Искам да спрем за момент и да вникнем в тази трагедия.
16-годишно момче, възнамеряващо да пресече в района на централен булевард в модерна, (!!!) европейска (!!!) столица, умира. Столица на държава от Европейския съюз (!!!).
Целият живот, всички смехове, неволи, всяка любов, мъка, надежда, мечта на едно младо момче приключват в момента, в който то слага крака си на столична шахта. И след секунда те няма.
Ей такива безумни, необясними, абсурдни сами по себе си трагедии минават през съзнанието ни някак по повърхността и често забравяме да вникнем отвъд тях заради болката и абсурда.
Живеем в държава, в която животът на един човек, единственото нещо, което религия, наука и изкуство поставят на ръба на научното чудо и божествеността, приключва с една улична шахта.
Ние сме държавата на шахтите. Държавата, в която човешкият живот има стойността на улична шахта. Ние сме държавата, в която уличните шахти решават съдби. Ние сме държавата, в която местна и национална власт не могат да се разберат кой частник е прокарал жичките си през уличната шахта. Ние сме държавата, която не може да пребори шахтите, докато гражданите й очакват тя да пребори корупцията, абсурдната здравна система, бедността и мизерията.
Не желая моята съдба да се подчинява на жестоката воля на една улична шахта, която е резултат на нормализираното безхаберие на група хора без никакво усещане за своите действия.
Сори, не искам.
Мина Кутева е зам. председател на НС на МО в БСП
Снимка: Интернет
