Скъпи другари и другарки,
Скъпи приятели,
Бих желал да споделя с Вас едно писмо-позиция от името на Оперативното бюро на Младежкото обединение в БСП, град Пловдив.
Kакво е да бъдеш млад социалист от Пловдив? Дали някой някога се е попитал?
Какво е чувството на всяко национално събитие първият въпрос, който всеки ти задават, да е: „Ти герговист ли си или корнелист?“ Другари, ние сме социалисти! Социалисти по рождение и убеждение. Ние сме закърмени с лявата идея и винаги сме били нейни верни стожери. Както и вие, така и ние от малки деца сме слушали с възхищение и вдъхновение историите на нашите баби и дядовци за социализма и за нашата Партия.
Голяма част от вас, а и от ние още от деца посещавахме районните или общинските клубове и израснахме пред очите на по-възрастните другари. Значима част от съзнателния ни живот е преминал в тези ‘‘храмове‘‘. За много хора тези клубове буквално са домове. Сигурен съм, че почти всеки клуб се стопанисва от вежлива и сърдечна женица в по-напреднала възраст. И в нашия клуб си имаме такава жена: Диана Милчева. Тя е емблемата на БСП Пловдив и човек, отдал целия си съзнателен живот и същност за благото на партията. Няма член в район Централен, дори в целия град, който да не познава нашата Диана. Сега вече, когато отида в нашия клуб, Диана не е там, за да ме прегърне и да ме пита: „Какво правиш бе, младеж?“ Всъщност аз дори не мога да отида в нашия клуб, тъй като той е заключен. Всички клубове в града са заключени и не допускат никого вътре. Диана бе изгонена от това свято за нея място и по-голямата част от нейните вещи останаха заключени там някъде.
Всички технически и щатни сътрудници, всички районни председатели, председателят на ГС са отстранени от своите длъжности… просто така, с едно решение на НС, взето „на коляно“. Другари, подложени сме на нещо нечувано и немислимо в историята на Партията досега. Хора, които до вчера бяха брат, днес са врагове. И разбира се, от това опустошително разделение страда най-вече самата Партия… и Диана, разбира се.
Споделям тези събития с вас, но не търся съжаление, а за поука… поука, че всяко едно разцепление води до разруха.
В този ред на мисли бихме искали да благодарим на досегашния председател на НС на МО в БСП – Николай Бериевски. Искаме да му благодарим за куража, за сърцатостта и отдадеността и най-вече за това, че не позволи да се делим на наши и чужди в рамките на МО. Благодарение на Ники, ние бяхме едно голямо семейство. Човекът, в когото ние сме убедени, че може да продължи започнатото от Бериевски, е Габриел Вълков. Не веднъж той е показвал, че с лекота работи с всеки един в тази Партия и че е готов да протегне ръка на всеки. Той има страстта, идеята и погледа, за да съхрани МО като една достойна организация, организация, чийто глас да бъде зачитан. x, въпреки че бяхме заклеймени. И не, не за да организираме опозиция, както някои ни обвиняват, а за да градим идеи и младежки политики, за да реализираме благородни инициативи и за да пребъде БСП. Това е нашата цел, това е и неговата цел. И ние вярваме, че заедно ще я постигнем.
Успех на конференцията и мъдри решения!
Благодарим Ви!
