Автор: Галин Дурев, член на НС на БСП и бивш организатор за Пловдив и Пловдив област
След втория тур на местните избори отново чухме фанфарите на Корнелия Нинова и групата „временщики“ как вездесъщата „лидерка“ на БСП върнала партията на картата на страната и засилила позициите ѝ в местната власт. Разбира се, националните медии представиха по–различен анализ на ситуацията и като че ли вече всички запознати са наясно кой видоизменя истината. Скромното представяне на БСП в местните избори може да бъде издигнато в ранг „завръщане в местната власт“ само от хора, които въобще не са наясно с обективните резултати и продължават да считат, че твърденията на „лидерката“ са неоспорима реалност.
За някои по-странични наблюдатели вероятно изглежда, че БСП не се представи чак толкова зле. За това усещане има и конкретни причини. Първо, другите водещи партии, с изключение на ДПС, се представиха много под очакванията, което, в сравнителен план, направи БСП да изглежда по-добре от позициите на своето дъно. Второ, в политическите среди се насаждаше очакването за много по-драматичен резултат за левицата, поради което по-малко драматичният резултат за БСП може и да изглежда в очите на Корнелия Нинова като нейната малка победа.
Както вече отбелязахме след първия тур, така нареченото „завръщане на БСП в местната власт“ е също толкова пресилено, колкото и твърдението, че БСП е втора политическа сила. Дразнещо цинични са опитите на „лидерката“ и на членове на Изпълнителното бюро да правят неуместни коментари колко са кметовете от БСП и как сме увеличили гласовете си с близо 50000 гласа. За йезуитските тълкувания на кметската принадлежност вече стана дума, но да говориш за ръст на реалните гласове, сравнявайки различни по вид избори, граничи до подигравка със зрителя.
В сравнение с местните избори през 2019 г. БСП е загубила близо 164 хил. гласа. Такава е болезнената истина на фактите. Онзи ръст, за който говорят Гуцанов и Нинова е спрямо последните парламентарни избори, а този факт никак не е за изтъкване. За пръв път в историята на БСП на местни избори партията получава повече гласове от предходните парламентарни избори, а това е достатъчно показателно за доверието, с което се ползва националното ръководство на партията.
За да не бъдем обаче голословни, отново следва да се спрем на фактите, т.е. на официалните данни, които ни предоставя свободно Централната избирателна комисия. Когато анализираме местни избори, следва да обърнем внимание на трите им компонента – листите за общински съветници (най-есенциалния партиен вот), кандидатите за кметове на общини и кандидатите за кметове на населени места. Тук ще се спрем на първите два, доколкото те са най-съществени за политическото позициониране и ефективното присъствие в местната власт и местното самоуправление.
След края на изборния ден чухме от Корнелия Нинова, че БСП получава 71 кметове на общини, спрямо 57 на предходните избори, от които 4 областни града – Шумен, Разград, Русе и Силистра. Освен това, Нинова се похвали, че БСП е втора политическа сила. По-късно същия ден от Пресцентъра на БСП бе разпространено съобщение със същите твърдения, като е добавено: „увеличаваме си и броя на гласовете за общински съветници, т.е. партийния вот – с около 50 000 гласа“. Тези данни бяха многократно повторени от антуража през следващите няколко дни.
Нека започнем от някои по-очевидни несъответствия. През 2019 г. Нинова обяви пред всички медии, че БСП има 61 кметове на общини (https://www.standartnews.com/blgariya-mestni-izbori-2019/bsp-shche-iska-kasirane-na-izbora-za-shumen-405873.html). По-малко от месец след това в отчет пред Националния съвет се твърди, че избраните кметове са 58 (https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/15/3992774_petdeset_ot_bsp_iskat_ostavkata_na_ninova_zaradi/), а в началото на тази седмица Нинова твърди, че тогава кметовете са били 57. Странно, нали? Проблемът при някои кметове е, че никога не знаеш „твои“ ли са или „чужди“. Другото твърдение, че кметовете сега били 71 също не е прецизно, защото, съгласно решението на Националния съвет, те трябва да са 72. Вероятно някой ще каже, че се издребнява, но това не е така. Единствената цел е да се покаже, че има неяснота около това, колко точно са кметовете на БСП, а по-надолу ще видим и защо.
