенните актьори, трябва да оставим на заден план либералните клишета и да разсъждаваме на глобално ниво, изхождайки от позицията на икономическите интереси и силата. Обратното не би дало отговор на много въпроси.
– Какво е посланието на руския външен министър Лавров и как той вижда самодостатъчността на Русия?
Посланието е по-скоро предупреждение, а предупреждението винаги има конкретен адресат. Ако подобни послания бъдат разбрани правилно, те могат да бъда полезни за изясняване на позициите и степента на готовност на страните да стигнат до крайности. В глобалната икономика вече е много трудно да говорим за самодостатъчност. Едва ли има държава, която може да си позволи нещо подобно, без това да е свързано със сериозни лишения и ограничения. Още повече, постъпленията в руския бюджет в голямата си част се дължат на търговията с въглеводороди, което предопределя и високата степен на зависимост от световната икономика. Трябва обаче да се има предвид, че Русия развива енергийните си връзки в южна и източна посока, което е важен стълб за независимостта ѝ от европейския пазар. Освен това, още от 90-те години е на дневен ред диверсификацията на руската икономика, имаща за цел да намали нейната зависимост от търговията със суровини, но този процес все още е твърде далеч от поставяните цели. От тези позиции, ефективна самодостатъчност, покриваща широк спектър от нужди, изглежда силно абстрактна. Все пак, руският народ е преодолявал изключително тежки изпитания, би преодолял и една подобна самоизолация, но се надявам разумът на глобално ниво да надделее и да не ставаме свидетели на подобни събития.
– В какво могат да се изразяват евентуални руски ответни действия?
Не бих си позволил да отговоря на този въпрос категорично, но така или иначе инструментариумът не е кой знае колко разнообразен. Вероятно на този етап Русия ще се задоволи с реципрочни действия, но това не бива да подвежда европейските страни, които са най-засегнати от тези процеси. Руската държава знае как да защитава интересите си на глобалната сцена и го показа многократно през последните две десетилетия. Европа трябва да е наясно с руските интереси в региона, но преди всичко трябва да е наясно със собствените си интереси. В крайна сметка дипломацията е редуване на крачки напред и назад в опит за намиране на пресечната точка на взаимноизгоден интерес.
– Очаквате ли по-твърд тон и спрямо американската администрация след първите изказвания на Байдън?
Американската външна политика при различните администрации се отличава с определена последователност, поради което няма сериозни основания да смятаме, че ще настъпят драматични изменения. Руският курс също е устойчив и тонът е въпрос на пресичане на интереси. Критичните точки продължават да са Балканският, Кавказкият и Централно-азиатският геополитически възел. Отделно, Украйна вече е апробиран и тестван конфронтационен терен. Отговорът на въпроса зависи до голяма степен от намеренията на новата американска администрация да продължи натиска спрямо Русия, защото, няма смисъл да се заблуждаваме, на полето на тези критични точки не се защитават европейски, национални, общочовешки и прочее други интереси, различни от тези на САЩ. Всичко би било в реда на нещата, ако остане на нивото на твърдия тон, защото той винаги е за предпочитане пред „меката” война.
– Ще има ли според вас отношение новият глобален лидер Китай към тези процеси?
По моите критерии Китай все още не е достигнал това ниво, но всички действия са насочени в тази посока. В преследването на тази цел, Китай няма как да остане безучастен към тези процеси, особено в контекста на изострянето на отношенията със САЩ и разширяването на икономическите отношения с Русия. В крайна сметка, в ход е процес на търсене на нов баланс на системата на международните отношения и Китай ще има значима, а защо не и решаваща роля в него. Големият въпрос остава дали тази трансформация ще се случи по мирен път или посредством поредния голям конфликт.
