
Автор на текста, специално за Червен Ефир: Мадам Бовари
Народният представител от ППДБ Елисавета Белобрадова се изказа критично срещу изучаването на руски език в българските училища, обрисувайки го едва ли не като остатък от миналото, който трябва да бъде изтрит от съвременната ни образователна система. Подобни позиции са не просто повърхностни – те са опасни в своята културна късогледост и идеологическа нетолерантност.
В една демократична и свободна държава, образованието трябва да отваря хоризонти, а не да ги стеснява. Да се противопоставяш на изучаването на даден език по политически или исторически причини е връщане към догматизма, който самите представители на ППДБ уж критикуват. Руският език не е нито оръжие, нито политическа платформа – той е културен мост, средство за общуване и познание.
Руският език е говорим от над 250 милиона души по света. Той е официален език на ООН, широко използван в науката, техническата литература и международната дипломация. Знанието му отваря достъп до огромно културно наследство – от Пушкин до Достоевски, от Чайковски до Тарковски. Да затворим вратата към този свят, защото не харесваме политиката на Кремъл, е равносилно на това да спрем да изучаваме немски заради Хитлер или английски заради колониалната история на Британската империя.
Никой не говори за задължително изучаване на руски език. Въпросът е за правото на избор. Има стотици училища, в които руският език продължава да се изучава – и не защото някой насила го налага, а защото има търсене. Родители, учители и ученици го предпочитат. В едно свободно общество именно това е ключовото – възможността да избираш.
В епохата на глобализацията, колкото повече езици знаем, толкова по-адаптивни и конкурентоспособни сме. Английският е универсален, но знанието на втори или трети език – руски, испански, немски, китайски – е реално предимство. Не трябва да позволяваме геополитическата истерия да се превръща в образователна цензура.
България има дълбоки исторически, културни и езикови връзки с Русия, които далеч надхвърлят рамките на конкретни политически режими. Тези връзки не трябва да бъдат обект на ревизия според текущите политически ветрове. Който отрича миналото, обрича бъдещето си на безпътица. Вместо да противопоставяме един език на друг, нека изграждаме общество, в което знанието се цени, езиците се учат, а политиката не диктува културния ни избор. Руският език не е враг – той е ресурс, който не бива да захвърляме поради страх или политическа суета.
И не на последно място…
Елисавета Белобрадова нарича „безпросветни диваци“, управлявалите Народна република България, които всъщност са създали именно онзи модел на езиково образование, благодарение на който в почти всеки окръжен град възникнаха елитни езикови гимназии. В тях учениците имат възможност да изучават не само руски, но и английски, немски, френски, испански и италиански език – често преподавани от носители на езика или квалифицирани западни специалисти. Явно амнезията, предизвикана от политически убеждения се е отразила на г-жа Белобрадова и то тежко, предвид, че самата тя е възпитаничка на френската гимназия в София – училище, основано именно в онези години, които сега с такава лекота и пренебрежение демонизира.