Деница Иванова е кандидат за народен представител за Русе, от листата на БСП Обединена левица. Коалицията е с номер 28 в бюлетината, а Деница Иванова е с преференция 105.
Г-жо Иванова, каква е вашата мотивация да се включите в предизборната надпревара?
Моята лична мотивация е продиктувана от последните турбуленции, които се случват в държавата. Намираме се в незапомнена политическа криза, правителство след правителство, парламент след парламент се рушат. Политиката на този етап е мръсна дума. Аз съм втори мандат общински съветник, била съм и зам.-председател на Общински съвет Русе и винаги съм вярвала, че политика се прави с разум, а не с евтино политическо шоу. То измести фокуса от важните теми. А дневният ред на нашето общество е на първо място здравеопазване, образование, грижа, солидарност. Това, което отново ни се предлага е строителство на магистрали или действия на парче в здравеопазването. Измества се фокусът от темите на обикновения гражданин. Това е причината, заради която влизам в тази предизборна кампания, защото вярвам, че трябва да влизат хора с опит в политическата игра. Не просто да отидем и да говорим нещо от трибуната, а да сме хора, които сме активни.
А ще отречете ли, че са ни необходими магистрали?
Не отричам. Изключително са необходими, особено за нашия северен регион. В исторически план Севера е по-развит от Юга, при нас обаче не е така. София, или по-точно всички правителства до момента са абдикирали от северната част на България. Нямаме транспортна свързаност, погледът винаги е насочен към нещо друго, а всъщност най-големият трафик е при нас. Магистралата Русе-Велико Търново остава все още една утопия.
А каква е ролята на БСП за тази загуба на доверие към партиите?
Процесите, които се случиха в последните години и липсата на чуваемост. БСП винаги е защитавала своите политики и не е отстъпвала от тях, но сега новото е да надприказваме другия, не да говорим с аргументи. В предния мандат, когато бях заместник-председател на Общински съвет Русе едно от водещите неща ми беше да не допускам езика на омразата да влиза в дневния ред на заседанията. И понеже всеки говори за езика на омразата, а липсва точна дефиниция, тя е разписана много просто: Когато на един политик му липсва аргумента, започва да напада личността. И днес все повече от трибуната виждаме нападане на личността, а по-малко политики, насочени към хората. Мисля, че обикновения гражданин се отврати от политическото шоу. Аз продължавам да наричам така това, което се случва в Народното събрание. Това, което трябва да се чува оттам е грижа за хората.
Това сега камъни в градината на вашите опоненти, които крадат най-много гласове от БСП ли са, да речем Възраждане, ИТН?
Мисля, че всеки си преценява какви камъни има в градината. Формациите, които изброихте, за мен стъпиха точно на популизма. И в местната власт се вижда, че политика се прави предимно на инат. Има липса на подкрепа по теми, важни за русенци, не срещаме подкрепа в трубадурите, които от сутрин до вечер говорят, как са защитници на нашите права. Това, което виждаме на терен е едно голямо нищо говорене. Би трябвало партиите да се измерват по политиките, които произвеждат и аз вярвам, че нито един от моите колеги от БСП не си е позволявал и няма да позволи подобен начин на говорене.
А как да се ориентират хората? Както знаете успехът има много бащи, а провалът има само една майка. Как да се ориентират в цялото това говорене, да се орентират кой какво е свършил и кого да изберат?
Труден въпрос. БСП, както и левите сили, които сме се събрали в това обединение, винаги сме защитавали важните неща. Давам пример с един последен законопроект, който влезе 2024 г. и това беше помощта, която всеки родител на дете до 4 клас получи. Досега беше само за първи и осми клас. Това пак е благодарение на работата на БСП в Народното събрание.
Важно е, но икономистите говорят за едни 7-8% дефицит, за едни 18 милиарда, които може би няма да ги има в следващия бюджет. Откъде да се намерят пари за тези социални политики?
