Източник: ДУМА
Седмите поред парламентарни избори от 2021 година насам ще се запомнят само с две неща: за първи път в историята на прехода 9 партии попаднаха в Народното събрание и сривът на левицата спря.
Реално погледнато това са двете неща, които един ден могат да бъдат отбелязани в учебниците по история. Всичко останало, дори и възходът на Пеевски и неговата армия от платени ботове, ще са само бележка под линия. Заради това си струва да се концентрираме в резултата на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“.
Той не е повод за безкрайна радост, защото проблемите са очевидни, но също така за първи път от години насам левите избиратели не висяха пред телевизорите с апокалиптичното усещане за надвиснала катастрофа. Напротив, на тези избори големият въпрос беше не дали БСП ще се срине, а с колко е в състояние да повиши резултата си. Има разлика в усещанията, нали така?
Преди да се впуснем в истинския анализ обаче нека съвсем набързо да опишем контекста, от който тръгва левицата.
Избори 2017 година – 955 490 гласа. Април 2021 – срив наполовина: 480 146 гласа. Юли същата година – 365 695 гласа. Ноември – 267 817 гласа. Октомври 2022 – 232 958 гласа. Април 2023 г. – 225 914 гласа. Юни 2024 година – 151 560. Седем годишен цикъл на свободно падане.
Това не е картина просто на разпад. Това е пейзаж на политическа катастрофа. Всеки анализ, който не отчете този факт, е не просто злонамерен, той е умишлено интригантски.
Мъчителното събуждане от тежка кома
След абсолютния политически провал през юни БСП спешно трябваше да търси не просто лидерска промяна, а политическа трансформация, която да спре разпада и постоянния отлив на избиратели. Така се стигна до идеята за голямото ляво обединение.
От първия момент обаче атаките срещу БСП не спряха. Вместо да поработи върху собствената си кондиция левицата се оказа обсадена от медиен картечен огън и юридически драми. Корнелия Нинова отказа да признае собственоръчно написаната си оставка и вкара БСП в съдебна сага, която продължи буквално до предпоследния ден на регистрацията в ЦИК преди около месец и половина. От юни до септември БСП беше непрестанно атакувана, че е овладяна от превратаджии, че нечистите корпоративни интереси са взели връх, че новото ръководство е нелегитимно. Да припомняме ли, че малко преди съдебното решение за това кой представлява БСП Георги Свиленски и Иван Ченчев с пълномощно от Нинова се опитаха да вземат на абордаж партията, като я регистрират те. Тези няколко месеца бяха безценно време, което БСП така и не успя да използва, за да възстанови своята кондиция и реално едва преди месец и половина започна същинската политическа работа.
Голямото ляво обединение стана факт на 5 септември. 52 дни по-късно то трябваше да се яви на избори. Очевидно е, че времето съвсем не беше достатъчно.
Само за пример. Работата по „Коалиция за България“, предното голямо обединение на левицата, започна през 1999 година, а първите избори, на които се яви тя, бяха през 2001 г. Тогава коалицията имаше достатъчно време, за да заработи ефективно като добре смазан механизъм. Този път БСП и нейните партньори бяха лишени от този лукс. Трябваше да се учат на партньорство в движение. Да преодоляват скоростно различия и организационни проблеми. Резултатът не предизвиква възторг, но е факт едно – левицата е нагоре с 32 393 гласа. На фона на безкрайните тролски атаки в социалните мрежи и шумните призиви да не се гласува за БСП, направени от „симпатизанти“. Това си е събуждане от тежка кома. БСП за първи път от три години насам добави, а не изгуби гласове. Не е постижение за дълги аплодисменти, но подценяването му също ще е глупаво.
Идейният облик и неговите сенки
„БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ не е политическа рокля за едно носене. Тя е дългосрочен проект, нова стъпка от идеологическото развитие на лявото пространство. Тоест, това обединение започва с възход, макар и не толкова голям, колкото ни се иска. Но никой не е казвал, че процесът ще е лесен. Напротив – в последните 4 години БСП се отказа дори и от претенциите да бъде идеологическа партия. Тя се заплете в безкрайни битки на абсолютно безпринципна основа и загуби социалния фокус от безкрайните импровизации за това как да се хареса на хората. Нека да припомним, че миналата година за изборите БСП превърна в своя основна тема не социалната политика, а събирането на подписи срещу джендър-идеологията в училищата. Левицата не е предала тази битка, но тя така и не успя да трогне избирателите. БСП се луташе в отровната мъгла на своето безвремие и това си пролича по резултатите.
