Д-р Галин Дурев: Най-важният резултат от преминалите избори е, че бе сложен край на свободното падане.

Преминаха седмите парламентарни избори, произведени в рамките на по-малко от четири години. Тази констатация, колкото и тъжна, толкова и тревожна, показва, че състоянието на българската политическа система е достигнало повратна точка, без обаче да влагаме особен положителен смисъл в това словосъчетание. По-скоро след 2021 г. сме свидетели на задълбочаваща се деградация и рухване на всички устойчиви темели на тази система, сред които през изминалите тридесет години бе и БСП. Подобно твърдение може да не се хареса на мнозина, но е неоспорим факт, че БСП бе неизменна част и способстваше нормалното функциониране на демократичния цикъл и политическата система въобще.

Днес, в контекста на общия крах на политическото у нас, за БСП идват все по-тежки времена. Макар да ми е трудно да предпоставя едното пред другото, тоест дали този крах помете устойчивите системни партии или тяхното постепенно отмиране доведе до него, може с увереност да се твърди, че не са само това детерминантите на несъстоялата се българска политика. Има и значително по-дълбоки причини, но тук няма да се спираме на тях, защото целта е да се опитаме чрез историческия опит и случилото се в БСП през последната година да очертаем някои проблематични области, характерни за политическата система въобще. Защото БСП е един микросвят, който до голяма степен отразява разнообразието и динамиката на така наречения преход. Именно тази партия е оставила най-голям отпечатък върху съвременната българска политика.

На 15 юни тази година БСП за пореден път се саморазправи с авторитаризма в себе си, но практиката показва, че от това невинаги следва нещо по-добро. По традиция дворцовите преврати внасят сериозно объркване, разединение и противопоставяне, като това рядко води до положителни резултати от политическа гледна точка. Дилемата при тях е, че по новому е трудно, а по старому невъзможно. Подобна бе и сегашната ситуация, при която на всички автономно мислещи членове на ръководството на БСП бе ясно, че така повече не може да се продължава, но и неизвестното бъдеще извеждаше на преден план много въпросителни. Разбира се, тук няма да говорим за герои. Такива в този сюжет просто няма. Голяма част от новите стари са солидарни сатрапи във всички безчинства на Корнелия Нинова начело на БСП и мотивацията им за нейното отстраняване бе правопропорционална на бързината, с която тя безцеремонно се разправяше поотделно с лицата от близкото си обкръжение.

Всъщност една от най-големите грешки на Нинова бе, че превърна по свой образ и подобие БСП от партия с дух, енергия и размах в изолирана, креслива и некомуникативна структура с нереалистични претенции. Ето защо първата задача на „новото“ ръководство естествено бе единствено възможната в съответствие с политическата логика: да внесе спокойствие и умереност вътре и да отвори БСП навън. Доколко първото бе изпълнено,  все още е трудно да преценим, но поне всеки можеше да работи спокойно в преминалата предизборна кампания, без да се притеснява какво ще напише във Facebook, какво ще каже на поредното събитие и дали „лидерката“ няма да го погледне с лошо око. Изпълнението на второто пък роди Лявото обединение, събирайки на едно място повечето отломки от бурната политическа история на БСП през последните десетилетия.

Съвременният „Единен фронт“ отдавна е лелеяна мечта за хиляди български социалисти. Дали те си го представят като механичен сбор на парчетата на някогашната партия е отделен въпрос, но така или иначе това е нещо, което възбужда страстите на почти всяко събрание на членове и симпатизанти. Създаването на това обединение едва ли е заслуга на „новото“ ръководство, а по-скоро е осъзната необходимост от всички участници, подбудена от приближаващия край на класическата левица в България. Макар ежедневно да бълва змии и гущери по този формат от средствата за масова информация, Нинова също би го реализирала мигновено, ако не и пречеха сериозно някои характеропатични проявления.

