Изказване пред Конференцията на Младежкото обединение в БСП на Евгени Филипов, делегат от район Сердика, София:
УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА МО В БСП,
УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ НА VI-ТАТА НАЦИОНАЛНА ОТЧЕТНО
ИЗБОРНА КОНФЕРЕНЦИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Преди всичко се чувствам длъжен да Ви поздравя с добре дошли! Днес всички ние се намираме на територията на район Сердика. Районът, в който преди пет години започна моя партиен път, районът чийто председател имах честта да бъда, районът който винаги е подкрепял моето партийно развитие на градско и национално ниво. Мястото, където научих истинското значение на думата другарство! А сега по същество…
Уважаеми другари,
Дълго мислих как да започна обръщението си към вас, защото има много неща, които искам да ви кажа. В крайна сметка ми се стори подходящо да Ви припомня клипа, създаден за 47-я Конгрес на БСП. Така казано може би малко от вас ще се сетят за какво говоря. Става въпрос за клипа, в който другарят Станишев управлява трамвай, а Ламбо подобно на героя си в „ На всеки километър“, ловко го догонва и се качва. Защо точно този клип?
Защото уважаеми другари, в него се казва нещо много важно- ТУК СА И МЕЧТИТЕ И ИДЕИТЕ! Всички ние сме обединени от левите идеи за свобода, справедливост, солидарност, достоен живот и труд. Като социалисти ние сме длъжни да се борим не просто за един по-добър свят, а за един различен свят. Място, където не се примиряваме с подлостта, лъжите, измамите и интригите. Или поне така би трябвало да бъде.
Вместо това през последния месец от кампанията за избор на нов председател на НС на МО в БСП, станахме свидетели на всичко онова, което нашата партия би трябвало да заклеймява! Или както често казва другарката Нинова след загубени избори: Бяхме подложени на безпрецедентен натиск! Мнозина от делегатите на конференцията получиха телефонни обаждания с указания за кого да гласуват, други бяха заплашвани с уволнение, на трети пък бяха предлагани назначения, списъците за конференцията бяха преправяни нееднократно след оперативки на организационния отдел. Всичко това се случваше с любезното съдействие и под вещото ръководство на определени хора от ИБ на БСП, които довчера бяха със свалено политическо доверие, а днес имат самочувствието на сив кардинал в партията. Целта е ясна – да бъде избран посоченият от тях кандидат – Станислав Стоенчев. Видно е, че ръководството следва стария йезуитски принцип, че целта оправдава средставата, защото принципите на безпристрастност и честност в изборния процес бяха брутално погазени. Позитано 20 за пореден път успя да направи всичко възможно, за да покаже на младите хора, че не е лесно да се занимаваш с политика, особено в БСП. Изискват се умения като висок праг на гнусливост и липса на каквито и да било скрупули. За да успееш, няма значение колко работиш или пък качествата, които притежаваш, важно е да бъдеш човек на правилния човек. Въпреки това, аз съм убеден, че днес всички ние ще покажем другото лице на младите хора в БСП, борещи се промяна в партията. Хора, които наистина изповядват и милеят за изконните леви ценности.
Уважаеми другари,
Днес сме се събрали, за да решим пътя на МО в БСП за следващите две години. И ако искаме организацията ни да се развива, а не да стане поредната послушна, безгласна и подчинена структура на партийното ръководство, то днес трябва да изберем човек, който не само има лидерски умения, но такъв който носи тук и мечтите и идеите! Човек, който познава организацията, умее да носи отговорността на поста председател на НС на МО в БСП, способен е да взема трудни решения, но същевременно винаги зачита мнението на екипа, с който работи. Аз искренно вярвам, че този човек се казва Габриел Вълков и сред всички кандидати за председател на НС на МО в БСП, той най-много заслужава да бъде наш лидер! Затова, благодаря за получените номинации, заявявам оттеглянето на кандидатурата си за председател на НС на МО в БСП и изразявам пълната си и безапелационна подкрепа за Габи!
Накрая, искам да призова всеки един от вас в тази зала – Не се подавайте на натиск. Никое обещание за партиен пост дадено от днешните силни на деня, които утре ще са потънали в политическо забвение, не струва повече от бъдещето на нашата организация! Никоя заплаха за партийното ви бъдеще, не струва повече от чистата ви съвест! Или както казва другарката Нинова: „Изправете се и те ще паднат!“
Благодаря!
