Автор: В. Генева
На тази дата, през 1972-ра година, на борда на спътника „Интеркосмос 8“ е първото извеждане в Космоса на българската апаратура „П1“, чрез която се изследват параметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от научната група по физика на Космоса към Президиума на БАН. Огромен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, изключителни са оригиналните продукти на българската космическа апаратура и факт е, че България е третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветският съюз и първа по създаване на космически оранжерии.Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.
Лунният триумф на човека заема челно място в неговото победоносно шествие по пътя на прогреса, начертан от несломимия му дух и любознателен ум. Тогава ние не знаехме, че зад този човешки триумф стои името на българина Иван Стефанов Ночев. С изобретените от него уникални реактивни двигатели Ночев осигурява плавното кацане на лунния модул “Орел” с космонавтите на Луната, а след това обратното им завръщане и скачане с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.
Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Полетът беше изключително драматичен – поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията Салют и беше под въпрос завръщането на самите космонавти на земята! Те проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно. Едно от най-значимите научни постижения изследвания бе програмата“България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския „Дайнамик Експлорър“, който летеше по същото време. След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс „Фрегат.
През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5″ полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров. За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии .Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати. През 1982 г. започна работата по големите проекти „Интербол“ и „Космическата оранжерия СВЕТ“, чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г, приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения, в които участваха много международни екипажи с различни видове култури. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.
И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в който да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Възможно е до три години България да изведе в орбита собствен спътник за наблюдение, съобщава професор Петър Гецов – директор на Института за космически изследвания. Платформа за научни изследвания „Балкан съд“ се разработва в продължение на няколко години и отговаря на всички изисквания на съвременното космическо приборостроене. Има реална възможност финансирането на проекта да се извърши в сътрудничество с шест европейски държави.