Още не съм забравил десетките медийни съобщения от централата на БСП по времето на Нинова, които ни осведомяваха, че нови десетки формации са заявили подкрепата си за БСП на n-тите избори. Ето защо за Нинова не бе проблем широко да тръби желанието си да подпише споразумение за общо явяване на изборите през 2021 г. с Румен Петков, Георги Кадиев и Татяна Дончева. Какъв тогава е проблемът? Ясно е. Проблемът е, че не тя е в центъра на събитията, както е свикнала. Че тя не успя да проведе разумен диалог с другите структури. Че въпреки огромното си желание тя не стана интегратор на нищо в своето политическо битие. Финалният щрих на проблема е, че тя осъзна, че БСП, Лявото обединение и левицата в България могат и без нея и, поне както изглежда, ще се справят не по-зле. Някой пак би попитал: ама защо ще правим коалиция с тези, които бяха част от БСП. Ами с кого другиго, уважаеми? Други леви субекти не се виждат на хоризонта, а, предвид резултатите, явно сами не можем.

Най-важният резултат от преминалите избори е, че бе сложен край на свободното падане. След дълга поредица от устойчив спад в резултата най-накрая трендът бе обърнат. Факт е, че обединението удържа на натиска и проведе кампанията почти без скандали между субектите в него. Трябва обаче да сме наясно, че то трудно ще бъде съхранено след изборите, ако не бъде поставено в нова стратегическа рамка на основа общи цели и приоритети. Ако това се случи, то на дневен ред идва въпросът как да бъде повишена неговата ефективност, защото сегашният опит трябва да бъде развит, като разчитаме не просто на механичния сбор на гласове, а търсим синергия от взаимодействието на тези субекти, която да влее енергия на левицата в България.

Ако внимателно проследим математическия сбор на новата голяма лява коалиция, ще видим, че тя не постигна очакваната сума от гласове на отделните субекти, участвали в изборите на 9 юни 2024 г. Това изначално бе ясно за мнозина, защото коалициите никога не са прост математически сбор. Дали ще има синергично взаимодействие или нулиращи се въздействия зависи от нивото на политическа и в частност коалиционна култура, характеристиките на базовата подкрепа за отделните партии, междуличностните взаимоотношения в регионите и доколко избраните водачи и кандидати в листите са приемливи за обществото и отделните коалиционни партньори.

В изборите на 27 октомври в коалицията „БСП-Обединена левица“ официално бяха регистрирани петнадесет субекта, като по-късно партия МИР оттегли своята подкрепа: БСП, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица, Движение 21, Европейска сигурност и интеграция, Движение за социален хуманизъм, Екогласност, Политически клуб „Тракия“, Политическо движение „Социалдемократи“, „Изправи се, България!“, МИР, Комунистическа партия на България, „Българската пролет“, Съюз за отечеството и Подем. По-късно към коалицията се присъединиха Земеделския съюз „Александър Стамболийски“, „Нова зора“ и редица граждански организации.

През месец юни 2024 г. единадесет от тези партии и коалиции са участвали в изборите в състава на различни коалиции: БСП, Екогласност и ПК „Тракия“ в „БСП за България“, АБВ, Движение 21, ПД „Социалдемократи“ и ЗС „Александър Стамболийски“ в „Левицата!“, Българска социалдемокрация – Евролевица в Коалиция на розата, „Изправи се, България“ в Солидарна България, „Българската пролет“ в „Ние, гражданите“, Комунистическа партия на България в „Неутрална България“. Общата сума на гласовете на тези лявоориентирани в своята същност коалиции в изборите на 9 юни 2024 г. е както следва:

	НИЕ ГРАЖДАНИТЕ	КОАЛИЦИЯ НА РОЗАТА	СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ	ЛЕВИЦАТА!	БСП ЗА БЪЛГАРИЯ	НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ	ОБЩО 09.06.2024
ОБЩО	4662	2206	31476	15175	151560	2462	207541
МИР 1 Благоевград	116	56	1010	397	7846	74	9499
МИР 2 Бургас	231	90	1683	730	7520	149	10403
МИР 3 Варна	268	111	1894	3642	7815	156	13886
МИР 4 В.Търново	127	64	735	447	6343	83	7799
МИР 5 Видин	39	33	397	455	2324	27	3275
МИР 6 Враца	111	46	573	317	4204	71	5322
МИР 7 Габрово	71	30	438	268	2347	31	3185
МИР 8 Добрич	82	37	405	218	4724	46	5512
МИР 9 Кърджали	46	27	164	66	1779	12	2094
МИР 10 Кюстендил	57	44	618	138	3240	36	4133
МИР 11 Ловеч	90	45	401	297	3201	36	4070
МИР 12 Монтана	68	56	553	179	2632	88	3576
МИР 13 Пазарджик	143	75	560	280	5685	115	6858
МИР 14 Перник	73	68	572	476	2373	35	3597
МИР 15 Плевен	122	70	978	554	6003	104	7831
МИР 16 Пловдив	208	107	1590	420	5589	107	8021
МИР 17 Пловдивски	137	110	962	483	7746	71	9509
МИР 18 Разград	26	16	172	63	1873	17	2167
МИР 19 Русе	153	97	678	359	4600	79	5966
МИР 20 Силистра	41	24	334	147	2253	25	2824
МИР 21 Сливен	133	55	1214	202	3016	39	4659
МИР 22 Смолян	51	28	248	216	2646	20	3209
МИР 23 София	403	212	3881	1471	10130	208	16305
МИР 24 София	269	130	2644	732	6604	132	10511
МИР 25 София	325	151	3396	694	7196	184	11946
МИР 26 Софийски	122	93	1178	288	5273	73	7027
МИР 27 Стара Загора	358	101	1203	475	7978	136	10251
МИР 28 Търговище	36	21	244	154	3236	34	3725
МИР 29 Хасково	224	55	668	237	4325	54	5563
МИР 30 Шумен	78	41	681	212	3699	47	4758
МИР 31 Ямбол	88	19	487	169	4933	34	5730
Чужбина	366	94	915	389	2427	139	4330

 

Веднага прави впечатление, че сборът на гласовете на тези коалиции в изборите през юни е 207541 гласа. Техните позиции в страната обаче са доста различни по отношение разпределението на гласовете. Най-висок процентен дял най-голямата коалиция – БСП за България има в Ямбол – 17.71%, МИР 17 Пловдивски – 10.87%, Велико Търново – 10.42% и Добрич – 10.25%. Най-добрият резултат за Солидарна България е в Сливен – 3.14% и трите столични многомандатни района – 25-ти – 3.10%, 24-ти – 2.32%, и 23-ти – 2.30% (вероятно роля в това има силното представяне на Ваня Григорова на последните местни избори, тъй като 1/3 от гласовете на коалицията са в София.). „Левицата!“ се представя най-добре в Варна – 2.70%, Видин – 1.76% и Перник – 1.47%. Тук също има ясно забележима концентрация – 1/4 от гласовете за коалицията са от Варна. „Ние, гражданите“ е представена добре в Стара Загора – 0.4%, Сливен – 0.34%, Ямбол – 0.32%, „Неутрална България“ в Монтана – 0.20%, Пазарджик и Плевен – 0.17%, а Коалиция на розата в Перник – 0.21% и Русе – 0.18%.

Ясно се вижда, че относително най-силните райони на всяка коалиция покриват отлично районите на страната и рядко се припокриват. Това, естествено, създава добри предпоставки за електорална синергия, но преди да стигнем до ефекта от формирането на обединена левица за изборите на 27 октомври, то трябва предварително да въведем някои предпазни уговорки.

Първо, голяма част от партиите и коалициите, участващи в или подкрепящи „БСП-Обединена левица“ участват на изборите през юни в изброените по-горе коалиции и с други партии, които през октомври или не участват в изборите, или участват самостоятелно, или в състава на други коалиции. От коалицията „Левицата!“ в изборите през октомври не участват Зелена партия и Национално движение за спасение на отечеството, а от Коалиция на розата не участват Обединен блок на труда – Български лейбъристи и Родолюбие 2000. По отношение коалицията Солидарна България, останалите два субекта освен „Изправи се, България“ – Българската левица и Обединена социалдемокрация, през октомври се явяват в коалицията „Моя страна България“. Най-интересна е ситуацията в коалицията „Ние, гражданите“. През юни лидерът на партия „Българската пролет“ Велизар Енчев участва в листите на БСП за България, макар партията му да е част от коалицията „Ние, гражданите“. През октомври партията му е част от „БСП-Обединена левица“, а от останалите партии на юнската коалиция – Българска работническо-селска партия и Нация не се явяват през октомври, а партия „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ се явява самостоятелно.