Тоест, пред „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ стои отговорността не само да повишава резултатите, но и да възвърне политическата физиономия на лявото пространство. Процесът е дълъг и няма как да се случи за 52 дни. За 52 дни обаче да върнеш над 32 хиляди гласа си е едно малко постижение. Защото идеологическата черна дупка, в която попадна БСП, направи следното: отказа много избиратели да гласуват, а други тръгнаха да търсят себе си във „Възраждане“, „Меч“, „Величие“ и къде ли още не. Тяхното връщане изобщо няма да е лесно, защото БСП трябва да се отърве от комплекса си, че някой път говори твърде радикално и така подплашва митичната периферия. Видя се, че кризата издуха перифериите – днес имаме неполитическа битка на твърди ядра, а вотът не се мери с предлагана политика, а с гръмки фрази и тупане в гърдите.
БСП няма правото да бъде като останалите партии и трябва да осъзнае най-важното. Нейните избиратели искат тя да не се страхува да бъде радикално лява, и то там, където е важно – в удара по икономическите фундаменти на системата. В яростната защита на обикновените хора, жертви на безкрайната експлоатация, изразяваща се в най-ниските доходи в целия ЕС. Левите искат БСП да присъства в големите международни теми на обществото – войната в Украйна, геноцида в Близкия изток. Така стъпка по стъпка се връща идеологическо доверие. Но нека да бъдем честни – ако БСП беше продължила да губи гласове, днес щяхме да говорим за съвсем друго. Фактът, че имаме възможност да предпишем рецепта за бъдещо поведение, показва, че тези избори наистина обърнаха тенденцията. И в политически, а и в идеен план.
Завръщане в бъдещето
Както вече казахме, резултатът на БСП не е повод за гръмване на бутилки с шампанско, но пък дава добра основа за бъдещ растеж. БСП с години изостави своите местни структури, които западаха все повече и повече, а именно те бяха гръбнакът на успехите преди. Очевидно е, че освен политическа предстои и много партийна работа, защото иначе този растеж на гласове ще остане напразен.
Въпреки че, ако БСП успее да се превърне наистина в лява партия на действието и застане наистина в защита на работещите хора, то организационните проблеми няма да тежат толкова много и да влачат лявата коалиция към дъното.
На тези избори БСП успя да се помири със самата себе си, със своята история и минало, а само така може да се произведе здравословна политика. А фактът, че левицата се завръща на политическия терен като смислена сила, може да се види най-добре отразен във възклицанията и охканията на десните полумислители.
Ден след изборите проф. Евгений Дайнов изпъшка пред БНР, че БСП може да бъде тласната и към ГЕРБ, и към ДПС, изобщо навсякъде. Идеологът на некъпаните елитаристи пет пари не даваше, че неговите собствени любимци вдъхновено разтриваха шкембето на Пеевски, за да получат одобрението му и неговото сътрудничество. Той превантивно гърми по другите, за да прикрие безчестието на десницата.
БСП на този вот постигна и друга тиха победа. Колкото и опити да бяха направени, партията не бе пришита към Пеевски и корпоративното крило на българската политика. И това е следствие от новопоявилия се политически гръбнак на идеите. Когато го имаш, изобщо не може да те притесняват дребните плюнки на тролове, както и всички медийни интрижки на бившата председателка.
БСП на този вот не успя да получи голям импулс. Но така е доста по-добре. Бързите победи завършват нещастно и драматично – само вижте ПП или ИТН при това. Единственият смислен растеж е, когато бавно, отчитайки грешките, заставаш пред избирателите и печелиш доверието отново. Свободното падане спря. Сега само от нас зависи да разперим криле отново.
Какво по-хубаво от това?