Както и след първия тур, за начало ще погледнем представянето на кметовете на общини и ще видим, кои са онези 72-ма победители на Корнелия Нинова.
- Едва двадесетса победилите кметове, които са регистрирани в избирателните комисии като представители на коалицията „БСП за България“. Те могат да се приемат за най-чистите по форма кметове на БСП, като при тях не може да има формални съмнения за принадлежността им. Част от тях са членове на Националния съвет на БСП, доскорошни народни представители, членове на общински ръководства или част от тесния актив на партията. Доста проблематично изглежда, че под тази формула са регистрирани 137 кандидати или 45.7% от всички кандидати, гласувани от Националния съвет, а побеждават само 20 или 14.5% от регистрираните от името на „БСП за България“. През 2019 г. са победили 27 кандидати, регистрирани под формулата „БСП за България“, т.е. няма как да говорим за увеличение на броя на „чисто“ партийните кандидати. Този факт следва да покаже сериозната девалвация, която е претърпяла марката БСП и никак не е повод за гордост, особено от страна на членовете на Изпълнителното бюро. Освен това, 2/3 от избраните вече кметове имат зад гърба си по два и повече мандата от името на БСП.
| 1 | Валентин Вълчев Димитров | Генерал Тошево |
| 2 | Васил Кирилов Станимиров | Ковачевци |
| 3 | Владимир Кръстев Москов | Гоце Делчев |
| 4 | Георги Сашев Георгиев | Нови Пазар |
| 5 | Георги Стефанов Харизанов | Батак |
| 6 | Димитър Бориславов Здравков | Садово |
| 7 | Донка Иванова Михайлова | Троян |
| 8 | Емануил Александров Манолов | Павликени |
| 9 | Емил Асенов Цеков | Никопол |
| 10 | Ива Иванова Вълчева | Хисаря |
| 11 | Калин Танев Калапанков | Брезово |
| 12 | Мария Христова Тороманова | Копривщица |
| 13 | Митко Левчев Антов | Макреш |
| 14 | Петър Петров Ганев | Златарица |
| 15 | Първан Ангелов Дангов | Дупница |
| 16 | Радко Кирилов Петрунов | Трекляно |
| 17 | Румен Илиев Гунински | Правец |
| 18 | Трифон Руенов Панчев | Дряново |
| 19 | Христо Атанасов Христов | Шумен |
| 20 | Христо Димитров Христов | Болярово |
- В 21 общини побеждават кандидати на местни коалиции, в които участва БСП. Тук също значителна част от победилите ясно могат да се свържат с БСП, като по-голямата част от тях прибягват до местни коалиции в търсене на по-широка обществена подкрепа. БСП участва в 61 предизборни местни коалиции, като печелят кандидатите в 21 общини, т.е. в около 1/3. Поне 15 от победилите са ясно асоциирани с БСП. За сравнение може да се каже, че през 2019 г. победителите от местни коалиции с участието на БСП са били 10. Наблюдаваното увеличение се дължи на това, че доста кметове, които през 2019 г. са били регистрирани от БСП, сега предпочетоха да участват в местни коалиции.
