Уважаеми млади другарки и другари,
Скъпи гости,
Благодаря за поканата и възможността да ви приветствам. Първо позволете ми да ви благодаря за последните години. За това, че когато през последните три години и половина бяхме глуха, тежка, заглушавана опозиция – вие бяхте на терен и отстоявахте социалистическите ценности. Когато идвах към залата се сетих, края на 90-те години учех гимназия наблизо и пътувах със 7-ца и 1-ца тролей. Често там виждах един човек – колоритен много. Често с два различни чорапа и една специфична козя брадичка. Говореше с всички хора, те го разпознаваха – това беше Радой Ралин. Спомням си веднъж беше казал пред пътниците, които го слушаха с охота, нещо от типа на „Бяла спретната къщурка, Ангел Кънчев пет тука всяка мижитурка пише се поет.“ Аз не зная какво точно е имал предвид той, все пак говореше за Съюза на писателите и то по времето, когато председатели бяха Павел Матев, Джагаров – велики хора. Затова и не зная защо точно така се изразяваше Ралин. Понеже стана въпрос за самочувствието, искам да ви споделя, че за да има самочувствие човек трябва да бъде изправен. Изборът е това – да бъде изправен! Вие ще направите този избор. Имате двама достойни и почтени кандидати. Изборът ще бъде на следващият ден, който и да спечели – ще се изправи пред дилемата дали да избере гласа, на който да се подчини или да избере другарството и идеята. Затова е толкова важно. Казвам ви – в първия случай най-хубавото, което може да се случи е бавна и унизителна смърт. Във вторият – най-лошото, което може да се случи – е красива и романтична смърт. Защото няма нищо по-хубаво от това да можеш да говориш свободно и спокойно. Изборът е дали само да бъдем казионни и да веем знамето и да бъдем на терен само, когато партията има нужда от масовка, или да бъдем мотора не само на младежките, а на всички политики. В Европейския парламент най-авторитетните ни колеги, това са бившите младежки и бившите синдикални лидери. Те са извоювали правото си да бъдат там, защото са повели своите партии в най-трудните моменти. Два съвета: първият – изберете да сте независими, колкото и трудно да изглежда това съм убеден, че ще се случи и това, което Радой Ралин говореше на едни други хора в един друг автобус – Радоя, Радоя ти ли направи завоя или другарите дойдоха на твоя… Другият ми съвет е – другари, пазете социалистическите ценности в сърцето, не в джобовете!
Успех!
