Визитка: Александър Симеонов е роден на 24.08.1966г. Член на БСП от 2001г. Завършил висше образование със специалност „Философия” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1998г.. Специализирал „Философия на политиката” в Balliol College, Университета на Оксфорд, Великобритания през 1999-2000г. Теми на интерес Ядрена енергетика, история на обществото и съвременна политика, култура, социална държава. Кандидат за народен представител в 25 МИР София, преференция 105.
Защо решихте да се кандидатирате за народен представител на третия за 2021 година парламентарен вот?
Решението ми да се кандидатирам за народен представител дойде след повече от 20 години членство в БСП и в никакъв случай не беше спонтанно, а дълго обмислено и категорично обосновано. Човек трябва да бъде отговорен и честен първо пред себе си и да преценява възможностите си без да се заблуждава. Когато се почувствах достатъчно зрял по възраст и способностиь за да дам на партията и обществото всичко от себе си без да имам обичайните за много други кандидати користни стремежи за материално облагодетелстване и бързо „изкачване по стълбата на успеха”, тогава моето решение да се кандидатирам за народен представител дойде от само себе си и благодаря на моите другари от софийския район Връбница, че ме подкрепиха безусловно. Вече съм на 55 години и отговорно мога да си позволя дисциплинираната свобода да съм все повече и повече едновременно идеалист и максималист във всичко, което правя и говоря. Искам и мога да бъда много полезен на БСП и българските граждани със всичко, което съм аз.
Какви са вашите очаквания за предстоящата кампания?
Настоящата предизборна кампания набра скорост, макар и в несиметрични и проблемни условия. Кампанията беше трудна като процес, но съвсем не тежка за провеждане. Разбира се, всички ограничения в условията на пандемия изиграха своята забавяща роля, но предвид сериозността на задачата, според мен тази ситуация винаги е била допълнителен стимул за симпатизантите, членовете и активистите на БСП в посока към по-агресивно и повсеместно положително представяне на изборите и това да доведе до по-внушителни резултати. Въпреки че БСП многократно показа и доказа своята единственост като алтернатива на досегашното мракобесно управление на ГЕРБ и присъдружните им „кръжоци по интереси”, все още остава трудна задачата да убедим обществото, че грижата за хората и правилните решения в обществено-политическото пространство могат да дойдат само чрез леви политики, които са идеологическата и морална база на нашата партия и които сме готови да изпълняваме веднага. Могат да бъдат изброени множество мобилизиращи фактори за успешно представяне, но нека просто си пожелаем да се представим доблестно на 14 ноември. Очаквам яростно противопоставяне от страна на нашите опоненти, очаквам да действат нечисто и не съвсем в рамките на закона. Вероятно именно защото не сме като тях, ние можем да покажем, че сме по-добрите и да заслужим доверието на българските граждани.
БСП има шанс да подобри резултат заради разочарованието от „партиите на протеста“ и все пак какви са вашите очаквания за резултата?
БСП ще подобри значително резултата си, защото е единствената партия, която исторически закономерно и абсолютно би могла да донесе промяна към по-добро за България. БСП не е партия на протеста, а партия на прогреса, на новото, на доброто, на благоденствието. Партиите на протеста са хаотични обществени движения и формации с малка трайност и необосновани принципи, те са явление временно и стихийно. Цяла България се убеди в това по трудния начин. Да се отъждествяваме дори бегло с такива партии би било просто нелепо.
Разбира се, аз съм оптимист и това е за цял живот. Моите очаквания са за убедително и безкомпромисно успешно представяне на БСП на 14 ноември 2021г.
Кои според вас трябва да са основните предизборни послания на БСП и какъв е вашият личен ангажимент към избирателите?
Основна задача на БСП би трябвало да бъда воденето на политика на разум и отговорност, връщане на законността и правовата държава в тяхното практическо измерение. Вероятно основните проблеми при „рестартирането на държавата” биха възникнали в областта на икономиката. На първо място трябва да се изясни пред българското общество действителното финансово състояние на държавата, като направим пълен преглед на разходи, приходи, дългове, резерв, брутен вътрешен продукт и т.н. Но това е повече техническа, отколкото политическа задача. Ако трябва да бъда частично конкретен, то бих назовал някои примери, като намаляване на ставките на ДДС за храни, лекарства и книги/учебници, премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане за физическите лица, което би довело до това малцината богати да плащат по-висок данък, а стотици хиляди семейства с по-скромни доходи да плащат по-ниски данъци. Това е принципът на социалната солидарност, който носи чудесни резултати например в страните от Западна Европа и по специално в Европейския съюз. Такава мярка би имала за цел не да няма богати, а да няма бедни хора в България. Моят личен ангажимен би бил да работя с всичките си сили и способности за това нашата страна да се превърне в едно „по-добро място за живеене”, социална държава със стремеж на първо място към интересите и нуждите на всички български граждани, към тяхното добруване и благоденствие в родната страна.
