Има филми за слезли на земята ангели, които са тук, за да вършат само добрини. Тези божи създания обаче се влюбват в хората, дават всичко от себе си и накрая изгарят, дето се вика, от любов към хората и от неразбиране на хората към тях.
Тези слезли на земята ангели между другото се влюбват и помежду си – ангели с ангелици въртят любов, но това във филмите винаги е на втори план.
Ивайло Мирчев е такъв слязъл на земята ангел. И неговите съангели от ПП-ДБ – също.
Специално за Ивайло Мирчев трябва да се признае, че той не е слязъл от небето – той изплува от дъното на Черно море при Росенския бряг и заедно с още един ангел, отлетял да си лекува перушината в Брюксел, дадоха начало на една от ангелските революции. Наричат ги как ли не – секта, маниакалници, брюкселчета, пепедебейчета – всякак ги наричат, защото другите хора не осъзнават, че наистина са слезли на земята ангели. Сляп електорат…
Излязох от кожата си от мъка и от яд, като слушах Ивайло Мирчев при Цветанка Ризова.
Искал да съкращава държавната администрация. Никога, точно напротив! Вземат ли властта, и почват да назначават свои хора по всички линии, защото такива са законите на жестоката земна политика. Ивайло Мирчев много добре знае, че тези, които гласуват за него например, очакват веднага да им даде постове и облаги, иначе ще го изоставят и ще го намразят.
Ивайло Мирчев искал Пеевски и Борисов да ги няма. Да ги няма, добре, много важно! Доста се наиграха тия симпатични във всяко отношение личности. Но по каква причина тях трябва да ги няма, а в Народното събрание да се мъдрят уникати като самия Ивайло Мирчев, като генерал Наско Атанасов, като вечния младеж Мартин Димитров, като пловдивския издател с вид на подпийнал игумен Манол Пейков? По каква причина Борисов и Пеевски трябва да ги няма, а в групата на ПП-ДБ трябва да присъстват ангелици с греховни души.
Всички хора и всички партии си имат първороден грях (и един куп други грехове), но ПП-ДБ – не. Те са заченати непорочно. Правят се на ударени с мокър парцал по главата и не щат да си признаят, че ги събира единствено омразата им към Путин и любовта към власт и пост.
Щях да забравя и НАТО – те много обичат НАТО, умират за НАТО. Не могат да си представят, че ще се събудят една сутрин, и НАТО няма да го има.
Нека ви кажа сега нещо много ясно и категорично – нашите политици и особено синеещата се част преди години драпаха да влезем в НАТО само защото знаеха, че НАТО ще пази именно тях, че НАТО ще разчита на тях и ще им пази постовете. НАТО пазел България. Видяхме колко я опази – пазят ни турци и гърци. НАТО пази окраденото и заграбеното от тия хубавци и именно НАТО е гарант (засега), че нещо геополитическо няма да се размести тука. Истинският център на властта в България е Атлантическият клуб. Той е нашият Политически борд.
Всички натовци използват военния съюз като лична ваксина против политическа смърт и не дай си боже – промяна в стандарта на живот.
Мислех си, че след гадостите, които видях и чух от Тошко Йорданов и от Балабанов, няма по-голямо блато. Имало. И Ивайло Мирчев ми е жив пример за това.
Правят се на ангели, а са оцапани с кал от белите якички на ризите до задните части на тялото си.
И колкото повече споменават големите митинги в България преди месеци, толкова става ясно, че силата на митингите се стопи като снега. Именно те убиха силата на митингите. Митингите свалиха властта, те убиха митингите.
За кого мисля да гласувам? На устата ми е да кажа, че ще реша по пътя. Но аз в общи линии през целия си живот съм вървял по един път – по пътя на идеята, че светът може да стане по-добър, по-справедлив, по-честен, по-културен. През целия си живот съм бил с леви идеи. Левите идеи за мен са били и романтика, и поезия, и история, и родова кръв. Левите идеи лично са ме изтиквали в ъгъла, но аз винаги съм знаел, че за това не са виновни идеите, а сме виновни ние, хората.
Сега, когато Българската социалистическа партия е на ръба на пропастта, когато физиологически изчезва – точно сега мисля да ѝ помогна. С една бюлетина и с няколко изречения.
