Визитка: Елена Тодорова Тиганева е завършила Политически науки с направление Политология в УНСС.
Какво Ви мотивира да охранявате паметника на Съветската армия?
От няколко години се включвам в инициатива за опазването на паметника от вандалски прояви, в нощта преди 9ти май. Организаторът на събитието го определя като знак на уважение към далите живота си за свободата ни. Тази година обстоятелствата наложиха, това така наречено “нощуване” на паметника, да не е само една нощ. На 4ти май бе направен опит, паметникът да бъде опакован с украински знамена. В защита на паметника се обявиха много граждани, организации и партийни функционери от повече от четири различни, дори и често противопоставящи се партии. С общи усилия успяхме да осуетим опаковането. Разбира се не се разминахме без злополуки, въпреки засиленото полицейско присъствие. В подлезът на метростанция “Софийски университет”, мъж от защитниците на паметника се размина с няколко шева, след като открадна малко украинско знаме от събралото се там множество. Като държа да обърна внимание, че в клип по темата на “Господари на ефира”, гледната точка е “малко” по- различна. Въпреки, че на кадрите се вижда лента на ръката на нанасящият ударите с украински флаг и надпис “Азов”, те пишат: “Кръв си тече спокойно от главата на човек, който е нападнат, защото държи украинско знаме…”.
Въпреки добрата ни организация през всички дни и нощи, сутринта на 9ти май паметникът бе залят с боя, носена от дрон. Малко по- късно група от протестиращите срещу паметника успяха да задраскат буквите с червен спрей и да се позиционират до паметника по време на честванията. Благодарение на бързата реакция на мотористите от “Нощни Вълци”, паметникът бе изчистен преди пристигането на шествието “Безсмъртен полк”. Не ми се иска да коментирам грозните викове от страна на малката група вандали по време на едноминутното мълчание в памет на загиналите по време на Втората световна война. Отново се стигна до сблъсъци, в които има пострадал служител на реда и няколко ударени участници от шествието “Безсмъртен полк”. Същата вечер събитието “Поход за свобода и мир”, организирано в подкрепа на Украйна премина през паметника. Ако нямаше присъствие от наша страна, вероятно щеше да бъде осквернен както през февруари.
От тогава до сега в малките часове на денонощието, паметникът е заливан два пъти с блажна боя. А на 23ти следобед, когато паметникът е пълен с млади хора и деца, беше хвърлена и самоделна бомбичка. В защита на паметника се събираме много и много различни хора. Но всички сме обединени около крайната цел, да опазим от вандалски прояви паметника на Съветската армия. Да пазим историята си, на пук на всички онези, които искат да я унищожават. Да браним честта на далите живота си за нас.
В Червената армия са се сражавали милиони украинци. Не е ли странно, че хората, които днес подкрепят Украйна, нападат паметника?
Разбира се, че е странно. Още от самото начало, стана ясно, че зад идеята им стоят съвсем различни причини. Като се има предвид, че паметникът на съветската армия реално е паметник на Трети украински фронт, които са частта от Съветската армия, преминала от нашата страна. Също така трябва да отбележим и случващото се при паметник “Братска могила”, където също се леят кутии с блажна боя с жълт и син цвят. Той е паметник на загинали антифашисти. С жълт цвят бяха покрити думите на Ботев – “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”.
Не си представям, че хора, които се предполага, че бягат от ужасяваща война, биха вандалствали в чужда държава. Още по- лошо – хората, които уж са на тяхна страна, организиращи протести, шествия и демонстрации в тяхна защита, всъщност ги използват като претекст за постигането на явно други цели. Развявайки чужди знамена из улиците на София, обвиняват други в защитаване на интереси на чужда държава.
Защо според Вас в България вече 30 години паметниците са по- голям проблем от бедността, демографската криза и корупцията?
Често при липсата на възможност за справяне с тежки и належащи обществени проблеми, се правят опити за пренасочване на общественото мнение. “Пренасочихме парите за построяване на детски градини! А виждали ли сте грозния паметник пред НДК? Хайде да го съборим за двойно повече пари, от колкото ще са необходими за реставрация.” За тях е много по- лесно да съборят, от колкото да построят. Спомням си, че в училище съученици са късали страници от учебника, за да не се налага да ги учат. Някак ми напомня за тази ситуация. Колко по- трудно е да опазиш, от колкото да надраскаш. Да зачеркнеш историята, защото иначе трябва да я учиш…
Правителството изключително активно работи по външнополитическите теми като “Украйна” и “Македония”. Но не е ли по- правилно в условията на криза да се концентрира върху социалните и икономически проблеми вътре в България?
Разбира се, че приоритет трябва да бъдат вътрешно държавните проблеми и народ. Искаше ми се да видя същото съчувствие през 2015 година, когато отново в Украйна, от глад умираха бесарабски българи. Но ми се иска да видя и толкова голяма делегация в северозападна България, където да прекарат един ден с проблемите на хората, които се задълбочават с всеки изминал ден. Да прекарат един ден с български пенсионер, който си събира стотинки за кисело мляко, и се чуди дали да остави хладилника си включен, или да спести от сметката за ток. Дори средностатистическият българин се замисля, дали ще има гориво за да стигне до работното си място. Но разбира се, партньорите са по- важни от собствените интереси. Няма да купуваме газ, защото така са ни казали, че ще санкционираме руската икономика. Което се оказа, че има точно обратният ефект. Но не се притесняваме, тъй като Русия е само една “бензиностанцийка с ракети”. За съжаление страда обикновения човек, до когото рядко могат да се докоснат и да видят истинските му проблеми. Не бих могла да слагам правителството под общ знаменател, защото в него има хора, които се опитват да работят, въпреки всичко.