Смятам, че вървим по грешен път, по който тръгнахме преди 10-15 години. Защото започнахме да правим неща, без да сме се огледали около нас. Не забелязахме, че в къщата ни хората са гладни, стоят на студено и нямат вода. А тръгнахме да правим заливки на плочата отпред пред дувара. Когато започнахме да пренасочваме едни средства без да сме готови да обърнем поглед към социалната дейност, когато започваме да правим всичко на парче, няма как да не сбъркаме. Фундаментът на правене на политика е сбъркан. На първо място е как да направим така, че пенсионерите да могат да си купуват лекарства, младите хора да отглеждат децата си, а после да помислим дали е нужна поредната чешмичка, на която да отрежем лентата.
А помощта за Украйна?
Помощта за Украйна беше един много хубав и своевременен акт. Но до всяка една свършена дейност има и едно “но”. Като граждани на Русе и областта, ние бяхме първите, които посрещнаха мигрантския натиск. Смятам, че свършихме много работа като подкрепа, бяхме солидарни като държава. Но имаше и много възрастни хора, които ми се обаждаха и ме питаха къде да се представят за украинци, за да получат подобна помощ. Няма нищо лошо в направеното добро, ние сме миролюбиви и гостоприемни, но станахме мащеха за своя народ.
От друга страна пък предприятия като “Дунарит” сигурно пълнят държавния бюджет, за да правим социална политика?
Надявам се да е така, и вярвам не само “Дунарит”, а и други предприятия, и ето още една тема. Да погледнем големите търговски вериги. Давам пример със съседна Румъния, където има национална политика минимум 40% от стоката в тези хипермаркети да е родно производство. Ние това не успяхме да го защитим.
Всъщност какъв е дневният ред на русенеца? Какво искат хората? Ние им говорим и за Шенген, и за войната в Украйна, и за еврозоната.
И русенци, а и всички граждани на нашата страна са объркани. Ние като общински съветници и хора, които се занимаваме с местната власт разбираме, че хората искат неща, които се решават от националната власт. За последните две години ние работихме с осем правителства и говорим как трябва да се осигурят средства за определени дейности за нашата община. Разбираме се с един министър, подписва се, след три месеца вече е друг министър. Имахме ситуации, в които не беше приет бюджет. И хората бъркат, че много от проблемите могат да се разрешат от местната власт. А за да се решат трябва да има редовно правителство и работещ парламент. Парламент, който да е обърнат кам грижата за общините. И тук пак идва въпросът за децентрализацията.
А тази децентрализация не е ли срещу идеите на БСП за социална политика, тъй като богатите общини ще плащат данъци и при тях ще се връщат пари, а по-малките ще потъват все по-надолу?
Аз не мисля, че е против принципите на БСП. Всеки, поел управлението от структурите на БСП може да припознае в децентрализацията изключително полезни неща. Тъй като общината се управлява от общински съвет, от кмет, там е мястото за дебат какво е добро за обществото. А като говорим за децентрализация тук е мястото да кажа, че при срещите на кмета Пенчо Милков в НСОРБ изникна една идея за преразглеждане разпределянето на средства по отношение на отсечката Русе-Велико Търново. Бяла и Борово са не по-малко потърпевши от трафика. Трябва да има преразпределяне на средствата относно преминаващия трафик. Тук говорим за една солидарност.
От друга страна го има и проблема, когато централното управление е от една партия а кметът е от друга.
Аз мисля, че в това отношение пак говорим за политиката на инат. Когато застанеш срещу един човек, без значение дали е от една политическа партия или от друга, и той гледа с разбиране относно тревогите на българския граждани, той би трябвало да приеме това, което предлагаш. Целта на политиката е независимо от различията, които имаш, да направиш така, че да преведеш политиката, която ти изповядваш.
За кои теми и как ще лобирате за Русе?
Както казах в началото, изключително е важна темата за транспортната свързаност. Наслушахме се на обещания относно такса “Дунав мост”. Много хора прегърнаха тази идея, но не видях предложения за реализацията й. Давам пример с Гюргево, където такса “Дунав мост” влиза изцяло в Общинския бюджет. Това е възможно, защото ние сме изключително натоварени. Транспортната свързаност, такса “Дунав мост” и външната политика са трите мои приоритета.
