Автор: Никола Николов, член на БСП и член на ОИК ВарнаОставката е личен акт и органът, който трябва да я приеме – я приема, без значение дали му харесва или не. Това е все едно моят приятел Петко Димитров (общински съветник в СОС, бел. ред.) утре сутринта да реши, че не иска да е повече в състава на СОС, да подаде оставка и после ОИК – София да му каже да си гледа работата.
Все едно, аз, в качеството си на член на ОИК – Варна да бях убедил колегите си, че ние не трябва да освобождаваме Костадин Костадинов от ОС-Варна, ей така, щото много искаме да си е тук във Варна. Принципът на действие е същият и макар да сме се шегували, че може ей така да му отхвърлим искането- за майтапа да видим какво ще стане, все пак уважихме волята му. Само дето в ОИК – Варна работим професионалисти, докато за ОПКК и Конгреса на БСП вече има сериозни съмнения.
Конгресът на БСП решава, че не иска да изпълни повелята на Корнелия Нинова, с което нарушава правото ѝ да оваканти поста, който заема и сега един вид, ще я държи насила начело на БСП.
Всичко това излиза, че е за да не може после Корнелия Нинова да каже, че не е отговорна. Сега тя е с развързани ръце и може да каже – „Аааа, вижте другари, аз исках да поема отговорност, но Конгреса не ми даде“. Така изглежда отстрани, искрено се надявам, че председателя няма нищо общо с този фарс.
Няма да коментирам дали Конгреса е гласувал така под натиск или просто защото му липсват правни познания, но и в двата случая имаме сериозен проблем.
Повече ме притеснява, че човекът, който даде зелена светлина на този фарс, е Емил Войнов (член на ЦИК). Притеснявам се от факта, че член на ЦИК може да вземе такова безумно решение.
Целият казус много наподобява онзи случай, когато в 44 НС Делян Добрев бе подал оставка, а ПГ на ГЕРБ късаше ризи и той остана депутат.
Днес гледахме подобно нещо, само че в червено.
