Първи май все още е празник, макар и без масови манифестации. Работещите хора винаги са били движещата сила на всяка икономика, колелото, което задейства и поддържа живота – още повече по време на кризи, с каквито, за съжаление, се сблъскваме днес.Някога точно те полагат основите на левите движения в името на солидарността, справедливостта, правата на обикновения човек, който работи честно за да преживява. Осемчасовият работен ден, петдневната работна седмица и платеният отпуск са само част от онези неща, които днес смятаме, че ни се полагат, но за които левите хора някога са излизали на стачки и протести.
Съществуващите социални придобивки обаче вече не са достатъчни, особено в страна като България, в която разликата в доходите между бедни и богати е осемкратна, близо четвърт от хората живеят под прага на бедността, а работещите бедни се умножават. По-малко от 10% от българите получават официални доходи над 2000 лв. на месец, а онези, които могат да се похвалят със средна европейска заплата са само 1% от населението.
Вярвам, че това може и трябва да се промени. Защото всеки труд заслужава достойна отплата. Именно за това се боря като депутат в Европейския парламент и представител на Българската социалистическа партия.
Използвам днешния ден, за да споделя добрия пример на трудово-производителните кооперации, които имат 130-годишна история в България и стават все по-популярни в Европа. ТПК-тата не са отживелица от времето преди 89-а година, а форма на сдружаване, основана на демократичното управление, хуманизма и грижата за общността. В нея всеки член дава своя принос чрез труда си и има глас при вземането на решения. Те са доказателство, че обединените усилия и общата цел носят резултати и добавена стойност за всички.
Много от тях позволяват на хора в неравностойно положение да се трудят наравно с останалите, да се развиват и да допринасят за обществото. Европейският съюз все повече насърчава този тип дейност като печеливш бизнес модел и форма на социално предприемачество.
Денят на труда беше поводът да посетя една от тези кооперации – ТПК „Димитър Благоев“, която започва дейността си като обединение на няколко шивашки ателиета, а днес има над 70 годишна история в производството на текстил за българския и международния пазар. Благодаря на председателя инж. Димитринка Димитрова и на Националния съюз на трудово-производителните кооперации / НС на ТПК – NUWPC за възможността да видя производствената база и да се запозная с работния процес. Желая успех на кооперативите и техните членове, надявам се примерът им да спечели последователи.
Честит празник на всички работещи хора – вашият труд заслужава да бъде оценен подобаващо!
