Понеже през последната седмица отделих доста време, за да направя един критичен преглед на резултатите от представянето на БСП и коалиция на преминалите парламентарни избори, днес бях леко изненадан от словото на Румен Овчаров на заседанието на Националния съвет. Изказването му бързо бе разпространено в медиите от разни седесарски PR агенции и можем да прочетем, че според доскорошния ментор на Корнелия Нинова всички партии са увеличили своя резултат, a само БСП е загубила 45000 гласа. Странни бакалски изчисления за човек, известен, че добре се справя със сметките. Тъй като от доста време е изгубил интереса на залата, ни се наложи с нескрита досада да изслушаме поредната нравствено-поучителна реч. Колкото и да са силни логосът и патосът в нея, етосът директно ти изключва слуха. Е, накрая може и да се включиш за малко, за да чуеш емблематичния финален цитат от някое забележително литературно произведение. Слава Богу, че днес бе ред на Виктор Юго, а не на Бърнард Шоу. Но нека видим основните тези по същество.Първо, аритметичните заключения са донякъде верни. Наистина, при ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане, ИТН и МЕЧ можем да търсим пряка съпоставка между резултатите от юни и октомври, защото въпросните субекти и на двата избора се явяват в идентичен формат. Що се отнася до двете ДПС-та, аз не бих си позволил да събера механично резултата им и да твърдя, че ДПС общо увеличава резултата си с близо 100 хиляди гласа. Разумът налага двете партии да бъдат разглеждани като различни субекти и търсенето на съпоставки с предходните избори е немислимо от методологична гледна точка. На тези избори и за двете политически формации са гласували хора, мотивирани по различен начин, които иначе едва ли биха гласували за обединеното ДПС от преди няколко месеца. Няма да отделям повече внимание на ДПС-тата, тъй като за всеки човек с нетенденциозна мисъл картината е пределно ясна.
Второ, по отношение на ефективността на коалицията „БСП-Обединена левица“ казах достатъчно преди няколко дни. Опитах се да обясня, че не можеш да вземеш механично гласовете от юнските избори на партиите, които сега участват в коалицията, защото тогава те са участвали в други коалиционни формати с други партии. През октомври голяма част от тези други партии не участват в „БСП-Обединена левица“. Това налага сложно редуциране на очакваните гласове, което така или иначе има приблизителен характер. От друга страна, да включваш ръста на избирателната активност в изчисленията е добре, но е редно да имаш предвид, че тя е функция на политическата мобилизация на отделните партии и не е удачно да я разпределиш равномерно като очакван ръст за всеки субект. Факт е, че мобилизацията на БСП не беше запомняща се и даже в най-смелите си надежди не съм разчитал, че увеличаването на избирателната активност ще донесе бонус гласове за БСП. Най-малкото, защото подопечната на другаря Овчаров госпожа Нинова успя в кратки срокове да унищожи цялата електорална периферия на БСП. Ако трябва да подходим по ниновистки, можем да кажем, че в сайта на ЦИК срещу БСП и коалиция са записани 30000 гласа повече отколкото през месец юни. Толкоз. Че резултатите не са удовлетворяващи – ясно. Че това срамно положение не може да продължава – също. Че лицата от новото старо ръководство трябва достойно да е оттеглят назад – наложително. Неразбираемо за мен остава обаче как от вездесъщата си позиция на политически тиранозавър това се опитва да ни го обясни главният крепител и идеолог на съсипалия БСП политически модел „Нинова“. Скроените сметки за 45000 гласа спад в резултата на БСП, предвид очевидната им несъстоятелност, все повече наподобяват счетоводни документи в Топлофикация. И да, сега изглежда по-спокойно. Най-малкото днес доста хора свободно казаха каквото мислят, без да стане някой странен чичко с мустачки и да предложи вкупом да бъдат изключени двадесет души, защото не са съгласни с другарката Нинова. Другарят Овчаров обаче няма да прояви емпатия. Той винаги е имал привилегията да се изразява свободно.
Трето, по отношение на твърденията, че БСП се била превърнала в клиентелистка, обслужваща партия, виждам явно противоречие в изказването. Няма да задълбавам. Само ще отбележа, че всички членове от сегашното ръководство бяха „докарани“ от Нинова. Явно добре е курирала този процес, за който твърди другарят Овчаров. Иначе съм напълно съгласен с него, че БСП не бива да влиза под каквато и да било форма в управление. Наистина, винаги сме излизали с поражения от управлението на страната и той най-добре знае това, предвид десетилетния престой във властта. С това мисля да затворя и темата за предложението му за поредното движение за социалистическа алтернатива. Каквото и да си говорим – все нови лица.
Четвърто, желанието да бъде отменено решение на Националния съвет по повод изключване на другари от Конгреса. Всъщност такова решение на Конгреса не си спомням да съм виждал. Но ако видя, бих желал да видя и на основание на кой член от Устава на БСП, даващ подобни правомощия на Конгреса, е взето. Тогава лично бих се ангажирал с тази кауза. Ако днешният оратор търси лица газещи безпардонно Устава, то първо да се огледа около себе си за някои доскорошни партийни членове и бивши седесари.
Пето, доста се възмутих от остротата, с която Гуцанов и Зафиров бяха включени в бандата на лошите, която ще организира партийните избори. Доколкото си спомням, до преди година, когато въпросните лица организираха конгресните машинации, фалшивите гласувания в Националния съвет и айнзацгрупите на Нинова, ликвидирали редица общински организации, тогава другарят Овчаров не беше толкова загрижен за моралната им характеристика.
Напълно съм съгласен с него, че Корнелия Нинова беше само част от проблема на БСП и с нейното отстраняване не се решават проблемите на партията. Той също е такава част. Като възпроизведох в паметта си днешното му изказване от любимата трибунка на деловия президиум, стоящ в съседство на Вигенин, Гуцанов, Зафиров… с този мил образ в главата реших и аз да завърша с цитат. Веднага на помощ ми се появи Дядо Вазов: „…спомен люти от дни на позор…“
