Визитка: Д-р Александър Димитров е политолог, доктор по политически науки, преподавател в катедра „Политология“ на УНСС. В последните три седмици една държава успя да осъществи напредък по всичките си външнополитически вектори. Това не е Китай, не е някоя от партньорките ни в ЕС, не са САЩ. Обърнете внимание на Турция, като ще спомена само няколко неща (другото ще намери място в далеч по-задълбочен анализ). Та нашата южна съседка:
– успя да се превърне в единствената държава комуникатор между Запада и Русия, а също и между Украйна и Русия (извън преговорния процес).
– успя успешно да защити военните си доставки за Украйна (първо чрез логистична помощ и обучение, а после чрез доставка на муниции за вече успешно участващия Байрактар 2). Успя още по-успешно да се разбере с Русия, че това не е натовска намеса (нищо, че военният сателит, от който се направляват да е турски).
– „стопли“ взаимоотношенията си с Израел, Армения и Иран, което допреди месец не изглеждаше вероятно.
– ускори енергийната си стратегия и по линия на ядрената електроцентрала, и чрез гарантиране на руските доставки, а и чрез нови договори с алтернативни доставчици.
– отново се върна в играта като водеща държава сред тюркските страни в Централна Азия, особено след признанието от Казахстан и Азербайджан…
– успя да убеди Сърбия да оттегли възраженията спрямо подкрепата на Турция за Косово като кандидат-член на НАТО.
– повдигна успешно въпроса за собственото си членство в ЕС и сега е в силна позиция.
– прие над 20 000 бежанци от Украйна, без да е обявявала каквито и да е ограничения.
– показа как се отстоява национален интерес като едновременно затвори проливите, осъди войната, не наложи санкции и остави място за действие на Туркиш еърлайнс.
– договори си нови двигатели от Ролс Ройс след отказа на Боинг, които са за националния боен самолет, очакван 25-26 година да влезе на въоръжение.
– Турция бе наречена „гарант за свободата и независимостта на Украйна“ лично от Зеленски.
Разбира се има и още, но за 20 дни толкова.