Възможна ли е нова патова ситуация след изборите и с кого БСП трябва да преговаря за съвместно управление?
Разбира се, моите най-големи надежди са към това след изборите България вече да има парламент, който да излъчи достатъчно сериозно мнозинство за съставяне на стабилно правителство, което от своя страна да работи за националните интереси и за благоденствието на българските граждани. В този смисъл БСП трябва да подходи строго избирателно и да вземе отговорно и разумно решение за евентуално сътрудничество само с политически формации, които споделят същите или близки по смисъл и характер цели в служба на обществото в България.
Като човек ангажиран в сферата на енергетиката как ще коментирате промяната в цените в Европа и България и кои според вас са краткосрочните и дългосрочни решения на проблема?
Енергетиката е икономическият сектор с най-ключово значение за икономиката, утвърден от законодателството на България и като елемент от националната сигурност. Факт е, че в момента целият ЕС е на крачка от сериозна рязка трансформация на енергийния сектор, а предизвикателствата у нас също не са малко на фона на проблемите, неглижирани или направо отхвърляни с десетилетия. В плановете на БСП е записано конкретно, че се планира превръщането на енергийния комплекс в „пример за нови зелени инвестиции“, което да доведе до по-евтина електроенергия. Имайки предвид изцяло „предизборно” спекулативните цени напоследък, според мен една добра мярка би било да се наложи строг контрол над електроразпределителните дружества от страна на държавата и най-вече въвеждане на система за държавно регулирани цени на електроенергията за бизнеса и домакинствата. От друга страна, БСП вече предложи създаването на фонд от печалбите на търговците на ток. Този фонд „Енергийна сигурност“ ще е изключително добро решение, защото в момента се трупат свръхпечалби и такъв фонд би бил в помощ на домакинствата и предприятията. В Европа вече правят тези неща с ускорени темпове.
Относно АЕЦ Белене: През 2013г. БСП направи референдум и събрахме над 700 хиляди подписа за строителството на АЕЦ „Белене“. Тогава кой ли не ни убеждаваше – най-вече управляващите от ГЕРБ, а всички десни им пригласяха – че на България нова АЕЦ не е необходима. От няколко месеца обаче вече никой не мисли по този начин. Според последни изчисления на специалистите, въпреки повишението на цените, изграждането на нова АЕЦ в Белене ще струва около 10 милиарда лева и периодът на възвръщаемост на инвестицията ще бъде под 10 години, а в следващите 50 г. тази АЕЦ ще работи изцяло на печалба. Двата ядрени блока на АЕЦ „Белене“ за своя 60-годишен живот по проектни разчети ще произведат над 1 милиард мегаватчаса електроенергия. Проектът може да се финансира чрез експортно ориентирана държавна гаранция. Трудното в случая е, че проблемът с изграждането на АЕЦ „Белене“ е изцяло политически. Някои казват, че ще има прекалено голямо влияние от Русия. Но според плановете и проекта за АЕЦ Белене, например турбината е собственост на Дженерал електрик, въпреки че е френска. Освен това Франатом ще изгради електрониката в централата. Според досегашния проект ще се подпише споразумение с Уестингхаус, че след петата година на търговска експлоатация американската компания ще се конкурира да доставя гориво. Кое му е „руското” в такъв случай? Това трябва ясно да се обясни в парламента и да се постигне съгласие за възобновяването на строитеството на АЕЦ Белене час по-скоро.
България има достатъчно пари да изгради АЕЦ „Белене“.
Същественото за нас като държава е, че електроенергията, която ще се произвежда от АЕЦ „Белене“ изобщо няма да е скъпа, а ще е много евтина. Нещо повече – след като централата бъде пусната в търговска експлоатация, ще се намаляват плащанията на данъците заради амортизациите, които се начисляват. Освен това ще остават и пари. Това ще стане, при положение че 30 процента е собствен капитал и 70 на сто е привлечен. За времето, през което ще работи централата, инвестицията ще се върне три и половина пъти. Отделно от това централата ще прави огромна печалба. Тези 1 милиард мегаватчаса, които АЕЦ Белене би произвела за 60 години, дори и по 100 евро на мегаватчас да бъдат пресметнати, това са 100 млрд. евро. Предвижда се себестойността на електроенергията, която ще се произвежда от АЕЦ „Белене“ да бъде около 23 евро на мегаватчас. Всичко дотук изброено посочва недвусмислено, че изграждането на АЕЦ Белене е крайно необходимо за България. Това е едно дългосрочно страгетическо решение за националната сигурност и просперитета на нашата страна.
