Какви са идеите Ви за организационно и кадрово укрепване на БСП? Как трябва да работят местните и националните органи, така че да внесат повече политическо съдържание и колективност в работата на партията?
Кадровото и организационно укрепване на БСП трябва да започне от Националния съвет. За да може партията като цяло да тръгне напред и да се внесе нужният импулс към структурите, критично важен ще бъде следващият състав на Националния съвет и даже не толкова личността на председателя, колкото екипът, който ще работи оперативно в Изпълнителното бюро.
Рязко трябва да вдигнем нивото на екипа на „Позитано“, за да може изобщо да се мисли за организационно укрепване на местните структури. Полезен е дебатът, който се развива за промени на ниво общински, районни и най-вече основни организации, но по начина, по който функционират националните органи през последните години, не мисля, че на конгреса или месец след това може да стартира радикална организационна реформа в партията.
Как с реални действия БСП да се опази от корупцията и зависимостите, от моралните рискове и порочните модели на прехода?
Рискът от такива зависимости винаги намалява, когато ключовите решения в партията не се взимат индивидуално, а от колективните органи. Изграждането на такива механизми не може да стане бързо и лесно особено след опитите за еднолично управление на партията от последните години. Но трайните, дългосрочните решения могат да бъдат само в тази посока.
Когато става дума за корупция и зависимости в политиката, не бива да се подценява темата за финансирането на партиите, на политиците и политическия процес. Основният проблем в България в момента е, че политиката все повече е привилегия на хора с икономически възможности. Мнозинството от не толкова богати граждани са обективно ограничени от участие в политическия процес. Медиите, които формират обществено мнение, най-често са собственост на големи корпорации. В България се говори за олигархия, но според мен по-верният термин е „едър капитал“.
На практика пазарното общество ограничава политически гражданите с по-ефективни механизми, отколкото това е ставало преди 1989 година. У нас плавно се развива „пазарен тоталитаризъм“. Нужни са механизми, които да изравняват шансовете за политическо участие на гражданите, каквито няма не само в България. Проблемът съществува в цяла Европа.
Кои са социалистическите идеи, които БСП трябва да отстоява решително днес – и като участник в управлението, и в по-стратегически и дългосрочен план?
В това управление БСП може да провежда ограничена социална политика, но не и социалистическа политика. Трябва да бъдем реалисти – с 20 от 240 народни представители ние сме в управлението заради проблеми и кризисни процеси в десницата и по-конкретно заради непреодолими на този етап разногласия между няколко „олигархични групировки“ или групи представители на едрия капитал.
Позитивното на управлението е да осигури политическа стабилност, за да може българските граждани, а и партиите да си отдъхнат от политическата криза и постоянните избори. За стабилизиране на държавните финанси, които в момента са проблематични, е изключително важно зад правителството да стои парламентарно мнозинство, което да гласува бюджети с реални числа. Иначе самото управление е едно „примирие“, което трудно ще изкара 4 години и в добрия случай няма да е вредно за България, но на този етап поредната серия избори не може да даде разрешение на патовата ситуация.
С какви идеи и политики БСП ще защити обикновения трудов човек във всекидневния му сблъсък с монополи, банки, с едрия капитал, с експлоатацията и орязването на социални права?
За да може да защити обикновения трудов човек, БСП първо трябва да се обърне към него. Ние все повече влизаме в капана на европейската левица – превръщаме се в партия социална, а не социалистическа.
В продължение на десетилетия европейската левица, включително и с „външна помощ“, системно е „пренасочвана“ към защита на интересите на различни малцинства – сексуални, етнически, религиозни и други. В този процес социалистическите и социалдемократическите партии в Европа някъде по пътя губят основната си социална база – хората на наемния труд.
Дори в България в момента около 3 милиона българи работят на трудов договор, мнозинството от тях са работещи бедни. БСП трябва да постави в центъра на своята политика техните интереси. Това е фундаментът на лявата политика. Когато интересите на тези хора са защитени и те получават заслуженото заплащане за труда си, ще има много повече възможности за реализиране и на социална политика по отношение на други групи. Дори пенсиите на пенсионерите днес зависят в най-голяма степен от заплатите на работещите.
Как се вписват БСП и България в променящия се към многополюсност свят, който в реално време чупи клишетата от последните десетилетия? Каква външна политика трябва да развиваме?
Изборната победа на Тръмп според мен създава свръхочаквания в българското общество за някаква радикална промяна, която някой отвън ще направи вместо нас и ние просто ще се възползваме.
Многополюсният свят ни дава възможности, но ние сами първо трябва да си извоюваме правото да водим самостоятелна външна политика. Очевидно с този състав на парламента няма и не може да има политическа воля това да се случи.
Но БСП трябва да бъде партията, която и в управлението категорично да отстоява българските национални интереси и да демонстрира твърдост под външен натиск. Не бива да имаме илюзии, че за партията ни има друг път. Партньорите ни не само от изток винаги ще предпочитат да дадат подкрепа на нашите десни опоненти – политическа, медийна, финансова и всякаква друга.
Във външнополитически план за БСП има само една възможна линия на поведение – да отстоява категорично националния интерес и да търси за това подкрепата на българските граждани. По този път се върви по-трудно, но в дългосрочен план само това може да ни донесе позитиви.