| 1 | Ангел Пенчов Геров | Пирдоп |
| 2 | Боян Минков Иванов | Белоградчик |
| 3 | Владимир Петров Александров | Етрополе |
| 4 | Елза Стоянова Величкова | Бобов Дол |
| 5 | Здравко Владимиров Иванов | Девин |
| 6 | Исмаил Недрет Ибрям | Никола Козлево |
| 7 | Калоян Красимиров Цветков | Вълчи дол |
| 8 | Константин Руйчев Костов | Николаево |
| 9 | Любка Веселинова Александрова | Левски |
| 10 | Николай Георгиев Баков | Перущица |
| 11 | Николай Георгиев Митков | Първомай |
| 12 | Павел Михайлов Михайлов | Родопи |
| 13 | Пенчо Пламенов Милков | Русе |
| 14 | Петър Георгиев Гендов | Елхово |
| 15 | Петър Георгиев Неделев | Стамболийски |
| 16 | Радослав Георгиев Найденов | Берковица |
| 17 | Светослав Венциславов Славчев | Димово |
| 18 | Соня Иванова Георгиева | Добричка |
| 19 | Станислав Илиев Стоенчев | Сопот |
| 20 | Стойко Стойчев Стефанов | Белово |
| 21 | Тихомир Йорданов Янакиев | Созопол |
- В една община печели кандидат на местна коалиция,подкрепен от БСП, без обаче БСП да участва в коалицията – Николай Тонев Колев от местната коалиция БСДП (ДПС). БСП подкрепя още една местна коалиция, без да участва в нея, но неуспешно.
- Победители са и 18 кандидати, издигнати от инициативни комитети и подкрепени от БСП, от които 2/3 могат да бъдат свързани пряко с БСПили поне не се стремят да избегнат асоциирането им с БСП. През 2019 г. победителите от инициативни комитети, подкрепени от БСП са 12, от които 10 запазват позицията си и през 2023 г. Някои от тези кандидати традиционно са подкрепяни основно от БСП, но други, като в Силистра и Стрелча, са подкрепени на практика от почти всички партии в съответната общината. Чии са те тогава?
| 1 | Александър Николаев Сабанов | Силистра |
| 2 | Ангел Димитров Жиланов | Горна Малина |
| 3 | Андрей Симов Симов | Антон |
| 4 | Атанас Славчов Стоянов | Сандански |
| 5 | Боян Радоев Кехайов | Неделино |
| 6 | Георги Александров Чакъров | Полски Тръмеш |
| 7 | Георги Кирилов Павлов | Стрелча |
| 8 | Григор Ненов Даулов | Чавдар |
| 9 | Димитър Иванов Стаменков | Невестино |
| 10 | Добрин Младенов Добрев | Разград |
| 11 | Желязко Иванов Гагов | Панагюрище |
| 12 | Илиян Костов Янчев | Малко Търново |
| 13 | Йордан Стоянов Младенов | Пещера |
| 14 | Красимир Веселинов Джонев | Летница |
| 15 | Кънчо Стоянов Папазов | Гурково |
| 16 | Николай Добрев Ангелов | Балчик |
| 17 | Николай Кирилов Димитров | Несебър |
| 18 | Пламен Димитров Чернев | Сухиндол |
- Победители са и 12 кандидати на други партии, които получават подкрепата на БСП. Тази категория кандидати категорично не могат да бъдат смятани за кандидати на БСП по очевадни причини. През 2019 г. кандидатите от други партии, подкрепени от БСП са били 8, като през 2023 г. подкрепа са получили още двама кандидати от ДПС, един кандидат от „Гергьовден“, който все още се води общински лидер на ГЕРБ (https://www.gerb.bg/bg/structures/region-sofiya_oblast-23.html?cityId=178), както и един кандидат от Алтернативата на гражданите. Част от тези кандидати са тясно свързани с други партийни организации или косвено с ГЕРБ и ДПС. Все пак може да се каже, че и тук има единици, свързани в немалка степен с БСП. Във въпросните общини БСП вероятно е загубила потенциала си да издига кандидати, а ръководството предпочита да напудри следизборната статистика. Доколко обаче тези кметове могат да се причислят към кметовете на БСП, нека читателя да прецени.
