Потомствен социалист съм и членувам в БСП по убеждение. Извървяла съм пътя от секретар на ОПО до член на НС. Свидетел съм на издигането и свалянето на трима председатели, но такава липса на политическо и човешко достойнство, каквато видяхме вчера, не помня да е демонстрирал някой до сега. За първи път председател постави себе си над партията. Не съм изненадана, че го направи точно Нинова. Тя така и не разбра, че БСП има председател, а не лидер! А председателят е пръв сред равни и изпълнява решенията на колективните органи.Тя издигна изключването като норма и беше неизбежно то да се стовари и върху нейната глава.
Твърде късно се задейства инстинкта за самосъхранение в партията. Не съм оптимист за близкото бъдеще на БСП, но вярвам в необходимостта от силно ляво представителство в обществено-политическия ни живот. И дано БСП да има сили да се стабилизира и модернизира с мисъл, че лявата идея е човеколюбива, толерантна и прогресивна.