Второ, на октомврийските избори в коалицията „БСП – Обединена левица“ се включват партии, като Европейска сигурност и интеграция (ЕСИ), Движение за социален хуманизъм (ДСХ), „Нова зора“, Съюз за отечеството и Подем, които не са участвали в предходните избори, а някои от тях и в последните няколко избора, поради което е трудно да дадем реалистична оценка на тяхната електорална тежест. Дори и да се върнем по-назад в годините е изключително трудно да се направи подобна оценка, защото и петте формации традиционно участват в широки коалиции през годините – ЕСИ, ДСХ и „Нова зора“ в коалициите около БСП, а другите две формации в разнообразни коалиции с по няколко партии.

Трето, споменатите по-горе методологични затруднения налагат известни корекции на гласовете на отбелязаните по-горе коалиции, участващи в изборите през юни, като те бъдат редуцирани с гласовете на партиите, неучастващи през октомври или участващите в други коалиции. От общия сбор гласове на коалициите през юни следва първо да извадим получените през октомври гласове от коалиция „Моя страна България“ – 2781 гласа и партия „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ – 2022 гласа, след което останалите гласове на всяка коалиция да разделим на участващите в нея субекти, колкото и условен да е един такъв метод за получаване на тежестта на всеки субект (приемаме, че те са сравнително равностойни в коалициите „Ние, гражданите“, Коалиция на розата и Неутрална България, но не така стоят нещата в коалиция „Левицата!“, където ще бъде приложен друг коефициент на редуциране).

След извършената корекция и изваждане на прогнозните гласове на партиите, които не са част от „БСП-Обединена левица“ през октомври, излиза, че за целите на прогнозирането на очакваните гласове в изборите през октомври получените 207541 гласа от всички упоменати коалиции от изборите през юни следва да бъдат редуцирани с 13588 гласа. Или погледнато като прост математически сбор, абстрахирайки се от ефектите на политическото взаимодействие на отделни субекти, би следвало да очакваме коалиция „БСП-Обединена левица“ да получи на преминалите през октомври избори почти 194000 гласа. Реалният резултат обаче беше с около 9500 гласа по-малко, като разрезът по многомандатни райони може да ни даде отговор на част от възникналите въпроси.

	ОБЩО 09.06.2024	КОРИГИРАНИ ГЛАСОВЕ 09.06.2024	ОБЩО 27.10.2024	РАЗЛИКА 09.06. – 27.10	РАЗЛИКА 09.06. – 27.11 %
ОБЩО	207541	193953	184403	-9550	-4.9%
МИР 1 Благоевград	9499	9024	10024	1001	11.1%
МИР 2 Бургас	10403	9522	10222	700	7.4%
МИР 3 Варна	13886	12024	9208	-2816	-23.4%
МИР 4 В.Търново	7799	7324	6819	-505	-6.9%
МИР 5 Видин	3275	2971	2467	-504	-17.0%
МИР 6 Враца	5322	4900	4209	-691	-14.1%
МИР 7 Габрово	3185	2945	2966	21	0.7%
МИР 8 Добрич	5512	5197	5358	161	3.1%
МИР 9 Кърджали	2094	1965	1700	-265	-13.5%
МИР 10 Кюстендил	4133	3892	4316	424	10.9%
МИР 11 Ловеч	4070	3769	3992	223	5.9%
МИР 12 Монтана	3576	3217	3209	-8	-0.3%
МИР 13 Пазарджик	6858	6371	7282	911	14.3%
МИР 14 Перник	3597	3203	3099	-104	-3.3%
МИР 15 Плевен	7831	7260	7978	718	9.9%
МИР 16 Пловдив	8021	7335	6675	-660	-9.0%
МИР 17 Пловдивски	9509	8946	10643	1697	19.0%
МИР 18 Разград	2167	2053	2295	242	11.8%
МИР 19 Русе	5966	5445	5218	-227	-4.2%
МИР 20 Силистра	2824	2632	2355	-277	-10.5%
МИР 21 Сливен	4659	4311	3693	-618	-14.3%
МИР 22 Смолян	3209	2996	2383	-613	-20.5%
МИР 23 София	16305	14790	13910	-880	-5.9%
МИР 24 София	10511	9570	8560	-1010	-10.6%
МИР 25 София	11946	10888	9612	-1276	-11.7%
МИР 26 Софийски	7027	6532	7052	520	8.0%
МИР 27 Стара Загора	10251	9461	9261	-200	-2.1%
МИР 28 Търговище	3725	3539	3373	-166	-4.7%
МИР 29 Хасково	5563	5106	5115	10	0.2%
МИР 30 Шумен	4758	4418	4180	-238	-5.4%
МИР 31 Ямбол	5730	5479	4598	-881	-16.1%
Чужбина	4330	3496	2631	-865	-24.7%