| 1 | Апостол Стефанов Апостолов | Симитли | Партия на зелените |
| 2 | Арбен Мустафов Мименов | Сатовча | ДПС |
| 3 | Генчо Донев Колев | Опан | Алтернативата на гражданите |
| 4 | Георги Костадинов Холянов | Ракитово | БЗНС |
| 5 | Георги Николаев Димов | Божурище | Гергьовден |
| 6 | Емил Димитров Илиев | Струмяни | Обединени земеделци |
| 7 | Иван Христов Барзин | Вълчедръм | ЗС Ал.Стамболийски |
| 8 | Людмил Аспарухов Терзиев | Хаджидимово | НДСВ |
| 9 | Людмил Димитров Веселинов | Попово | Граждани за общината |
| 10 | Мехмед Касъм Вакльов | Якоруда | ДПС |
| 11 | Радослав Сабинов Ревански | Белица | ДПС |
| 12 | Феим Ахмед Иса | Гърмен | ДПС |
- Специално внимание следва да обърнем на победителите от БСП в областните центрове. Според Нинова, за такива можем да смятаме – Русе, Шумен, Разград и Силистра.За първите два кандидата едва ли може да има съмнение, тъй като БСП официално участва в тяхното издигане. За победителя в Разград също не може да има съмнение, предвид другата му политическа битност като председател на общинската организация на БСП. Не така обаче стоят нещата в Силистра, където победителят трудно може да бъде наречен кандидат на БСП. Издигнатият от инициативен комитет Александър Сабанов е бивш народен представител в 44.НС от Обединение патриоти, а през 2021 г. водач на листата на ВМРО-БНД. На преминалите избори е подкрепен от БСП за България, „Има такъв народ“, ВМРО, „Български възход“, „Левицата!“, НДСВ, „Новото време“ и „Консервативна България“, а на втори тур още от ПП-ДБ и „Възраждане“, поради което е изключително трудно да се постави в бездънната кошница с победи на Корнелия Нинова.
- Накрая, но с особена важност за състоянието на БСП, трябва да се отбележи фактът, че под нито една от изброените форми партията не издигна кандидати в 54 общини или 18% от общините в страната.
В обобщение можем да кажем, че БСП през 2023 г. има приблизително същия неопределен брой кметове, както и през 2019 г., като, според прилагането на по-строги или по-меки критерии, той варира. С известна условност, твърдото ядно кметове от БСП е между 35 и 40 (колкото и през 2019 г.), а още около 10 са свързани с БСП. БСП запазва трима кметове в областни центрове, колкото и реално имаше през 2019 г., ако не броим независимия Румен Томов, макар да беше подкрепен основно от БСП. От досегашните кметове издигнати или подкрепени от БСП и коалиция 40 са избрани отново, а в още шест общини БСП формално запазва позиции, но с друг кандидат. От избраните за пръв път кметове едва около 10 могат да бъдат свързани явно с БСП. Може да се каже, че двете най-големи победи за БСП на тези избори са Шумен и Дупница. Партията обаче загуби червени бастиони като общините Самоков, Тунджа и Медковец, а червените кметове в Перник, Кресна и Гулянци се разграничиха от националното ръководство още преди изборите.
Твърденията за 70 и повече кметове обслужват единствено пострадалия имидж на Нинова, но в никакъв случай не спомагат за рационалното осмисляне на процесите в БСП, видими най-ясно от географското обезличаване на партията. В големите области – Благоевград, Бургас, Варна, БСП има само по един кмет, издигнат от БСП и коалиция. Ако изключим смесените райони, БСП остава без нито един кмет под каквато и да било формула във Враца и Сливен, и двата района подопечни на Атанас Зафиров, както и в Хасково. Най-много кметове от БСП и коалиция (т.е. без инициативни комитети и подкрепа за други партии) са избрани в област Пловдив – осем.
Не по-малко важни, а в партиен план и много по-показателни, са резултатите за кандидатските листи за общински съветници, т.е. тези, определени в съобщението от Пресцентъра на БСП като „партийния вот“. Вече няколко дни в ефира циркулират словата на „лидерката“, че БСП повишава резултата си с близо 50 хил. гласа. Разбира се, това твърдение е изцяло в стила на приетата логическа манипулация. От аналитична гледна точка то е откровена лъжа, защото не е правилна отправната точка. Ние чухме, че БСП увеличава резултата си спрямо последните избори. Да, но спрямо кои избори?
