Кметът на община Самоков Владимир Георгиев поздрави своите съграждани по повод годишнината от битката при Булаир. Ето какво написа той на страницата си във фейсбук:
Скъпи съграждани,
Днес се навършват 108 години от победата в битката при Булаир!
Булаирската епопея за нас самоковци е неизменна част от историческата ни памет, защо именно тук самоковски герои, организирани в 22-ри Тракийски пехотен полк изиграват ключова роля и извоюват една от най-тежките победи в Балканската война.
Затова, когато четем българската военна история, и по-специално за боя при малко турско селце на Галиполския полуостров – Булаир на 8 февруари 1913 година се чувстваме горди от безпримерния героизъм на самоковските войни, понесли на раменете си пагоните на достойнство и чест. Били са обикновени хора. Но са знаели как да се бият и умират за род и Родина. Били са истински българи.
Самоковските герои, влезли в Балканската бойна като поручици и подпоручици и след проявени изключителни умения в командването и храброст стават полковници и генерали – самоковските генерали: генерал-майор Димитър Перниклийски, комадващ артилерията на 1-ва армия; генерал Христо Николаев Петрунов, зам.началник на кавалерийска дивизия; генерал Тодор Кантарджиевв, герой от Люле Бургас, Чаталджа и Струмица; генерал Георги Николов Марчин, награден още с орден за храброст и командира на скорострелен полк полковник Петър Иванов Вариклечков.
Самоковец е и фотографът, чиито снимки са документирали събитията. Сред полковите лекари е имало много самоковци. Самоковци са художниците, мобилизирани във войната и оставили ни рисунки, запечатили времето и грохота на събитията му.
Известено е, че в схватките „на нож“ знамето на турската бойна част е пленено от подофицера от 22-ри полк Димитър Терзийски от Широки дол.
Днес времето е отмило емоциите и е оставило за историята само суха статистика, но не може да не отбележим, че при обявяването на мобилизацията над 2000 самоковци с патриотично въодушевление са се явили в казармите, а гражданите са ги изпратили на война с почести.
Но не всички са се завърнали в родното място. Самоковци дават двеста шейсет и една свидни жертви само в битката при Булаир – 197 от Самоков и 64 от селата. Почернените майки, вдовиците, сираците и инвалидите от фронта са много. Върху мемориалните плочи на сградата на Читалище-паметник „Отец Паисий” са изписани имената на загиналите. Това са представители на почти всички фамилии от града и селата.
За булаирци може да се говори дълго. И няма думи, които да опишат величието им. Защото представете си какво е 13 български дружини да се изправят срещу 21 турски табора, а един български ескадрон срещу три добре въоръжени турски. Представете си какво е да не отстъпят, да се бият за всяка педя земя и да победят.
Времето минава и заличава много неща, но именно времето отбелязва с печата на безсмъртието и вечната памет спомена за самоковските герои, загинали в Булаирската епопея.
Поклон пред самоковските герои!
