Изкушавам се да попитам какво стана с предишното решение, което взехме преди няколко седмици да се опитаме да спазим правителството, не за да изтъкна, че малцинството на НС се оказа право, а защото напомня на предлаганото ни днес решение.
Тогава решихме да се опитаме да спасим правителството. Сега ще се опитваме да съставим ново. Добре, да опитаме. Тогава ви попитах какви са шансовете и не виждаме ли, че най-вероятно предстоят избори. Отговори ми се, че трябва да имаме воля. Добре, да опитаме, но да видим с кого ще опитаме и как. Сега естествено с първата партия, която ще вземе мандата и за която стана ясно, че ние ще се отзовем. С тея, които уж ни купуваха на изборите, помните ли – искали да ни купят коалицията, регистрацията и т.н.? Ние го говорихме това. С „отрочетата на Радев, създадени да унищожат БСП“, което повтаря всеки ден председателката. Естествено нито едно твърдение не е вярно, така че спокойно можем да идем да преговаряме с тях и трябва. Но припомням това, защото напоследък непрекъснато се хвърлят приказки, които след това ни карат да изглеждаме нелепо. По-лошо – карат ни да изглеждаме готови на всичко да останем във властта под някаква форма. Тук е вторият въпрос: защо сме във властта? Аз гласувах „въздържал се“ по предишните отчети, първо, защото не можем да гласуваме по различните министерства, но и защото няма смисъл ние да си даваме оценка на нашата работа. Ние можем да подкрепяме нашите министри и да ги поздравим. И аз го правя. Но не сме ние тези, които даваме оценката, а както казах, най-вероятно съвсем скоро ще има генерален изпит. Защо сме на власт? Виждате, че сега не се говори вече за червени линии и за това има причини. Те бяха обезличени, без никакъв смисъл в крайна сметка. Но нека все пак се запитаме що е то червена линия, за която толкова се говори. Струва ми се, че това не е въпрос, по който ще кажете: „аз тук ще гласувам против или въздържал се“. Това би следвало да е въпрос, с който компромис не може да се прави и ако сме национална и социална партия, не може тези въпроси да са във външната политика, от една страна, а от друга, когато бъдат пресечени, би трябвало да има някакво действие. Защото отново изглеждаме несериозно или обект на подигравки. Ето днес не говорим за червени линии, но вчера заговорихме за червена линия „Газпром“ (визирайки изказване на проф. Румен Гечев). Но да си представим, че има такава. Предлагам наша червения линия да бъде преглед и цялостно въвеждане на прогресивен данъчно облагане. Защото хубаво Асен Василев каза: „да го духат бедните“ и е прав, че такава беше политиката напоследък, но тази политика не се променя с даване на пари, пък било то и много. Случва се с цялостен начин за даване на това кой с какво помага на този бюджет и как след това се разпределя. В този ред на мисли не е достатъчно непряко въвеждане на необлагаем минимум или плахо въвеждане на семейно подоходно облагане. Те са от значение, но е крайно време да се каже, че най-богатите в тази страна трябва да плащат повече. Хубаво ще махнем ДДС от хляба, но дивидентът е все още 5%. Защо не го казваме това? Няма цивилизована държава в Европа с плосък данък. Истината е, че тези преговори са първоначални решения и каквото и да се каже, то ще е в сферата на пиара.
Ние сме в предизборна ситуация и ако сме Национален съвет на БСП, трябва да помислим какво правим така, че БСП да се представи по-добре на тези избори от предишните, а не по-зле, което е възможно. Тук ми идват думите, които се приписват на Франклин, че който избира сигурността пред свободата, губи и двете. Трябва да се преведат и за днешния национален съвет: който избира комфорта на сегашното си административно състояние или скорошното си назначение пред бъдещето на партията, скоро ще загуби и двете. Задачата ни трябва да бъде да създадем собствен дневен ред и да го поставим в центъра на дебата, а не просто да се прикачим на поредната конфигурация. Прикачване, което така или иначе не зависи от нас. С други думи – трябва да издигнем знаме, а не да предложим патерица. Ако гледате социологическите проучвания, ще видите, че БСП има резерв от гласове и той не се крие в хартиената бюлетина. Той се крие в промяната на ръководството на партията. Промяна, която много бързо може да даде резултат. Тя ще даде бърз резултат сега, а за по-дълбоки резултати и победа, ще трябва много повече работа. Но ако не направим това, което се налага сега, веднага, свиквайки конгрес възможно най-бързо, с дневен ред, който да включва това отпушване на партията. Ако се явим по същия начин, със същия комита на още едни избори, това ще бъде катастрофа. Т.е. нещата са изцяло в наши ръце и няма никакъв фатализъм, драматизъм и не трябва да се приеме като нещо страшно, от което хора ще изпадат. Напротив. Точно обратното е. Можем да го направим заедно, можем да го направим колективно. Защото следващите месеци ще се случат с нас или без нас, но през следващите години може и да ни няма. Вярвам искрено, че тъй като решението не е чак толкова сложно, в крайна сметка ще се намери волята и разбирането да го постигнем.