Всеки човек, участвал повече от един път в изборния процес, знае, че не бива да се сравняват резултати от различни видове избори. Явно Нинова и Гуцанов са отсъствали на тези уроци и активно натрапват, че БСП увеличава резултата. Това не е така, защото се сравняват несъпоставими величини. Все едно за задоволяване на нечие болезнено его да съпоставим европейските избори през 2014 г. и президентските през 2016 г. и да твърдим, че сме увеличили резултата си над два пъти. Ако погледнем обаче разликата между сегашния резултат и местните избори през 2019 г., то листите на БСП са загубили 163.961 гласа – 433.497 гласа спрямо 269.536. Представяното в медиите сравнение по същество е твърде жалко и е признание за тежката немощ на Изпълнителното бюро, защото практиката е доказала, че парламентарните избори при БСП винаги се отличават с по-висок резултат от следващите ги местни избори. С това твърдение Нинова косвено признава отдавна известната истина, че местните политически кадри на БСП се ползват с много по-голямо доверие от многократно дискредитираното национално ръководство.
Както вече стана дума, гласовете за листите на БСП бележат спад с близо 40%, който факт явно не се оценява от ръководството на БСП като тревожно явление. Въобще, някъде не чухме Нинова и компания да говорят за представителството в общинските съвети? Разбира се, защото тук ситуацията не е като при кметовете и трудно могат да бъдат защитени каквито и да било успехи. Всъщност такива процентни спадове на гласовете се наблюдават след тежките за партията кризи през 1997 г. и 2013 г., а отсъствието на подобни сега може единствено да ни доведе до мисълта, че управление на Корнелия Нинова само по себе си е криза за БСП.
Интересна е ситуацията с гласовете по общини. БСП увеличава гласовете си за листи само в 47 общини, най-много в Пловдивска област – седем. В останалите общини се наблюдава различен спад. В 95 общини гласовете за БСП и коалиция намаляват с над 50%, като в тази група попадат почти всички общини, в които Нинова и компания сменяха кандидати, избрани от месните организации, променяха листи за общински съветници и отказваха регистрации. Оздравителният ефект от „организационните мерки“ доведе до: Кресна – 100% спад, Перник – 87%, Брегово – 85%, Гулянци – 72%, Златица – 71%, Благоевград – 70%, Видин – 67%, Пазарджик – 64%, Сливен – 63%, Добрич – 60%, Червен бряг – 58%, Чепеларе – 56%, Петрич и Бургас – 54%, Търговище – 50%. Със значителен спад са и „наказаните“ организации в Велико Търново – 40% и Шумен – 31%. Толкова може да се каже за ефекта от „оздравителните“ интервенции на Нинова.
По области ситуацията изглежда по неблагоприятна, тъй като сумарно всички бележат спад. Най-малък е в Пловдив област – едва 4%, Шумен – 12% и София област – 16%. Около 50% по-малко гласове имат в областите Враца, Силистра, Варна, Сливен и Хасково. Най-голям срив бележи област Перник с 76%. Може би най-интересният момент от „успеха“ на тези избори е позиционирането на листата на БСП и коалиция в областните центрове. Първа политическа сила БСП е единствено в Русе, а втора – в Шумен и Габрово. Най-срамните резултати за БСП в областните центрове са 12 място в Благоевград, 9 място в Перник, 8 място във Варна и Хасково, 6 място в Пловдив и Смолян. БСП и коалиция е първа политическа сила в 41 общини, но в шест от тях е трудно да се каже, че новосформираната група е на БСП.
Най-високи резултати за листите на БСП са регистрирани в Болярово – 71%, Садово – 64% и Трекляно – 60%. В 27 общини обаче резултатът е под 4%, като най-шокиращ той изглежда в общините Благоевград – 3.45%, Перник – 3%, Петрич – 2.14%, Велинград – 2.62% и Ихтиман – 3.54%. Освен Благоевград и Перник, сред областните центрове с най-нисък резултат е и Варна – 5% (за справка в трудната за работа община Кърджали листата на БСП има над 7%). Най-доброто представяне за листите на БСП коалиция в областните центрове е в общините Русе – 23%, Шумен – 18.7%, Разград – 15.3% и Ловеч – 15%. От многомандатните избирателните райони БСП е първа политическа сила единствено в Пловдив област.
