След фиаското, което претърпяхме на миналите избори, бях един от малкото хора в БСП, който каза в национален ефир, че трябва незабавно да се свика конгрес и да се помисли за смяна на председателя.Естествено изядох няколко кофи с помия от обкръжението на Корнелия Нинова.
Казваха, че работя за ГЕРБ, че съм платен и какви ли още не приказки от 1001 нощи.
Днес обаче гледайки тоталния срив в доверието към моята партия, с болка мога да кажа, че имам основателното притеснение да мисля, че вече може и да е късно.
Прословутият рефлекс за самосъхранение, който запази БСП над 130 години не работи, когато в колективните органи на партията елиминираш всички, които имат дори и малко по – различно мнение от твоето.
Но ще го разберем късно!
Е, време е за сериозни анализи, again!