Виждаме, че  „БСП-Обединена левица“ общо получава около 9500 гласа или почти 5% по-малко от коригираната сума на гласовете на партиите, участващи в коалицията, взети на базата на тяхното участие в изборите през месец юни 2024 г. Вижда се също така, че в десет от многомандатните райони коалицията не просто е успяла да постигне очакваните резултати, но и е налице синергичен ефект, т.е. значителен ръст на гласовете над очаквания прост математически сбор. Най-отчетливо това се забелязва при МИР 17 – Пловдивски – 19%, Пазарджик – 14.3%, Разград – 11.8%, Благоевград – 11.1%, Кюстендил – 10.9%. Другите райони с подобен резултат са Плевен, Бургас, МИР 26 – Софийски, Ловеч и Добрич.  В други три многомандатни района коалицията получава гласове около очакваните – Габрово, Монтана и Хасково. В осемнадесет многомандатни района обаче гласовете са под очакваните коригирани стойности, което на практика означава, че в тях не просто не наблюдаваме синергичен ефекти, но и простото математическо равенство не е изпълнено. Причините за това са индивидуални и различни по своя характер.

Най-серозно отрицателно отклонение се наблюдава във Варна – 23.4%, Смолян – 20.5%, Видин – 17%, Ямбол – 16.1%. В таблицата по-горе може да се видят и другите отрицателни отклонения. Наличието на надхвърлили очаквания коалиционен резултат и на такива, намиращи се значително под него е симптоматично за това, че проблемът не е в коалиционния формат като цяло, а в интерпретациите му в отделните многомандатни райони. Факт е, че в някои от най-слабо представилите се райони на практика не се стигна до коалиционно взаимодействие, а точно обратното – до напрежение и отказ от взаимодействие. Всичко това можеше да бъде избегнато с предварителни съгласувателни разговори и избор на консенсусни фигури в кандидатските листи. Изключение от това е Плевен, където, въпреки очевидното несработване на някои елементи от коалиционния формат, резултатът значително надвишава очакваните стойности.

Освен този тип проблеми, свързани с комуникационни, организационни и личностни аспекти на взаимодействието между отделните субекти в коалицията, следва да отбележим, че в бъдеще трябва да се изгладят и някои политически послания, тоест да бъдат добре синхронизирани и поставени във фокус като обща политическа рамка на съвместното явяване на избори.

Една от големите бомби, заложени още в раждането на формата „голяма лява коалиция“, е, че той бе предпоставено интегриран в контекста на вътрешнопартийните битки в БСП. Това изначално дискредитира участието на избори и създаде лъжливи очаквания у мнозина, а у други добра форма за извинение. Да, погледнато отгоре, коалицията, в която участваше БСП увеличи своя резултат, но на база сравнение с коалиция, в която участваха само три партии, а не петнадесет. Въпреки че този резултат дава глътка въздух на БСП, би било добре да се помисли в две посоки: първо, максимално добре ли се усвои политически коалиционното взаимодействие и, второ, какво ново и различно направи БСП, за да увеличи собствения си резултат като партия.