Специално внимание заслужава представянето на „Левицата!“, която е преди БСП в 17 общини, в т.ч. в Благоевград, Перник, Силистра, а в Сливен получава същия брой съветници. В шест общини „Левицата!“ е на второ място, а освен това получава мандати в две общини, в които БСП отпада от общинския съвет. Веднага се набива на очи, че високите резултати на тази политическа формация са в пряка корелация с организираните от Нинова „наказателни интервенции“ в някои общини.
За да приключим с резултатите за партийните листи, ще кажем, че в осем общини БСП има по-малко гласове от „Не подкрепям никого“! Така всъщност изглежда „завръщането в местната власт“.
Очевидно е, че това е най-ниският резултат за партийните листи на местни избори в историята на БСП, т.е. още един рекорд във витрината на Корнелия Нинова. Видно е също, че през 2019 г. се забелязва положителна тенденция спрямо 2015 г., но тя не е запазена. Можем категорично да твърдим, че на местните избори през 2023 г. БСП претърпя тежък крах в подкрепата за партийните листи, който най-категорично може да бъде демонстриран посредством броя общински съветници за БСП и коалиция.
Изглежда невероятно, че ръководство на някоя политическа партия може да говори за „завръщане в местната власт“ при положение, че броя общински съветници спада с 270 за страната, т.е. категоричен спад с близо 27% само за четири години. На практика наблюдаваме постепенно изчезване на БСП от местните общински съвети, като се има предвид, че след преминалите местни избори БСП и коалиция остават без нито един общински съветник в 62 общини, т.е. в 20% от общините в България. Когато Нинова говори за своите успехи на тези местни избори е редно да си спомни, че през 2019 г. общините без съветник от БСП бяха 24, т.е. за четири години са нараснали близо три пъти! Емблематична е област Благоевград, в която преди десетилетие областен председател бе именно Нинова, защото от общо 14 общини БСП няма нито един съветник в половината. Друг фрапиращ пример извън смесените райони е София-област, където без съветник остават в шест общини. БСП няма съветник в три и повече общини и в областите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Разград, Смолян, Хасково и Шумен. На практика без „нулеви“ общини остават само областите Велико Търново, Габрово, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Търговище и Ямбол. Най-много мандати БСП получава в общините Русе и Садово – по 12 мандата.
| ОБЩИНИ БЕЗ СЪВЕТНИК ОТ БСП И КОАЛИЦИЯ | |||
| Аврен | Две могили | Криводол | Симитли |
| Априлци | Девня | Крушари | Сливница |
| Ардино | Джебел | Кубрат | Смядово |
| Божурище | Долна баня | Лозница | Стамболово |
| Бойница | Долни чифлик | Маджарово | Струмяни |
| Бойчиновци | Доспат | Мин. бани | Сунгурларе |
| Борино | Драгоман | Несебър | Сърница |
| Брацигово | Дулово | Петрич | Тополовград |
| Велинград | Завет | Приморско | Хайредин |
| Венец | Ихтиман | Радомир | Черноочене |
| Върбица | Каолиново | Рила | Чипровци |
| Вършец | Кирково | Рудозем | Чупрене |
| Г. Дамяново | Козлодуй | Руен | Ябланица |
| Главиница | Костенец | Ружинци | Якоруда |
| Грамада | Кочериново | Самуил | |
| Гърмен | Кресна | Сатовча | |
Големият проблем на общините без мандат е устойчивостта на тази тенденция във времето. Веднъж изпаднала от общинския съвет, е по-скоро изключение местната структура отново да получи мандат. В седем общини БСП няма съветник вече четири мандата, като те са предимно в смесените райони – Ардино, Черноочене, Самуил, Доспат, Маджарово, Минерални бани и Струмяни. В още десет общини БСП остава без съветник вече три мандата – Гърмен, Руен, Джебел, Сърница, Завет, Лозница, Борино, Грамада, Ябланица и Бойчиновци. В Симитли, Ружинци и Дулово БСП няма съветник вече втори мандат. По притеснителното е, че на тези избори има една голяма група от 28 общини, която за пръв път остава без представителство в общинските съвети. Тук попадат и управляваните от БСП през последните десетина-петнадесет години Долни Чифлик, Криводол, Брацигово, Ихтиман, Костенец. Попадат също и сравнително големи общини като Петрич, Велинград и Радомир. Още 26 общини стоят на ръба, имайки само по един общински съветник от БСП и коалиция, в това число са Перник, Червен бряг, Лясковец и т.н.
