Доц. д-р Борис Попиванов: 10 януари форсира края на едно управление, което драматично надцени капацитета си за самостоятелност и се опита да работи в противовес едновременно на НАТО, ЕС, Русия, голяма част от българския едър капитал, опозицията и елита на собствената си партия. Ето защо в последния четвърт век първото паническо притеснение на всяка власт в България е да не остане в изолация. За да се избегне това, допустими станаха всякакви компромиси. От гледна точка на БСП, 10 януари я накара да се откаже от каквито и да било намерения да предлага на българското общество алтернативен икономически модел на развитие. Оттогава насам партията се ограничаваше до идеи за козметични промени в съществуващата неолиберална икономическа и финансова политика. Ударът от 10 януари актуализира в главите на социалистическите ръководства добре познатата поговорка „Срещу ръжен не се рита“, на електорална цена, която БСП плати в дългосрочен план и вероятно ще продължава да плаща.
Д-р Галин Дурев, политолог: Днешният ден продължава да бъде една от разделните дати в обществото. За едни това е окончателният триумф на демокрацията у нас, а за други добре организиран сценарий за установяване на една зависима власт. Гражданската енергия демонстрира своите възможности, но смяната на актьорите и утвърдилата се управленска фасада показаха, че политическите промени невинаги са за добро.
Борислав Ангелов, политолог: За едни 10 януари преди четвърт век е дата на преврат, за други е датата на скъсването с носталгията на обратен път по държавния социализъм, за трети е датата на неоправданите надежди, очаквания и не на последно място за някои е датата на използваните икономически и финансови възможности за забогатяване и облагодеталстване. Няма еднозначна оценка и трудно може да има. Тази дата не ни обедини, не постигна помирение в обществото, а ни разедини. Националното съгласие остана един мираж. Не трябва да се забравя, че не се случи най-лошият сценарии при силното политическо противопоставяне, оправданото социално и икономическо недоволство да се стигне до граждаски конфликт, за което имат заслугат политиците от това време. Духът, погледът в бъдещето, че нещата може да се подобрят, на огромна обществена подкрепа, която да седи зад една формация или коалиция, такава днес нямаме. Нямаме далечен хоризонт, намираме се в една безпътица, на огромно неравенство и все още не може да осъзнаем, че нещата зависят първо от нас, от това как отстояване интересите си и да не слушаме и копираме сляпо съвети отвън, да не чакаме принца спасител на бял кон.
Д-р Боян Балев, политолог: Събитията от 10 януари 1997 година бяха един от първообразите на съвременните цветни революции. Благодарение на мъдростта и готовността на тогавашната БСП да отстъпи властта в името на гражданския мир не се стигна до жертви, както в Украйна и други страни. Народното недоволство беше грозно употребено, за да може едни „дясно мислещи“ хора да приватизират националното богатство на България в своя полза. По-късно някои от тях се осъзнаха до степен да станат социалисти уж с вече добри намерения. По-лошото е, че се сложи кръст на идеята България да има своя национална индустр ия и това предопредели миграцията на милиони наши сънародници навън в търсене на изход от безработицата и мизерията. Четвърт век по-късно страната ни продължава да се лута без ясна визия за бъдещето и продължава да чака „невидимата ръка на пазара“ да и донесе просперитет, както братята от приказката са чакали и викали неволята.
Д-р Александър Димитров, политолог: На 10-ти януари 1997 ставаме свидетели на един от върховите моменти на политическо напрежение И противопоставяне по време на Прехода. Но това не се случва само заради настъпилите икономически, финансови и социални сътресения. През януари окончателно ескалира до крайност политическата непоносимост между леви и десни, започнала още през 1989-1990 и продължаваща без прекъсване до днес. След 10 ян. 1997 Преходът се устремява към края на своя първи цикъл правителството „Костов“, с което ще се сложи край на „автентичната“ десница като първостепенна политическа сила, а БСП ще потърси нов път за възстановяване на почти изчезналите си политическо позиции.