Резултатите от преминалите избори показаха, че, от гледна точка на БСП и коалиция, водаческите места в листите се затвърждават като единствените с потенциал за реализиране на мандат и то само в 2/3 от избирателните райони. Тоест, на тези позиции следва да се обръща значително по-голямо внимание по отношение съвместимост с местната политическа конюнктура, съгласие на местните структури, обществена популярност и т.н. Няма как да не направи впечатление, че в преобладаващата част от районите с водачи от БСП, реализирали значителен ръст, начело на листите бяха местни хора, добре разпознаваеми и ползващи се с подкрепата на структурите на БСП, доколкото „местен“ понякога да е условно понятие. В БСП останаха твърде малко лица, които да могат да бъдат определени като национално значими и да са приети преобладаващо положително от местните структури. Да те дават често по телевизията не е достатъчно условие да изпълниш със съдържание тази категория, нито пък членството в някой национален ръководен орган дава подобна привилегия.

Както и всяко едно бъдещо действие на коалицията, така и определянето на водачите на листи трябва да бъде в пълен синхрон с местните структури, като се търси максимално ефективният вариант, който да е в състояние да мобилизира целия коалиционен потенциал. Иначе следва тихото наказание от избирателя. За съжаление обаче и политическите послания на БСП, и организационните усилия, и кадровите решения от доста време насам са по схемата last minute. Назад останаха дългите предварителни обсъждания на политически въпроси, съгласуването на кадровите решения и т.н. Видиш ли, съвременната динамика не търпяла тромави процедури. Може и да е така, но показателно е, че не търпи и автоматизирани грешни решения.

Вероятно най-съществените ходове оттук насетне ще имат отношение към съхраняването на коалицията и концентриране в работата със структурите на БСП, която не е занемарена, а направо изоставена през последните години. И двете начинания обаче изискват възстановяване на нормалния диалог, търсене на помирение по много насложили се конфликтни линии и възстановяване на демократичните процедури в партията. Ако всичко това не се случи в БСП, то няма как да се случи и на ниво коалиция, а оттам няма кой да ни повярва, че желаем да го реализираме на държавно ниво.

За щастие всички подобни размишления внасят дълбочина на нашите тревоги и дават редица отговори, които или ще възприемем, или не. Каква е била коалицията, колко партии са участвали, каква е била тяхната индивидуална тежест и политическо участие, всичко това са въпроси, които вълнуват ситуационно малък кръг хора. За всички останали, а и за обществото, остава безжалостният тренд на броя гласове, публикувани в сайта на ЦИК. Според него БСП и коалицията, с която се асоциира през годините, значително увеличават своя резултат. Това ще остане в историята на електоралните перипетии на българската левица и именно това е тапата в устата на Корнелия Нинова. След десетилетие на дезинтегратори, което в последните няколко години премина в управление на рушители, днес повече от всякога БСП, а и левицата въобще, се нуждае от лица-интегратори. Именно и поради това създаването на „БСП-Обединена левица“ е ход в правилната посока. За някои едно подобно взаимодействие може да се разглежда като безсмислено, ако няма синергичен ефект. Трябва обаче да сме наясно, че всяка коалиция открива възможности. Как обаче субектите в нея ще усвоят политическия и потенциал е въпрос на конкретна работа и осъзнаване на значимостта на общите цели, стоящи значително над ролята на всеки отделен субект.

В епицентъра на вихреща се политическа немощ често си задаваме въпроса дали БСП може отново да се превърне в образцов модел политическа партия за цялата ни политическа система. Или пък времето на подобни политически субекти безвъзвратно е изтекло? Дали това е възможно не е от такова голямо значение, колкото е поемането по правилния път. Детските болежки на БСП днес са хронични болести на българската политика. Неглижиране на демократичните процедури, изпразване от съдържание на институционализираните партийни тела, отрицателен кадрови подбор, липса на политически диалог – все проблеми, които партиите следва да решат първо в себе си.