В заключение отново ще разгледаме основните твърдения, които чухме в дните след изборите:
- БСП получава 71 кметове на общини – предвид гореизложеното и на слепите е ясно, че кметовете от БСП не са 71, нито 72, най-малко поради това, че 12 от тях са издигнати и регистрирани от други партии. Ако, в услуга на Корнелия Нинова, приемем стратегията на Кукувицата, т.е. паразитираме върху чужди гнезда, то какво пречи на БСП на следващите избори да припознае кандидатите на ГЕРБ и ДПС и така „лидерката“ ще може да се похвали с поне 75% от кметовете в страната.
- БСП побеждава в четири областни града – БСП побеждава в три областни града. Ако БСП побеждава в Силистра, то тогава там също така побеждават „Има такъв народ“, ВМРО, „Български възход“, „Левицата!“, НДСВ, „Новото време“, „Консервативна България“, ПП-ДБ и „Възраждане“. Смешно, нали?
- БСП е втора политическа сила – Не, БСП не е втора политическа сила. Фактите показват, че по брой избрани кметове, издигнати от БСП и коалиция, заемаме трето място в страната, след ГЕРБ и ДПС, което бе ясно показано във всички медии. Нека обаче оставим йезуитските сметки да ги прави всеки сам за себе си. По отношение гласовете за партийните листи БСП е на четвърто място, отстъпвайки пред ГЕРБ с близо 550 хил. гласа, ДПС с близо 284 хил. гласа и ПП с 275 хил. гласа.
- БСП увеличава гласовете спрямо предходните избори с близо 50 хил. – Не, БСП не увеличава гласовете си спрямо местните избори през 2019 г., а партията претърпя истинска електорална катастрофа, губейки близо 164 хил. гласа за своите листи. Сравненията с други по вид избори и извеждането на съответни изводи от това е чиста проба манипулация.
- БСП се завръща в местната власт – Предвид всички факти, с които се запознахме до момента, представянето на БСП в тези избори може да изглежда като завръщане в местната власт само на някой напълно незаинтересован. Рупорите на това твърдение по високите партийни етажи пък са обладани от мисълта за водаческите места при едни предсрочни парламентарни избори, поради което биха говорили каквито глупости им се каже. Трябва да имаме предвид, че тук дори не се спряхме на преглед на представянето на БСП в изборите за кметове на населени места, защото в това отношение отдавна сме се превърнали в статистически незначима величина в цели области. Самият факт, че в голяма община като Сандански БСП издига кмет само в едно село от общо 23, а в десетки по-малки общини няма нито един издигнат кандидат, е достатъчно показателен.
Нито едно от изброените твърдения не кореспондира с реалното представяне на БСП на преминалите избори. Партията претърпя пореден жесток удар и все повече паразитира върху други политически структури, за да може да бъде излъскан имиджа на ръководството ѝ. Фанфарите за Корнелия Нинова се дължат преди всичко на няколко съхранили се „червени острова“ на картата на България, които все още отсрамват партията. За по-запознатите обаче е ясно, че повечето общини, в които БСП се държи на ниво, трудно могат да бъдат заподозрени в голяма любов към „лидерката“. Организационните проекти и политически интервенции на Нинова, облечени в решения на Националния съвет, с малки изключение доведоха БСП до ново историческо дъно. За съжаление, с всеки изминат ден ръководството показва, че е готово окончателно да жертва партията в името на собствения си имидж и политическо оцеляване.
