Нещо старо. Нещо ново. Нещо взето назаем. Нещо синьо. Тази сватбена поговорка е извлечена от староанглийската рима, която изброява четирите предмета за късмет, които булката трябва да има в деня на сватбата си. И ако можем да се „заиграем“ с тази поговорка в контекста на избора на Изпълнително бюро на НС на БСП, то би изглеждало така:
Днес стана ясно, че новоизбраният председател Атанас Зафиров е решил да се заобиколи в ИБ с много амулети, късметлийски заешки крачета, четирилистни детелини и пр. талисмани, които да му помогнат да се закрепи на председателското място.
Нещо старо – Зафиров е решил да остави като членове на тясното ръководство почти всички заместници на останалата в историята Корнелия Нинова, като в бюрото остават Кристиан Вигенин, Борислав Гуцанов и Владимир Москов. Предполага се, че с този си ход, Зафиров показва лоялност към другарите си, с които пазеха ожесточено гърба на Нинова, а в последствие й взеха главата. По този начин може да се каже и, че тушира евентуално напрежение, което би възникнало, ако Вигенин и Гуцанов не са в ИБ, тъй като те са и потенциални негови конкуренти, около които може да се събере подкрепа от организации в страната.
Нещо ново – в БСП ще има трима организационни секретари. Спорен е въпросът какъв късмет ще донесе този „организационен амулет“ на Зафиров и БСП и дали всъщност няма да вкара организационната работа в партията в тупик и липса на ясна субординация, размивайки функциите и затруднявайки координацията. Това ново разпределение на постовете може да доведе както до по-голяма оперативност, така и до вътрешни напрежения, ако не бъде съчетано с ясна йерархия и отговорности. Ясен е и сигналът към европейските партньори на БСП с посочването на Цветелина Пенкова за секретар Международна дейност – иначе казано, БСП ще продължи да гледа отстрани своите европейски партньори и ще заема по-скоро избягваща основните проблеми позиция. За социалистите с по-дълга памет е ясно, че от Пенкова не може да се очаква нещо особено, предвид факта, че тя стана по случайност евродепутат първия път, а за втория самият Румен Гечев направи не едно и две интервюта как се е получил преференциалния вот. Със сигурност с този си ход Зафиров показва, че няма намерение да поддържа особено дълбоки връзки с останалите европейски партии от социалистическото семейство.
Нещо назаем – безспорно прави впечатление силното присъствие на софийските социалисти в тясното ръководство на партията, трима от които са и заместник-председатели на Зафиров – Иван Таков, Калоян Паргов и Иван Пешев, както и участието на кметовете на Дряново, Пещера и Брезово – Трифон Панчев, Йордан Младенов и Калин Калапанков. С тези „четирилистни детелини“ намерението на Атанас Зафиров може би е да се опита да подсили работата на терен с оглед бъдещи извънредни избори. За това свидетелства и присъствието на Жельо Бойчев, Кирил Добрев, Николай Тишев, Атанас Атанасов, Иван Ибришимов и Стефан Бурджев, които също знаят много добре как се работи на терен и са доказали, че могат да печелят избори и то с разлика в полза на БСП. Запознатите със ситуацията в партията, обаче, знаят, че този ход на Зафиров може да е успешен, но и същевременно винаги трябва да има едно на ум, или иначе казано – подкрепата е по-скоро „назаем“.
В Изпълнителното бюро има и „заешки крачета“, които са по-скоро за късмет, отколкото да свършат някаква конкретна работа – това са Динко Желев, който е председател на ветераните от 2016 година, Деян Дечев и Филип Попов.
И накрая една добра и една лоша новина за това ИБ.
Добрата е, че няма нищо синьо и нищо със СДС-история в това ръководство, а лошата – че от 25 човека, само 2 са жени.
