БСП ще я има, докато има хора, за които идеята е по-важна от постовете

Три месеца се въздържам да коментирам всичко, което се случва в моята партия БСП. Няма две мнения – войната в Украйна е водеща. Когато мирът е застрашен, всичко изглежда дребно и незначително…

БСП като партия на повече от 130 години е преживяла много войни и е останала на политическата сцена заради влиянието и структурите си дори в най-малките населени места.

Та да си дойдем на думата…

Сигурно повечето от вас знаят, че тази неделя имаше частични местни избори в над 10 населени места. БСП издигна кандидати в 4 от тях, а в 2 подкрепя кандидати на други партии. От всичките тези частични избори БСП е на балотаж само в 1 населено място. До балотаж е стигнал и един от кандидатите на друга партия, когото сме подкрепили. Малцина сигурно помнят, че точно преди година имаше отново частични избори и БСП загуби на всички места, на които имаше кандидат. Същото се случи и през октомври. Защо припомням тези неприятни факти?

Боли ме за БСП и виждам как тя се превърна в нечия лична партия, а влиянието й се топи като пролетен сняг.

Има няколко причини за това:

Тенденциозна работа за организационното обезкървяване на партията.

Целенасочено „изтребване“ на членове и организации, които не са съгласни с провежданата еднолична политика.

Липса на адекватни политически послания към хората от малките населени места. Две години БСП използва послания, които са по-скоро ориентирани към избирателите на партии като Атака, ВМРО и Възраждане. Резултатът е налице – Възраждане и БСП почти се изравняват, но в дъното на класацията.

Мантрата за социалния стълб във властта също претърпя доста катарзиси, след като се разбра, че пенсиите няма да са точно такива, каквито ги обещавахме.

Eдноличният собственик на БСП заговори за нов блок на АЕЦ „Козлодуй“, а на тема АЕЦ „Белене“ чуваме само израза „ще преценим след анализ“.

Дори ще пропусна срамното гласуване вчера в пленарна зала. Нямах съмнение, че ще изберем властта пред честта.