Много рядко пиша тук по партийнини теми. Считам, че един кмет е кмет на всички. Никога не критикувам партията си публично – правя го там където му е мястото – на партийни форуми. Но мисля, че има моменти, в които човек няма право да мълчи. Срамувам се, от станалото на 50-я конгрес на БСП. Изключени бяха 14 млади, интелигентни, образовани и доказали себе си хора, с тях и двама професори. Заради това, че искат смяна на ръководството на партията, сред поредица съкрушителни загуби. Направиха го по един емоционален, а някои и по непремерен начин. Аз не бих го направила така сега, а може би, ако бях на тяхната възраст – бих. В петък, на заседание на Националния съвет на БСП бяха предложени за изключване в подобен сценарий други над двайсет души от друго поколение – сред тях някои от най-добрите ми приятели – Коста Паскалев, Петър Мутафчиев, Дора Янкова се самопредложи да бъде изключена. Бивш вицепремиер, бивш министър, емблематичен кмет и депутат…Тогава изказванията ни с Дора обърнаха гласуването. Ето част от това, което казах: ”Не съм присъствала на по-срамен епизод в живота на партията ни. Георги (Свиленски – водещ заседанието), спри това безумие. Корнелия (Нинова), един лидер не може да мълчи в моменти като този. Ако не го напрвите, ще взривите утрешния конгрес и ще предопределите поредна огромна загуба на партията на предстоящите избори…”. Националният съвет не изключи предложените, но на другия ден бе направено. Вчера много хора ми се обадиха да питат изключена ли съм. Не съм предлагана. Засега… А на всички, които с поглед в земята мълчаха и гузно вдигаха ръка за изключването на бъдещето на партията, разчитайки на места в листи за депутати, в бордове и агенции и на тези, за които партийната лоялност е лоялност не към партията, а към лидера, ще кажа – аз мисля, че основната вина е ваша.
Share This
Previous Article