Eвдокия Асенова е народен представител в 42-то и 44-то НС. Член е на постоянната комисия “ Образование и наука“. Била е общински съветник и зам.-кмет на община Радомир с ресор „Образование и социални дейности“. Има дългогододишен опит като учител и сугестопедагог.
– Госпожо Асенова, ваксинацията срещу КОВИД в България като цяло върви бавно. Оказа се обаче, че е особен проблем сред българските учители. Защо според Вас много от тях също не желаят да се ваксинират?
До този момент сме последни в ЕС по брой на ваксинирани срещу ковид-19. Недоверието към ваксините сред учителите е съпоставимо с недоверието сред останалите приоритетни групи. Бихме могли да търсим причините за това в две посоки – от една страна е изключително ниското доверие в управлението, не само на здравната криза, а като цяло, и от друга е липсата на достатъчно информация за различните ваксини и евентуалните странични ефекти от тях. Безспорно е, че ваксините са сред големите достижения на науката. Благодарение на тях сме успяли да се справим с редица смъртоносни болести, но липсата на добра разяснителна кампания от здравните власти по темата, е основание за нежеланието на гражданите да се възползват от безплатната ваксинация. За мен е притеснителен фактът, че МОН ще проучва с анонимна анкета защо педагогическите специалисти не желаят да се ваксинират. Това си е грубо незачитане на принципът на доброволност и намеса в личното пространство. Очаквам с интерес отговорът на министър Вълчев по темата!?
– Прави ли МОН достатъчно за запазване на живота и здравето на педагогическия персонал?
По принцип грижата за здравето е лична отговорност. МОН прави възможното в създалата се ситуация. Във всяко училище има осигурени дезинфектанти, сапуни и топла вода. Предоставена беше възможност на учителите да се тестват безплатно. Преминаването към дистанционно обучение също е с цел запазване здравето на учителите и учениците и ограничаване на разпространението на вируса.
– Някои учители се страхуват от болестта, но като цяло преобладава сякаш мнението, че онлайн обучението не е достатъчно ефективно – какво мислите Вие и има ли решение на проблема?
Нормално е да има страх от заразяване. Все още е висок процентът на хората, които не са се срещали с вируса. Но няма по-ефективна форма на обучение от присъствената. Не само от образователна гледна точка, но и от гледна точка на социализацията на учениците. Обучението от разстояние дава отражение не само на качеството на усвоените знания, но и води до редица психологически проблеми сред подрастващите.
– Вие лично като учител бихте ли се ваксинирали и как бихте искали да преподавате – на живо или онлайн и при спазване на какви мерки?
Аз преболедувах наскоро и все още разчитам на наличните антитела. За мен непосредствения контакт с учениците е изключително важен, предпочитам класната стая в училище пред виртуалната. Разбира се при спазване на възможните противоепидемични мерки.
– Кои според Вас са основните проблеми на българското училище, ако извадим пред скоба темата с пандемията?
Все още в училище взимат превес теоретичните знания пред практическите умения. Нашите ученици усвояват твърде голям обем от информация по отделните дисциплини, но изпитват сериозни затруднения в прилагането и в реални житейски ситуации. Учебните програми определено се нуждаят от преразглеждане.
Снимка: Личен архив
